Решение № 9063 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9063 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110150569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 356529/31.10.2025г. ищецът ******** е предявил против ответника Т. М. Г. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2250,39 евро (с левова равностойност 4401,39 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 336,13 евро (с левова равностойност 657,42 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 21.05.2025 г., сумата от 32,61 евро (с левова равностойност 63,77 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,83 евро (с левова равностойност 15,32 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 21.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 31302/2025 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в *********, собственост на ответника. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 1

10.07.2016 г., ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ******, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. М. Г. е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че през процесния период в имота е имало друг ползвател с нотариален акт. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че апартамент № 7, находящ се в *********, е топлоснабден, както и наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Ответникът следва да докаже и твърденията си, че през процесния период върху апартамент № 7, находящ се в *********, е било учредено в полза на друго лице вещно право на ползване.

По делото е приложено заповедно дело № 31302/2025г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление на ищеца ********* е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Т. М. Г. да заплати на заявителя сумата от сумата от 4401,39 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 657,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 21.05.2025 г., сумата от 63,77 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 21.05.2025 г., както и държавна такса в размер на 102,76 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото – Т. М. Г. е уведомен за издадената заповед на 25.06.2025г., поради което на заявителя е указано за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу лицето, като е представил такива на дата 31.10.2025г.

По делото е приет препис от договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 2, том XXI, дело № 4294/1992г., видно от който на 27.03.1992г. третите неучастващи по делото лица Т.К.А. и Е.А.А. са дарили на М.А.А. собствените си 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент № 7, находящ се в ********* (1/2 и.ч. от Т.К.А. и 1/4 и.ч. от Е.А.А.). Установява се от същия нотариален акт, че дарителката Т.К.А. си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху същия този апартамент.

2

Установява се от приетия по делото нотариален акт № 10, том I, рег. № 402, дело № 10/2009г., обективиращ договор за дарение, че на 09.04.2009г. М.А.А. е дарила на ответника Т. М. Г. процесния апартамент № 7, находящ се в *********.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може 3 да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, че между ищеца и ответника Т. М. Г. през процесния период е съществувало облигационно правоотношение по продажба (доставка) на топлинна енергия. Представени са доказателства, че ответникът е собственик на процесния апартамент № 7, находящ се в ********* - така нотариален акт № 10, том I, рег. № 402, дело № 10/2009г., видно от който ответникът придобива по дарение правото на собственост от майка си М.А.А.. В същото време обаче се установява от представения от ответника нотариален акт № 2, том XXI, дело № 4294/1992г., че единият от частните праводатели на М.А.А., а именно Т.К.А., която е дарила 1/2 и.ч. от апартамента на М.А.А., си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху същия този апартамент, т.е. Т.К.А. се явява вещен ползвател. Независимо че имотът е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, вещното право не се погасява.