Решение № 142 от 27.09.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от ОД на МВРТърговище, чрез процесуалния й представител гл.ю.к.Л.В., против решение №32/29.02.2024г., постановено по гр.д.№294/23г. по описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена ОД на МВР-Търговище да заплати на А. Н. А. сумата, представляваща разликата над 8 820лв. до 18 000лв., представляваща обезщетение по чл.78, ал.1 и ал.3 от ЗДСл за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от телесни увреждания, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 422лв., представляваща стойността на направените разходи за медицински консумативи и лекарства, в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“, рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУТърговище и предизвикано от него ПТП с товарен автомобил „МАН“, рег.№*, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на злополуката 14.04.2022г. до окончателното изплащане; 2/ е осъдена ОД на МВР-Търговище да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Г. З. от АК-Варна адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 1 158, 64лв. до 2 420лв., съразмерно на уважената част от претенциите, по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса за разликата над 352, 80лв. до 736, 78лв., както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица за разликата над 59, 31лв. до 123, 89лв., съразмерно на уважените искове, на осн.чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с 1 материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде отхвърлен в горепосочената му част, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемият А. Н. А. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.З., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от А. Н. А., чрез процесуалния му представител адв.Г.З., против решение №32/29.02.2024г., постановено по гр.д.№294/23г. по описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от А. Н. А. против ОД на МВР-Търговище искове с пр.осн. чл.78, ал.1 и 3 от ЗДСл в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 18 000лв. до 120 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от телесни увреждания, както и сумата, представляваща разликата над 422лв. до 2 110лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на направените разходи за медицински консумативи и лекарства, в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“, рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от него ПТП с товарен автомобил „МАН“, рег.№* ; 2/ А. Н. А. е осъден да заплати на ОД на МВР-Търговище направените по делото разноски в размер на 577, 41лв., определени съразмерно на отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и за горепосочени суми.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът А. Н. А. излага, че заема и е заемал към 14.04.2022г. длъжността полицай в група „О. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ на МВР-Търговище при ОД на МВР-Търговище.На 14.04.2022г. при злополука, настъпила при ПТП, приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО с разпореждане №5104-25-29/10.08.2022г. на НОИ, ТП-Търговище, влязло в сила, получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота; разкъсване на черния дроб в дясната му половина с излив на кръв в коремната кухина, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на VI ребрена дъга с излив в дясната гръдна кухина в минимално количество, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за 2 живота; многофрагментно счупване на капачката на дясната колянна става, причинило трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок на възстановяване 4-4,5 месеца; многофрагментно счупване на малкопищялната кост на дясната подколенница, причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване около 3-4 месеца; многофрагментно счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница, причинило трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца.Предвид така получените травматични увреждания е приет в болнично заведение на 14.04.2022г., изписан на 05.06.2022г., в който период е претърпял няколко операции.След изписването си месеци е бил на легло, обгрижван от близките си, вкл. за найелементарните си нужди, изпитвал силни болки, продължаващи и понастоящем.Вследствие физическите болки и силния емоционален стрес страдал от безсъние/лекувано медикаментозно/, след няколкомесечна физиотерапия започнал да стъпва на крака си и да се опитва да ходи, но и понастоящем не е напълно физически възстановен, както и продължава да изпада в силен стрес и паника, когато до него преминават автомобили или когато се наложи да се качи в автомобил.Във връзка с усложнения в оздравителния процес, изразяващи се в болки, оток и затруднения в движението на десния долен крайник, претърпял на 08.02.2023г. в болнично заведение още една оперативна интервенция /артроскопия на глезен/.По предявената пред „Животозастрахователен институт“АД претенция във връзка с настъпилото застрахователно събитие му е заплатена от застрахователя общо сумата от 180лв. за временна загуба на трудоспособност.Предвид изложеното, претендира ответникът Областна дирекция на МВР-Търговище да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от трудовата злополука, представляващи физически и емоционални болки и страдания, както и да му заплати сумата от 2 110лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - закупени медицински изделия и лекарства, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане.

Ответникът ОД на МВР-Търговище в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че предвид съдържащата се в чл.238 от ЗМВР и в издадената от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава единадесета от ЗМВР специална уредба, регламентираща заплащането на обезщетения на служители на МВР при претърпяна от тях телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, ищецът не може да претендира обезщетение по общия ред.Същият не е подал заявление по чл.11, ал.2 от цитираната наредба, като съответно и не е проведена изискуемата се процедура пред ЦЕЛК-МВР, която е компетентният орган да определи вида на причинените телесни повреди при претърпяна трудова злополука от служител на МВР.В условие на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно спрямо тежестта на уврежданията и силата, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.Оздравителният процес е протекъл 3 нормално, няма данни за наложили се допълнителни медицински интервенции във връзка с първоначално проведеното оперативно лечение, периодът на обездвижване е бил кратък, не е налице трайно и невъзвратимо засягане на двигателната функция, още от месец 07.2022г. ищецът е бил в състояние и е управлявал л.а.Търпените в резултат от травмите болки и страдания постепенно са отшумели с времето, същият се е върнал на работа и понастоящем изпълнява служебните си задължения на същата длъжност.По отношение на претендираното обезщетение за търпени имуществени вреди твърди, че липсват данни да се е налагало, като и ищецът действително да е направил подобни разходи по повод уврежданията, получени при ПТП на 14.04.2022г.Възразява и за съпричиняване от страна на ищеца при условията на груба небрежност.Твърди, че същият е нарушил основни правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП - чл.6, т.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1, чл.21, както и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП.Движил се е с превишена скорост/70, 74 км/ч. при разрешена 60 км/ч./, не е следял всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, и е навлязъл безпричинно в лентата за насрещно движение, отделена с единична непрекъсната осева линия, което е довело до сблъсък с движещия се правомерно и с разрешена скорост в тази лента товарен автомобил.Същевременно е нямало други обективни фактори, които да са оказвали неблагоприятно въздействие - времето е било слънчево, пътният участък прав, видимостта добра, асфалтовата настилка суха, липсвало е внезапно възникнало препятствие на пътя.По образуваното досъдебно производство е установено, че ПТП е настъпило единствено в резултат от виновното поведение на ищеца и поради липса на осъществен състав на престъпление същото е прекратено.При евентуална основателност на претенциите, поддържа, че при присъждане на обезщетения, следва да се приспадне полученото от ищеца застрахователно обезщетение по договор от 20.02.2019г., сключен между МВР и застрахователно дружество, с предмет застраховане срещу смърт, временна или трайна загуба на трудоспособност в следствие злополука в работно или извънработно време на личния състав на МВР.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до размера от 8 820лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.78 от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че към 14.04.2022г. ищецът е заемал длъжността полицай в група „О. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ на МВР-Търговище при ОД на МВРТърговище, както и, че процесните травматични увреждания са получени при злополука на 14.04.2022г. в резултат от настъпило на посочената дата ПТП, която е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО с влязло в сила разпореждане №5104-25-29/10.08.2022г. на НОИ, ТП-Търговище.Не е спорно и обстоятелството, че ищецът не е подал заявление по чл.11, ал.2 от Наредба №8121з-920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава единадесета от ЗМВР за изплащане на обезщетение по чл.238 от ЗМВР 4 за така претърпените телесни увреждания при или по повод изпълнение на служебните му задължения, съответно такова не му е определяно и заплащано.