Решение № 2700 от 08.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2700

Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20267150700357 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Канат Лес 22“ ЕООД – с. Нова махала, общ. Батак, обл. Пазарджик, срещу Решение № 4/18.02.2026 г., постановено по АНД № 139/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Пещера, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № 13-2500454/12.11.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик /ДИТ/, с което за нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева, който е намален на 1500 лева / 766,94 евро.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, съответно на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

В производството пред въззивната инстанция е установена следната фактическа обстановка:

Срещу дружеството-касатор, на 09.09.2025 г. е съставен АУАН №13-2500454 от св. Д. - гл. инспектор при Д“ИТ“ -гр. Пазарджик, в присъствието на св. Г., за това че в качеството си на работодател по смисъла на § 1 ,т. 1 от ДР на КТ не е оградил територията на предприятието и/или не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Нарушението е извършено и установено на 12.06.2025 г. при проверка в дърводелски цех в гр. Пещера, находящ се в бивш стопански двор. На същата дата лицето И. У. влязъл на територията на предприятието, качил се на използван в дърводелския цех мотокар, като при управление на същия пада с мотокара от подпорната стена и почива на място. С описаното „Канат Лес 22“ЕООД е извършило нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд / Наредбата /. АУАН е съставен в присъствие на представител на дружеството и връчен на 09.09.2025 г. на управителя на дружеството, без вписването на възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното пред РС – гр. Пещера НП.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни писмени и гласни доказателства. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика. Правилно е приел от правна страна, че актът и НП са издадени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Районният съд е приел, че при постановяването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението и неговия автор са безспорно доказани. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като правилно е приел, че наложената имуществена санкция в размер на 1600 лв., следва да бъде намалена до законоустановения минимум, поради липсата на аргументи кои обстоятелства налагат противното.

Според нормата на чл. 11, ал.1 от Наредбата територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Видно от данните по делото – събраните гласни доказателствени средства, които са непротиворечиви, на територията на имота има и други ползватели, но това не освобождава дружеството-касатор от задълженията му да предприеме създадените с горепосочената правна норма мерки за безопасност, вкл. и за избягване и предотвратяване на инциденти от вида на процесният. Ирелевантни са за делото обстоятелствата, че единствено на територията на дървообработващия цех има питейна вода и негласно уговорка с ползвателите на съседни сгради за безпрепятственото преминаване през парцела, след като търговското дружество не е изпълнило задължението си да огради територията на цеха, или предприеме други мерки за ограничаване достъпа на външни лица, каквото очевидно е било пострадалото лице.

Показанията на св. Саатчъ не опровергават безспорно установената от останалите гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства фактическа обстановка. Субективните му предположения относно достъпа и предприемане на действия за ограждане района на дърводелския цех, за ограничаване достъпа на външни лица не могат да бъдат споделени, независимо от уговорките с останалите ползватели наблизо, тъй като дружеството не е изпълнило вмененото му с чл.11, ал.1 от Наредбата задължение. Видно от представения снимков материал на територията на възникналия инцидент не е налице ограждение или друг вид съоръжение, което да ограничава достъпа на външни лица до обекта. Неотносимо е и твърдението, че пострадалото лице по свой почин е управлявало процесния мотокар, с който е настъпил инцидентът, тъй като това обстоятелство не е предмет на делото, съответно излиза извън неговия доказателствен обхват. Отговорността на юридическото лице е безвиновна, и се определя единствено от фактическите обстоятелства, около допускане на съответното нарушение, което в случая е безспорно установено.

При вярно установена фактическа обстановка, контролираният съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, са в минимален размер от 130 лева / 66,47 евро, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/18.02.2026 г., постановено по АНД № 139/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Пещера.

ОСЪЖДА „Канат Лес 22“ ЕООД – с. Нова махала, общ. Батак, обл. Пазарджик, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик сумата от 66,47 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: