Решение № 1915 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1609/2023
- Вид
- Решение № 1915
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.8, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1915 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201609 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
665012
–
F660132/30.09.2022г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв. (шестстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 21.02.2023г., а жалбата е подадена на 06.03.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 16.03.2022г., в обект – бензиностанция, находяща се в с.Граф 1
Игнатиево, община Марица, стопанисван от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:*********, служители на ЦУ на НАП, сред които и свидетеля А. П. Р., извършили три броя покупки на течни горива, чрез зареждането на автомобили, при което установили, че дружеството не регистрирало и отчело същите продажби на горива от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведената в експлоатация за обекта ЕСФП. В един от тези три случая било извършено контролно зареждане на дизелово гориво на лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ „****“ на стойност от 10,00 лева, платени в брой от клиента на свидетеля И.З.К. – служител обслужване на бензиностанцията, за което не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ЕСФП модел Ред Лори ойл систем 1.0 с ИН на ***** и ИН на *****.
С оглед на горното, на 23.05.2022г. свидетелят Р. съставила АУАН № F660132 от 23.05.2022г. срещу „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от представител на дружеството – Н.Р.М., с приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от представените по делото гласни и писмени доказателства. От най-съществено значение в случая се явяват показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетелиочевидци на проверката – Р., С. и К., които разясняват пространно обстоятелствата по извършената проверка относно главния факт в производството, а именно – липсата на действия по издаване на фискална касова бележка за извършената продажба в момента на осъществяването й и предоставянето й на клиента. Съдът съобрази, че в показанията си св. К. сочи, че в същия ден е имало издадени касови бележки, но показанията му в тази част се явяват непоследователни и изолирани, доколкото са противоречащи както на показанията на проверяващите служители, така и най-вече на подписания от него Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, в който изрично е посочил за налична разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 208,37 лв., дължаща се именно на неиздаване на касови бележки. Видно е и от представените от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата – отпечатани касови бележки от процесната проверка, че същите са били издадени на 18.03.2022г., т.е. 2 дни след приключване на проверката, което безспорно също дискредитира показанията на св. К. и твърденията му, че на датата на проверката са били издавани касови бележки, респективно че за процесната продажба е бил издаден такъв.
Следва още да се съобрази, че горната фактическа обстановка, а именно – фактът на извършване проверката, както и това, че към момента на 2 зареждането не била издадена фискална касова бележка, не е спорен между страните, като същите спорят по причините за неиздаването й, в който смисъл са и показанията на останалите свидетели по делото – Мирчев, М. и П., както и събираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и който представлява въпрос по същество, поради което и същият следва да бъде обсъден при анализа на правната страна на казуса.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган произтича от представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (т. 2.1. за актосъставителя и т. 1.1., б. „г“ за административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. Нарушението е ясно описано и позволява на съда да извърши проверка както на фактическите изводи на административнонаказващия орган, така и на правните такива, за да прецени дали процесното нарушение е било извършено. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН – АУАН е издаден на 23.05.2022г. за нарушение, извършено на 16.03.2022г., а НП е издадено на 30.09.2022г., т.е. преди изтичането на предвидените давностни срокове.
Съвсем правилно административнонаказващия орган е приел, че така извършеното от жалбоподателя представлява нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В разпоредбата е предвидено, че лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, са длъжни да регистрират и отчитат продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1.
Предвидено е още и че задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, като регистрирането на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" - "отложено плащане".
В случая безспорно установено се явява от фактическа страна, че жалбоподателят е лице, което продава течни горива в своя обект – бензиностанцията, находяща се в с. Граф Игнатиево. Установява се и че извършената контролна покупка е именно течно гориво – дизел, на стойност 10,00 лв., която е била заплатена в брой на служител на дружеството, който 3 обаче за извършената продажба не е издал касова бележка към момента на извършване на продажбата и не е предал същата на клиента, с което всъщност е било извършено и процесното нарушение. Няма как да се приеме и че нарушение не е било извършено с оглед издаването на касовия бон в друг ден (на 18.03.2022г.), след като същият следва да се издаде при осъществяването на продажбата и да се връчи на получателя на доставката, който от своя страна пък има задължението да получи фискалния бон и да го съхранява до напускането на обекта.
Изцяло неоснователни се явяват възраженията във връзка с твърдяната техническа неизправност на ЕСФП. В случая дължимото поведение на данъчнозадълженото лице при наличен технически проблем е било да преустанови извършването на продажби, доколкото в противен случай ще в неизпълнение на задължението си както да отчете продажбата пред органите на приходите към момента на извършването му, така и да представи на клиента фискалния касов бон. По делото липсват и данни дружеството да е уведомявало НАП за наличен технически проблем на ЕСФП, който да обуслови необходимостта от извършването на ремонт на същата или замяната й. От представените от въззиваемата страна писмени доказателства е видно, че е липсвало и регистрирано съобщение за прекъсване/възстановяване на връзката на процесното ЕСФП за периода от 16.03.2022г. (датата на проверката) до 30.03.2022г., което да обуслови блокирането на работата на ЕСФП при условията на чл. 39, ал. 9 от Наредба Н-18. Дори и да е бил наличен технически проблем и ЕСФП да е блокирал обаче, съгласно предвиденото в Приложение 2 – Функционални изисквания, раздел VI, б. „З“ от Наредба Н-18, при блокиране на ЕСФП не се допуска извършване на продажби и проточване на гориво чрез средствата за измерване на разход, като единствено започнатите продажби се приключват; при блокиране/възстановяване на работата на ЕСФП се изпраща автоматично съобщение в НАП, с формат и параметри на записа по образец съгласно приложение № 17 (каквото както вече се посочи не е било изпращано, което сочи на извод, че не се касае за блокиране на ЕСФП на 16.03.2022г.).
Съобрази се и че в чл. 36, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18 е предвидено, че продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан при блокирала ЕСФП поради прекъсване на връзката между нивомерната измервателна система и централното регистриращо устройство, с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група "В", за които с аргумент на противното следва винаги да се издава касова бележка от ЕСФП по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18.
Съдът намери за неоснователно и възражението за прилагането на Решение от 04.05.2023г. на СЕС по делото С – 97/2021г.
Видно от представената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-103-0407778/03.05.2022г. е, че същата не касае нарушението, предмет на процесното наказателно постановление. Видно от Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-1030407778/03.05.2022г. се установява, че същата е издадена срещу дружеството „Петролатум“ ЕООД във връзка с това, че на 16.03.2022г., в обект – 4 бензиностанция, находяща се в с.Граф Игнатиево, е 1) използвало електронна система с фискална памет, която не е от одобрен тип и 2) позволява режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл.118, ал.4 от ЗДДС ред – което изпълнява състава на чл.8, ал.1, т.1, във вр. с Приложение № 1, Раздел IV, б. „а“, б. „в“ и б. „д“, вр. с чл.8, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.2 от ЗДДС.
От своя страна - обжалваното наказателно постановление е издадено за друго нарушение, а именно – такова по чл.3, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ. Във връзка с горното следва да се посочи, че нарушенията на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.3, ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ са различни такива, доколкото се отличават с различен фактически състав. В този смисъл се съобрази и че дори използваната в обекта електронна система с фискална памет да не е от одобрен тип и да позволява режим на работа при прекъсване на връзка, то същата би могла в отделни случаи да регистрира и отчете продажбата на течно гориво чрез издаване на фискална касова бележка, което сочи също на извод, че двете нарушения не са еднакви.