Решение № 426 от 21.11.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. гр. Червен бряг, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100594 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. М. Р., с ЕГН ********** от гр. ...., в качеството си на баща и законен представител на М. М. М., с ЕГН ********** и А. М. М., с ЕГН ********** срещу Д. А. А., с ЕГН ********** от гр. ......., с която на основание 123, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца, с всички произтичащи от това законни последици на майката. Претендира месечна издръжка в размер на по 250.00 лв. за всяко от децата и издръжка за минало време – една година назад в същия размер.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда срок постъпил отговор от ответницата, с който оспорва иска, предявява насрещен такъв с искане съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца, с всички произтичащи от това законни последици на нея. Излага подробни доводи за противоправно поведение на ищеца.

Претендира разноски.

Ищеца М. М. Р. в съдебно заседание редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Ответницата Д. А. А., редовно призована се явява лично и се представлява от адв. Т. Т. от АК Плевен., който от името на доверителката си заявява желанието й да бъдат предоставени на нея родителските права. Позовава се на гласни и писмени доказателства.

1

Претендира разноски. Заявява, че след раздялата е давала постоянно пари за дрехи и издържала децата си, както и че е заплащала сметките за ток, за къщата, в която живеели с баща им.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на М. М.

М., с ЕГН **********, роден на 27.03.2006 год. и А. М. М., с ЕГН **********, родена на 25.04.2008г. е, че са деца на М. М. Р. и Д. А. А.. Безспорно по делото е, че от пролетта на 2022 г. страните живеят разделени, като за децата, първоначално се грижела майката, а впоследствие грижите за тях поел бащата. Родителите имат възможност да отглеждат децата си, подпомаган от своите родители. И двамата родители работят и получават трудово месечно възнаграждение и могат да поемат разходите по отглеждане на децата.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата М. М. М., с ЕГН ********** и А. М. М., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В 2 производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят М. М. М., с ЕГН ********** и А. М. М., с ЕГН ********** е обстоятелството, че бащата има добри възпитателските качества и е отговорен родител и след раздялата децата са живели предимно при него. Към момента детето А. е записано и посещава редовно ОУ „Алеко Константинов“ гр. Червен бряг, а М. е записан и посещава редовно ПГЗС „Александър Стамболийски“ с. Чомаковци, те са спокойни и се чувстват добре. От раздялата на страните живеели предимно при бащата и полагал грижи за тях.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо децата следва да бъдат концентрирани у личността на бащата, при който те да живеят. Майката живее на квартира, без да заплаща наем. Бащата обитава собствено жилище. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че и двамата родители след раздялата задоволяват потребностите на децата си. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на децата при него, което обуславя уважаване на главния иска.

3

При този извод на съда относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето, то предявения от ответницата насрещен иск със същия предмет но в обратна насока, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата М. М. М., с ЕГН ********** и А. М. М., с ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на майката. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и взима децата при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 16:30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. При определянето на режима на отношения на майката с децата съдът отчете тяхната възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на майката с децата с оглед запазване на връзката родител - дете.

По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от майката трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.

Вземайки предвид възрастта на децата, за който се дължи издръжка съдът приема, че същото за задоволяване на техните потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на по 600.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на детето, с по 270.00 лева, а разликата ще се поеме от бащата, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето, доколкото няма данни и двамата да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба – 29.05.2023 г.до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.