Решение № 261350 от 24.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 24. 11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я

ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря КРИСТИНА

ПЪРВАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11527 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение

№ 13643 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 50426 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 127-ми състав се : ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.М., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца сумата от 95,92 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016 г. в имот с абонатен номер******, представляващ апартамент 3, находящ се в гр.София, ул, „*********, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,71 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2013 г. до 28.04.2017 г., както и предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Р.Т. дължи на „Т.С.“

ЕАД сумата от 95,92 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2016 г. в имот с абонатен номер******, представляващ апартамент 3, находящ се в гр.София, ул, „*********, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 10.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 22,71 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2013 г. до 28.04.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.05.2017 г. по ч.гр.д. № 29482/2017 г. по описа на СРС, 127-ми състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.С.М., ответник пред СРС, в частта, с която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея, както и в частта за разноските.

Въззивницата твърди, че решението е неправилно, тъй като било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и при несъобразяване със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК.

Сочи, че признатото за установяване вземане било погасено по давност.

Възражението за погасяване на вземането в размер на 60 лв. по давност било направено с възражението по чл.414 ГПК поради което подлежало на разглеждане като своевременно направено. В подкрепа на последното представя съдебна практика на ВКС. Освен това счита, че ищецът не е доказал размера на дълга.

Дяловото разпределение не представлявало доставка на топлинна енергия. Счита, че в случая се касае до разноски по смисъла на чл.186, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.110, ал.2 ЗС. В случая такава уговорка за заплащане на тези разноски липсвало в ОУ. Липсвали доказателства ищецът да е заплатил на третото лице помагач стойността на услугата дялово разпределение. Ако такава клауза фигурира в ОУ, то тя била неправноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Освен това ищецът не бил представил договори от които да се установи как е формирана цената на услугата. Затова счита, че ищецът не бил спазил собствените си ОУ- чл.36, ал.1 и ал.2, защото не ставало ясно какъв е начина на плащане.

Действително, по делото били представени фактури, но те установявали само как ищецът е осчетоводил вземанията. Тези фактури, обаче, не отговаряли на Закона за счетоводството, защото не били подписани от издателя си. Освен това се излага довод, че тези фактури били издадени само за процеса. Позовава се на чл.15 ЗНА като твърди, че липсвала законова делегация за приемане на ОУ. СРС не бил разгледал доводите и възраженията в отговора по исковата молба, вкл. и за липсата на правен интерес от предявяване на иск за установяване на това чуждо вземане. Последното било дължимо на друго лице – „Т.С.“ ЕАД. Самият ищец признавал, че услугата е изпъленна от другиго.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея. Претендира направените разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК. Претендира разноски.

Въззиваемият Г.Р.Т., ответник пред СРС, не е депозирал отговор по въззивната жалба, както и не не взема становище.

Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД на страната на ищеца не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 30.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 13.06.2019 г./по пощата/, следователно същите е в срока по чл.

259, ал.1 ГПК.

Решението се обжалва в частта, в която са признати за установени вземанията в полза на ищеца в тежест на ответницата /пред СРС/ по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване.

В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени, решението като необжалвано от „Т.С.“ ЕАД е влязло в сила.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 21.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 29482 по описа за 2017 г. на СРС, 127състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът П.С.М. е била уведомена на 05.06.2017 г., лично за себе си и като съпруга на другия длъжник- Г.Р.Т..

В срока по чл.414 ГПК – на 16.06.2017 г. длъжникът П.С.М. е подала възражение срещу така издадената заповед за изпълнение като е изложила доводи аналогични на тези във въззивната жалба, вкл. и за погасяване на вземанията по давност в размер на 60 лв.

На същата дата и с аналогични доводи е подадено възражение по чл.414 ГПК и от другия длъжник Г.Р.Т..

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 03.07.2017 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 25. 07.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК и същата е насочена срещу двамата длъжници в качеството им на ответници по иска по чл.422 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че с доклада си по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно доставената услуга „дялово разпределение“ и нейната стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 и чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/2007 г.) и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищцовото дружество и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащали от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплащало цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените от третото лице помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и отчети към тях, неоспорени от ответницата, се установила доставката на услугата „дялово разпределение“, а доколкото цената на тази услуга не била спорна между страните, главната искова претенция срещу ответницата следвало да бъде уважена изцяло.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

С исковата молба се претендират за установяване по реда на чл.422 ГПК вземания за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на 95,92 лв., съответно за периоди м.05.2012 г. до м.04.2013 г./по фактура от 30.06.2013 г./; м.05.2013 г.- м.04.2014 г./фактура от 31.05.2015 г./; м.05.2014 г.- м.04.2015 г. /фактура от 30.06.2015 г./, както и за отоплителен сезон м.05.2015 г. до м.04.2016 г.

Всички дейности и обществени отношения, свързани с доставката на топлинна енергия са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Противно на твърдяното от въззивницата, ЗЕ допуска възникване на облигационно отношение при Общи условия.

Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика.

От друга страна, съгласно чл.

186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка на купувача.

Както е посочил и районният съд, съгласно клаузите на чл. 36 от

ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец

/в случая третото лице помагач на страната на ищеца/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача, който от своя страна заплаща цената на услугите на дружествата за дялово разпределение.

Поради това не е налице твърдяното упражняване на чужди права от ищеца.

В заявлението подадено по реда на чл.410 ГПК изрично е посочено, че се претендира стойност на услугата дялово разпределение; така е формирана обстоятелствената част на исковата молба, както и петитума.

Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.

Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.

В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно счетоводство.

Противно на твърдяното във въззивната жалба по делото /пред

СРС/ с исковата молба е представен договор между ищцовото дружество и третото лице помагач.

Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24e42277-9cd3-4c7f-aca5-b6548b48b957