Определение № 1625 от 03.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. София, 03.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20238003104893 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на процесуално допустима частна касационна жалба с вх.№ 7687 от 08.11.2023 г., подадена на 07.11.2023 г. от Й. Т. Д. чрез адвокат М. Г. от АК - В., срещу въззивно Определение № 547 от 17.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 419/2023 г. по описа на АС – Варна.

Предвид етапа на производството не се дължи връчването на препис от жалбата.

Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че с обжалваното определение е потвърдено Определение № 3581 от 19.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 1616/2023 г. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на Й. Т. Д. (ищец по делото) за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви, че ищцата е на 69 години и живее сама; има месечен доход от 972 лв. (пенсия от 889 лв. месечно и доход от отдаване на земеделски земи под аренда в размер на 1 000 лв. годишно); притежава право на ползване върху два жилищни имота – апартамент в гр. Варна и къща в гр. Провадия; страда от хронично заболяване, като месечно за медикаменти заплаща сума в размер на 30 лв. Предмет на разглеждане по гр.д.№ 1616/2023 г. на ОС – Варна са предявените в условията на евентуалност искове с правно основание 1 чл. 42, б. „б“ ЗН, чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 43, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 13 ЗН и обективно съединен иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Дължимата държавна такса по всички предявени искове е общо в размер на 1 522 лв. За да потвърди постановения отказ от освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски, въззивният съд е посочил, че съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК преценката за възможността дали страната е в състояние да заплати следващите се държавни такси и разноски е обусловена от съвкупната преценка на имотното и здравословно състояние, семейно положение, трудова ангажираност и доходи от друга дейност, както и от размера на дължимите държавни такси и разноски съобразно характера и фазата на производството. При така декларираното семейно положение, имуществено и здравословно състояние, апелативният съд е намерил за правилен изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е в състояние да заплати определената държавна такса в размер на 1 522 лева.

Съгласно декларираното, същата получава месечен доход в размер на 972 лв., не страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи за лечение във висок размер, жилищните й нужди са обезпечени, тъй като в нейна полза е учредено право на ползване върху два жилищни имота, живее сама, няма твърдения да има задължения за издръжка към трети лица. Прието е, че е разполагала с възможност да се подготви за предявяването на иска, включително и финансово, като предвиди и отдели средства за заплащане на дължимата държавна такса.

В изложението към частната жалба касаторката се позовава на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно критериите – релевантните обстоятелства и доказателствата за тях, въз основа на които съдът извършва преценката по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Позовава се на противоречие с Определение № 2637 от 19.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 3720/2023 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 18 от 09.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 4491/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 274 от 12.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 1842/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.

По поставения правен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав на съда, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за 2 освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на държавната такса и разноските и да формира извод дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати. В случая въззивният съд не е формирал извод, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователно по причина, че понастоящем ищцата разполага с необходимите средства да заплати държавната такса и разноските за производството (какъвто е действителният обхват на заявеното искане), а по причина, че ищцата е разполагала с възможност да се подготви за предявяването на иска, включително и финансово, като предвиди и отдели средства за заплащане на дължимата държавна такса. Прилагането на подобен подход при преценката на исканията по чл. 83, ал. 2 ГПК не се установява в практиката на ВКС, включително релевираната от касаторката, поради което е налице основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК.

По правилността на въззивното определение съставът на ВКС намира следното:

Въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса по предявените обективно съединени искове възлиза на сумата 1 522 лв., като същата незначително се отклонява от действителния размер от 1 523,11 лв. (предвид цената главния иск по чл. 42, б. „б“ вр.чл. 24, ал. 2 ЗН /74 155,70 лв./, спрямо който три иска се явяват съединени при условията на евентуалност и не подлежат на таксуване /така: Определение № 4 от 05.01.2022 г. по ч.т.д.№ 344/2021 г., ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него/; както и цената на иска по чл.

108 ЗС /74 155,70 лв./ и при определена държавна такса в размер на 40 лв. за искането по чл. 537, ал. 2 ГПК). На този етап от производството не е възможно да се прецени какъв би бил размерът на възможните разноски.

Обосновано е и приетото, че касаторката има месечен доход в размер на 972 лв., който е източник на издръжката й. Неправилна обаче е преценката по въпроса дали семейното и имущественото състояние на касаторката й 3 позволяват да заплати държавната такса. Видно е, че размерът на получаваната от касаторката пенсия е почти двукратно по-ниска от размера на таксата. Наред с това ВКС взема предвид и общоизвестните (доколкото са оповестени и достъпни на интернет страницата на НСИ) факти относно индикаторите за бедност и социално включване. Така за 2021 г. линията на бедност в област Варна e 505,75 лв. средномесечно на лице от домакинство, а за 2022 г. ( Индикатори за бедност и социално включване в област Варна през 2022 година – Национален статистически институт – Териториални статистически бюра (nsi.bg) тази стойност e 600,92 лв. и бележи ръст с 18,81%. Данните за 2023 г. все още не са оповестени, но според изследване на КНСБ (1402 лв. нетно е Заплатата за издръжка за едно работещо лице, основните стоки с 21% ръст за година - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) (knsb-bg.org) с 10,6% нетно са се увеличили на годишна база необходимите средства за издръжка през м. юни 2023 г. в сравнение с м. юни 2022 г., което дава основание да се приеме, че линията на бедност в област Варна за 2023 г. би била не по-малко от 664,62 лв.

Доколкото НСИ изчислява линията на бедност като 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата, то следва да се приеме, че в област Варна за воденето на достойно съществуване през 2022 г. са били необходими не по-малко от 1 001,53 лв. средномесечно на едно лице, а през 2023 г. – не по-малко от 1 107,70 лв. При тези данни съдът намира, че посрещането на извънреден разход, свързан със заплащането не само на държавната такса, но и на разноските по делото, надхвърля възможностите на ищцата и същата следва да бъде освободена изцяло от тези задължения.

Следователно определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена.

По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 547 от 17.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 419/2023 г. по описа на АС – Варна.

ОТМЕНЯ въззивно Определение № 547 от 17.10.2023 г., постановено по 4 в.ч.гр.д.№ 419/2023 г. по описа на АС – Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Определение № 3581 от 19.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 1616/2023 г. по описа на ОС – Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на Й. Т. Д. за освобождаване от задължението да внася държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Й. Т. Д. от задълженията за внасяне на държавна такса и разноски в производството по исковете, предмет на разглеждане по гр.д.№ 1616/2023 г. по описа на ОС – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5