Решение № 3619 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3619 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11039/10.06.2025г. по гр.д. № 16671/2024г. по описа на СРС, 85 състав, съдът е признал за установено по предявените от В. М. В., Д.

И. М., Д. Г. В. и С. В. Т., срещу В. С. Ц. и К. Г. С., установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са съсобственици по наследство и земеделска реституция на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 01.04.2024 г., адрес на поземления имот: гр. София, район „Студентски“, площ: 685 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1908, съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, при следните квоти: за В. М. В. – 1/20 ид. ч., за Д. И. М. – 1/10 ид. ч., за Д. Г. В. – 1/30 ид. ч., и за С. В. Т. – 1/90 ид. ч.

Отменил е частично на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 100, том I, рег. № 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус А.И., с рег. № 424 на 1

НК, с район на действие СРС – в частта, с която ответникът В. С. Ц. е признат за собственик на 35/180 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР.

Отхвърлил е предявените от В. М. В., Д. И. М., Д. Г. В. и С. В. Т. срещу В. С. Ц. и К. Г. С. евентуално съединени помежду си установителни искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус А.И., с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, за следните части от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР: исковете на В. М. В. – за 1/20 ид. ч.; исковете на Д. И. М. – за 1/10 ид. ч.; исковете на Д. Г. В. – за 1/30 ид. ч.; исковете на С. В. Т. – за 1/90 ид. ч., а именно: главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради невъзможен предмет; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Г. С. и В. С. Ц., с която се обжалва така постановеното решение в частта, в която съдът признава за установено по установителните искове, че ищците са съсобственици по наследство и земеделска реституция на поземления имот (***), както и в частта, в която се отменя частично Нотариален акт № 100, том I, рег. № 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус А.И., с рег.

№ 424 на НК (в частта, с която ответникът В. С. Ц. е признат за собственик на 35/180 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР). Твърди се, че решението в тази част е неправилно, материално незаконосъобразно и необосновано. Изложени са подробни аргументи, а именно: съвкупно от събраните по делото доказателства се установявало правото на собственост на В. Ц., както и легитимността на извършената покупко-продажба на имота от добросъвестния купувач К. С..

Счита, че ищците не изпълнили доказателствената си тежест и с оглед ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2012 г. на ОСГК на ВКС, за да отпадне легитимиращото действие на акта следвало да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик, като оспорващата страна носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Твърди се, че в хода на процеса ищците следвало да извършат пълно обратно доказване на констатациите на нотариуса, което не било сторено. Съдът 2 неправилно анализирал доказателствения материал.

Следвало да се кредитират изцяло показанията на св. А., неправилно били оценени като производни, доколкото били последователни, ясни, точни и категорични, а извода на съда за бабата на свидетеля било неправилно и необосновано. В показанията си твърди, че ищците били наясно с упражняваното самостоятелно владение в имота от тяхната част от фамилията, както и наличието на уговорка между отделните части на фамилията по отношение на процесния имот, която датирала още от наследодателите на ищците и на ответника. От показанията следвало, че владението било установено още от наследодателя на В. Ц., присъединено от него по чл.82 ЗС, а ищците били наясно с действията на В. и имали съзнанието, че същият е собственик по силата на вътрешнородствена уговорка. Твърденията им, че намерението за своене не стигнало до тях било надлежно оборено от показанията на свидетеля, в която част били ясни, точни и последователни, а в някои части въобще не били обсъдени от съда. С тези доказателства се доказвало безспорно установено владение от В. Ц. върху имота, начало на самостоятелното владение, липсата на прекъсване на същото от ищците, както и активните действия по манифестиране на същото, противно на приетото от СРС. Освен това В. Ц. е и облъсквал изцяло всички с изградената в имота ограда, с което демонстрирал пред родините вкл. ищците намеренията си, в която връзка са и показанията на св.А..

Изложени са и доводи, че ищците не доказали твърденията да е било налице прекъсване на установеното владение от В. Ц.. Нямало дори посещение в имота, а дори да се кредитирали показанията на св.М. в частта, в че бил забелязал (неустановено кога) и други лица, то еднократно действие по посещение на имот без знанието на владелеца не се ползва с последици по отнемане на владението. Съществен факт е, че и св.М. потвърждава, че в имота частично имало ограда, което било видно от протокола за трасиране, в който се посочва, че същото е извършено в присъствието на В. Ц.. Към протокола от 16.08.2012г. имало и трасировъчен план, с който били определени и граници, което било извършено още 2012г. Соченото доказателство не било оспорено, поради което било налице безспорно доказателство за поставяне началото на владението, което се потвърждавало от показанията и на двамата свидетели. Обратно, изводът на съда, че 3 заграждането на имота било недоказано, се явявал неправилен поради противоречие в показанията на свидетелите. Съдът неправилно допуснал свидетеля на ищеца, защото се искало доказване с показанията му на отрицателен факт, поради което допускането обуславяло процесуално нарушение. Отделно от това била налице пълна неяснота по отношение на фактите за съМ..ието на имота през годините – не следвало да се кредитира, че спирал колата си пред блока, доколкото сам заявил, че имал гараж, така и не бил категоричен за съМ..ието на имота в периода на владение, нито за ползвателя му, не изложил и факти за преките си впечатления по години и период, в чиято хронология се случвали изложените от него действия. С това допускането и кредитирането на показанията му били в нарушение, поради което съдът постановил незаконосъобразно решение, което се моли да се отмени в атакуваната част.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците пледира за уважаване на жалбата, вкл. по изложените в жалбата съображения , вкл. сочи, че е налице н.а., който е приет и там фигурирала бабата на св.А., което правели изводите на СРС в тази насока за необосновани, съответно от показанията на св.А. се установявала уговорката между родовете за имота. Претендира присъждане на разноски. В указания от съда срок представя писмени бележки, в които са развити подробни съображения срещу съображенията на процесуалния представител на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В., Д. М., Д. В. и С. Т., в който се оспорва като неоснователна въззивната жалба на К. С. и В. Ц. и се иска потвърждаване на постановеното решение в атакуваната част. Изложени са доводи, че твърденията във въззивната жалба, че по делото е установена фактическа обстановка, според която се потвърждава правото на собственост на Ц. и легитимността на извършената продажба с добросъвестния купувач С., както и че съдът неправилно анализирал показанията на св. А., са голословни и необосновани.

Установената фактическа обстановка по делото била изцяло в противоречие с твърдяната от въззивниците. По-конкретно, установено било, че В. Ц. не е владял в нито един момент имота, никога и пред никого от наследниците не демонстрирал намерение за своене, не е полагал ограда и не ограничавал безпрепятствено достъпа до имота, нито полагал грижи за стопанисването му.

Твърди се, че след възстановяването му по земеделска реституция, имотът не е 4 бил владян и ползван от никой от наследниците, защото не се намирал в регулация и не представлявал интерес от обработването или отдаването му под аренда, защото земята не била обработваема. Единственото реално намерение за покупка на имота с цел жилищно строителство датирало от 2005-2009г., когато строителна фирма „Бароко“ започнала и осъществила строителство на жилищен блок непосредствено до границите на имота, но до преговори за продажба и съгласие на наследниците не се е стигнало. Имотът представлявал бивша нива, представлявал тесен и дълъг правоъгълник, като непосредствено зад него били натрупани строително отпадъци от приключилото през 2011г. строителство и целият бил обрасъл, а по протежение на имота се ползвал като паркинг от задната страна на блока, през който преминавали дори тежкотоварни камиони, които отивали към новостроящи се жилищни сгради. Св. А. ясно заявил, че не бил осъществен проект с паркинг, вкл. хора от жилищния блок влизали да си паркират колите и имало спорове с тях, а след една година само Ц. си паркирал колата. Така единственото, което евентуално установявало този свидетел било, че Ц. си паркирал колата, а понякога идвал и брат му, като това се случвало в празен и неограден имот от три страни с поставен синджир откъм входа на несъществуващ паркинг. Св. А. също дал показания, че имал пряка и ежедневна видимост към имота през 2018-2023г. от апартамента на тогавашната си приятелка, който имал прозорци, които гледали към имота, но от другата страна на бул. „Климент Охридски“, т.е. без видимост към него.

По делото бил приет и Констативен протокол от 03.04.2024г., който установявал, че имота е незастроен, неограден и засипан с твърда насипна настилка, като към момента на съставяне на протокола били паркирани около 20 автомобила и приложил снимков материал. Наличието на твърда насипна настилка изключвала всякаква възможност да се садят цветя. Всички твърдения на въззивниците стъпвали на показанията на св.А., който е първи братовчед на Ц., поради което следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК. В този смисъл правилно съдът приел, че показанията му са производни, защото не пресъздават лични факти /уговорка между родовете/ а преразказа на думите на неговата баба, чието име липсвало в удостоверението за наследници и липсвало данни бабата по бащина линия на свидетеля да е съществувало, живо, каква е причината да не бъдат ангажирани неговите показания. Неясно било и кои лица участвали в договорките, респ. не можело да се приеме, че 5 страните са дали съгласие имота да остане за рода на Ц.П. Г. и св. А.. Съдът правилно се позовал на ТР № 1/06.08.2012г., че страната, която се позовава на придобивна давност за чужди ид.ч. трябва да докаже, че е извършил действия, обективиращи спрямо останалите намерението да владее и техните ид.ч., като за чуждите ид.ч. не било достатъчно само да се ползва, в който смисъл цитира практика на ВКС. Въззивниците необосновано възразявали по разпределената тежест, игнорирайки разпределената жест в доклада. В този смисъл правилно и обосновано било прието, че С. не е провел пълно и главно доказване на намиращия се в неговата доказателствена тежест факт, че от 2012г. нататък Ц. осъществявал владение върху чуждите ид.ч., от където стигнал и до законосъобразен извод, че н.а. няма вещно прехвърлително действие спрямо процесните ид.ч. Така и не било нужно въззиваемите да доказват прекъсване на установено от ответника владение, защото владение от негова страна в нито един момент не било установявано. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.