Решение № 103 от 14.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. В., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20251300500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника П. М. П., ЕГН:

**********, с адрес: с. Б., общ. В., обл. В., ул. „Ч.“ № 6, чрез адв.пълномощник А. Д. , с посочен съдебен електронен адрес против Решение №746/19.12.2024г., постановено по гр.д. №148/2024г. по описа на РС-В..

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца “***“ЕАД с ЕИК ***, и седалище гр.С. сумата от 4022.81 лева за периода 12.02.2021г.- 09.08.2021г., от която 777.65 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 1458.90 неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 1786.26 лева неустойка, 816.97 лева мораторна лихва, законна лихва, считано от датата на подаван ена заявление в съда- 30.08.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 934 от 06.09.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1758/2023 г. по описа на Районен съд - В..

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1758/2023 г. по описа на Районен съд - В. и за първоинстанционното исково производство.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивникът твърди, че претенцията е недоказана, тъй като е представена справка за издадени фактури, но такива липсват, както и че в 1 справката вземанията са с различен от посочения в исковата молба размер.

Твърди се нищожност на претендираните неустойки. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил указания на съда за представяне на доказателства, поради което претенцията е неоснователна. Оспорва се иска за мораторна лихва, изчислен върху общия размер на исковете, не само върху размера на главницата.

Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявените искове. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно, като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, но е недопустимо, постановено в противоречие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вх.№ 9084/30.08.2023г., с което е „***“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П. М. П., за задължения на същия за потребени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени със системен партиден номер М ***, част от Рамков договор с уникален № *** за период 12.02.2021г. до 09.08.2021г. ,представляващи неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на стойност 777.65 лева, непратени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 1458.90 лева, и неустойка при прекратяване на договора 1786.26 лева, мораторна лихва 816.97 лева, считано от датата ,представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението в 2 съда , и законна лихва върху цялата сума от депозиране на заявлението до окончателното изплащане.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №934/06.09.2023г. по ч.гр.д.№ 1758/2023г. на ***, съдът е издал заповед за изпълнение на посочените парични задължения на основание Договор за продажба на изплащане № 505635912 от 10.12.2020г. След подадено възражение от длъжника е предявен иск с искова молба вх.№ 739/18.01.2024г. с правно основание чл.422 ГПК и е образувано гр.д.№ 1758/ 2023г.на ***, решението по което се обжалва.

Видно е от исковата молба, твърди се от ищеца, че между страните са възникнали договорни отношения въз основа на рамков договор с №503863557 от 10.12.2020г., въз основа на който страните договарят ползване на различни далекосъобщителни услуги, и закупуване на различни устройства, за всяка/о от които се подписват договори-приложения с различни условия, срокове и цени, като неразделна част към рамковия договор .

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени обстоятелства, които се отнасят до няколко закупени крайни устройства, за които са сключени приложения-договори от различни дати, несъвпадащи с посочената по –горе. Такива договори се твърди, че са сключени на 23.10.2020г. и на 13.08.2020г.

С решението по делото №746/19.12.2024г, *** е приел, че по делото е представен договор за продажба на изплащане №505635912/10.12.2020г, по силата на който, длъжникът е абонат на дружеството с избрана абонаментна услуга , като видно е че се касае за различни договори с различен предметвидно от събраните доказателства, са сключени множество такива за предоставяне на съобщителни услуги с избрани абонаментни планове, както и множество договори за закупуване на крайни устройства.

Същевременно договор с такъв номер 505635912, посочен в решението, липсва по делото, а на датата 10.12.2020г. между страните са сключени Анекс към договор от 10.12.2020, със срок 10.12.2020 до 10.12.2022г. за мобилен телефонен номер 08855212106. , Договор за продажба на изплащане от 10.12.2020г., Договор за продажба на изплащане на вещ от 10.12.2020г.

Съставени са Приемо предавателен протокол от 10.12.2020 за закупено крайно устройство Huawei B 311-221 black +ext Antenna , както и приемо предавателен протокол от 10.12.2020 за закупено крайно устройство Smart Watch Huaw GT2 e B1+ Free Lace +Scale .

3

Подписано е и приложение №1 за ползване на услуга тарифен план за национален мобилен интернет А1 Surf 10 от 10.12.2020г, което е с характер на договор, неразделна част от рамковия договор, съгласно т.3.2 от Рамковия договор . Подписани между страните са още Приложение №1 за ползване на услуга тарифен план за фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box в комбинация с А 1 ТВ или мобилна услуга /2 год/ от 10.12.2020г, Приложение №1 /10.12.2020 за ползване на тарифен план за мобилни услуги А1 One Unlimited 49 за срок 2г. , както и Допълнително Приложение към Приложение №1 към договора- ползване на екстра допълнителен пакет А1 Wallet Unlimited от 10-12.2020–МАТ 1 .00 лев и допълнително Приложение към Приложение №1 към договора- ползване на допълнителна услуга А1 Net Protect от 10.12.2020 –МАТ 1 .00 лев

При така предявеният иск става ясно, че макар в определението си по чл.140 ГПК, *** да е посочил правното основание на исковете по чл.422 ГПК– иск за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение и с това е приел, че е сезиран с положителен установителен иск да признае за установено, че ответникът дължи на „***" ЕАД гореописаните неизплатени суми, не е анализирал договора, който се твърди от ищеца, че не е изпълнен , а различен такъв. Фактическото основание на иска, като част от предмета на делото, който представлява спорното право, следва да е идентично с посоченото от ищеца, още повече, че в случая се касае за множество договори, сключени между същите страни, всеки от които представлява самостоятелно и различно основание, пораждащо самостоятелни права и задължения за страните. Видно е, че съдът се е произнесъл на друго фактическо основание договор , който не е въведен от ищеца като предмет на делото, касаещ различно вземане.

Съдът не е обвързан от сочената от страните в исковата молба правна квалификация, но е обвързан от фактическите твърдения и доводи на страните и посоченото от ищеца фактическо основание, от което произтичат правата на ищеца, които се твърди ,че се накърнени, и направеното искане от ищеца за защитата им.

Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението не следва да се обсъждат, защото неправилността на първоинстанционното решение изисква то да е допустимо и валидно постановено. Обжалваното решение е валидно постановено, но е недопустимо, като при постановяването му *** е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до разглеждане и произнасяне по непредявен иск - хипотезата на 4 чл.270, ал.3, предл.3 Г П К . Не са дадени указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, не е изготвен ясен доклад по делото, довело до смесване на различните фактически основания, от които произтичат вземанията. Решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от *** от друг състав, който следва да се произнесе по предявените положителни установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК на въведените от ищеца фактически основания.

Произнасяне за разноските, поискани от жалбоподателя, следва да извърши първата инстанция при новото разглеждане на делото при решаване на спора по същество и в зависимост от изхода на делото предвид обстоятелството, че делото не се решава по същество пред настоящата инстанция.

С оглед цената на иска и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Цената на всеки един от отделните искове е под 5 000 лв. При обективно кумулативно съединяване на искове от значение за определяне на цената на иска по чл.280, ал.3, т.1 ГПК е цената на всеки иск поотделно, а не сбора от цената на всички тях – Определение №270/ 23.02.2023г. по ч.к.гр.д №518/2023г. на ВКС.

При тези съображения и на основание чл.270, ал.3, предл.3 ГПК Окръжният съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №746/19.12.2024г по гр. д. № 148/2024 г. на *** изцяло като недопустимо.

ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на В.ски районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. М. П. за присъждане на деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6