Определение № 5413 от 03.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5413 гр. С., 03.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110166604 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.

Т. О., ЕГН ********** против *====* АД, ЕИК *====*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 2645 от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "помощник брокер" при работодателя *====* АД, ЕИК *====*; 3/ с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5910 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.10.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 05.12.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка и 5/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1413,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и релевирани от ответника, в условията на евентуалност: 1/ възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и 2/ възражение за прихващане на вземането на работодателя за обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на 985 лева със вземането на ищцата за трудовото й възнаграждение за м.10.2023 г.

С разпореждане № 153340/05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпорежданете, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като изложи ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

С молба вх. № 357134 от 12.12.2023 г., подадена от името на Д. Т. О., чрез адвокат П. Д. е направено изявление от страна на ищцата за оттегляне на предявения в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 ГПК. С определение № 44734/13.12.2023 г., постановено в настоящото производство, съдът, взимайки предвид изявленията съдържащи се в молба от 1

12.12.2023 г., подадена от името на ищеца и разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК, съгласно която ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото и обстоятелството, че гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и в разглеждания случай съгласие на ответника не е необходимо, е прекратил производството по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

Определение № 44734/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 66604/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 29.12.2023 г.

Производството остава висящо в частта по останалите предявени за разглеждане в производството искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи, формулирани в исковата молба, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ответното дружество да представи по делото намиращ се у него документ, а именно фиш за заплата, издаден на името на ищцата, от който да е видно какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено от последната, преди прекратяването на трудовото правоотношение, следва да бъде оставено без уважение. Действително същото е допустимо и относимо към предмета на делото, но същевременно такъв въпрос е поставен към вещото лице по исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице следва да извърши необходимите справки при ищеца и да посочи какъв е бил размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата, преди прекратяването на трудовото правоотношение, поради което и искането по чл. 190 ГПК не се явява необходимо за правилното решаване на делото.

Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, следва да бъде уважено.

Искането на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ищецът да представи по делото удостоверение от НАП за липса на регистрирано трудово правоотношение и на социално-осигурителен доход за периода от 6 месеца след прекратяване на процесното трудово правоотношение, следва да бъде оставено без уважение. По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, като прерогатив на ищеца /който носи доказателствената тежест/ е дали и какви доказателства и доказателствени средства ще ангажира в производството за установяване основателността на претенцията си за обезщетение поради оставане без работа в резултат от оспореното в настоящото производство уволнение.

Съдът намира, че следва да допусне служебно изслушване на съдебнотехническа компютърна експертиза, вещото лице по която, след запознаване със съдържанието на представения от ищеца електронен носител - диск, да възпроизведе на хартиен носител, съдържанието на същия.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

2

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 30.04.2019 г. е служител в *====* ООД /понастоящем *====* АД/, по силата на трудов договор № 2505/30.04.2019 г., като е заемала длъжността „продавачконсултант“ при ответното дружество. Поддържа, че със заповед № 2645 от 30.10.2023 г. на изпълнителния директор на *====* АД, ЕИК *====* й било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и й било прекратено трудовото правоотношение с ответника-работодател. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение.

Оспорва се, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ, което ищецът счита, че е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесното уволнение. Излагат се подробни съображения в този смисъл.

Поддържа, че констатациите на работодателя, че ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на неговите вътрешни „Правила за работа със счетоводни документи, отчетност и документооборот и „Инструкция за работа с модул „Гражданска отговорност“ на „*====*" АД, което се изразявало в нередовно и некоректно отразяване на издадени от ищцата полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и документи в дневните отчети, издавала е полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да има събрана от клиента вноска по застрахователна полица, са бланкетни и общи, без да са разгледани и анализирани обстоятелствата, при които са извършени конкретните действия от Д. О., причините за тяхното извършване, последиците за работодателя и за клиентите на застрахователния брокер.

В тази връзка се сочи, че квалифицирането на нарушенията като „тежки“ по смисъла на КТ е напълно необосновано.

Излагат се твърдения по отношение изясняване механизма на подновяване на действаща застраховка (в случая „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), която се плаща разсрочено, на няколко вноски.

Посочва се, че на практика, по изрична молба на клиент, Д. О. е издавала полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, без да е събрана необходимата вноска от застрахователната премия и съответно без неотразяване в дневния отчет за сключените полици, но сумата по всяка вноска е предоставяна от клиента на доверителката ми максимално бързо (след приключване на работното време за деня или на следващия ден) и е внасяна от ищцата незабавно в първият следващ неин работен ден. Тук следва изрично да се посочи, че сумите на отделните вноски, събирани по този начин не са големи - от порядъка на 60 лв. - 70 лв. (само една вноска е била около 300 лв.) и същите не са били задържани от нея.

Посочва се още, че в заповедта за дисциплинарно наказание не се сочи и няма случаи на невнасяне на такива вноски, т.е. по никакъв начин интересът на работодателят не е бил нарушен. В тази връзка се поддържа, че дори и да е имало забавяне на внасянето, същото е станало поради промененото работно 3 време на ищцата (два дни работни - два дни почивни), като сумите са внасяни в първия следващ работен ден, съответно тогава са включвани в дневните отчети. Всички тези обстоятелства показвали, че дори и да са налице формални нарушения на трудовата дисциплина, същите в никакъв случай не представляват „тежки нарушения“ по смисъла на КТ.

Твърди се, че в конкретният случай работодателя не е извършил преценката за тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, въз основа на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушенията, като се вземат предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните трудови функции, като не били съобразени и последиците от извършените нарушения и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В тази връзка се поддържа, че дори и да има формално нарушение на трудовите задължения от страна на Д.

О., същите не могат да бъдат определени като „тежки“, а за тях би могло да се наложи някое от другите дисциплинарни наказания, предвидени в чл.188 от КТ - забележка или предупреждение за уволнение. Посочва се, че ищцата не е имала налагани никакви дисциплинарни наказания за целия период на трудовият договор, нито пък е имало друго неудовлетворение от нейната работа, което не било съобразено от работодателя при налагане на найтежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове, като в условия на евентуалност се релевира възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено в полза на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ.

Поддържа се, че процедурата по чл. 193 КТ е редовно и законосъобразно извършена от работодателя, като на работника е предоставена възможност да даде обяснения във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина, за които впоследствие й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.