Решение № 5019 от 30.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5019 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502535 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13142/20.11.2022 г. на СРС, 153 с - в, по гр. д. № 610130/2021 г., е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Н.“ ЕООД, ЕИК **** дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 126, 50 лв., представляваща цена на закупени устройства по договор М 4265013, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, като със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за установяване вземания на ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 116, 41 лв., включваща стойност на незаплатени мобилни услуги по договор М 3986939 за периода 14.09.2019 г. – 13.10.2019 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 310, 63 лв., представляваща стойност на неизплатени мобилни услуги по договор М 4265013 за периода 16.09.2019 г. - 15.02.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 102 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на договор М 4265013, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 23021/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.

Със същото решение са отхвърлени направените от „Н." ЕООД, ЕИК **** възражения за прихващане с негови насрещни вземания срещу „А1 Б." ЕАД, ЕИК **** за сумата 344, 19 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги М3986939 и за сумата 324, 22 лв., представляваща заплатена на ищеца на 28.06.2019 г. стойност на непредоставена услуга. Страните са осъдени за разноски по делото.

Първоинстанционното решение се оспорва от ищеца

1

„A1 Б.” ЕАД само в частта, в която са отхвърлени претенциите по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата о т сумата 116. 41 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М 3986939 за периода 14.09.2019 г. 13.10.2019 г. и за сумата от 174, 10 лв., представляваща част от сумата 310. 63 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М 4265013 за периода 16.09.2019 г. - 15.02.2020 г., ведно със законна лихва до окончателното плащане. По отношение на сумата от 116. 41 лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М 3986939 за периода 14.09.2019 г. - 13.10.2019 г. в жалбата се сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че услугите по партида 105302421/ID на договор М 3986939 били активни до 17.09.2019 г., на която дата са спрени от оторизиран екип, както и че не било доказано операторът да е уведомил абоната за невъзможността да бъде извършена промяна в адреса на ползване на услугата, за да може последният да заяви дали желае продължаването на договора или прекратяването му. Поддържа, че изменението на Приложение № 1 от 05.06.2019 г. представлява единствено заявка за изменение на адреса за ползване, но не прекратява действието на договора. Изрично в изменението е посочено, че в случай на невъзможност за осигуряване на достъп до новия адрес абонатът има право да продължи да ползва услугата на стария адрес или да прекрати договора за услуги. Тъй като абонатът не е направил изявление за прекратяване на договора, договорът е продължил действието си и услугата е предоставяна от страна на оператора на стария адрес. Сочи, че според заключение по съдебно - счетоводната експертиза ответникът е продължил да осчетоводява и заплаща услугите до октомври, който факт установява, че дружеството е приело предоставянето на услугите на стария адрес. Неправилно съдът приема, че услугите са предоставяни до 17.09.2019 г. и след това са спрени, поради което и не се дължи заплащане на таксите по фактура 400223767 на стойност 218.50 лв., с период на фактуриране 14.09.2019 г. - 13.10.2019 г., от която се претендира частично самата 116. 41 лв. Сочи, че според съдебно - техническа експертиза по партида 105302421/ID на договор М 3986939 ограничението на услугата е било за няколко часа, след което те са отново активирани и е било възможно използването им.

Счита, че ако договорът за услуга Bussiness Voice е прекратен считано от 05.10.2019 г., с предизвестие на абоната от 26.09.2019 г., ответникът дължи сума от 116. 41 лв. по фактура № 400223767 от 17.10.2019 г. на обща стойност 218. 50 лв., тъй като периодът на фактуриране е за време, в което договорът не е прекратен. По отношение на сумата от 174, 10 лв., като част от сумата 310. 63 лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М4265013 за периода 16.09.2019 г. - 15.02.2020 г. поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че договорът прекратен считано от 05.10.2019 г., с изтичане срока на договора и издадените след това фактури били недължими поради липса на договорни отношения между страните. Счита, че даденото от абоната предизвестие от 26.09.2019 г. касае единствено услугата 101000304330, поради което договорът не е прекратен по отношение на останалите, използвани от абоната мобилни услуги. Действието му е продължило през процесния период и същият е прекратен считано от 21.02.2020 г. на основание т. 54.12 от ОУ, което обстоятелство се потвърждава и от ССчЕ. Счита, че за процесния период 16.09.2019 г. - 15.02.2020 г. абонатът дължи месечни такси за тези номера в размер на 174. 10 лв. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и двете претенции да бъдат уважени. Претендира сторените в производството разноски.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът „Н.“ ЕООД оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че решението в 2 оспорената от ищеца част е правилно и съобразено с материалния закон. Счита, че в хода на първоинстанционото производството не се доказва съществуване на вземания в полза на жалбоподателя, произтичащи от договор М 3986939 и М 4265013.

Поддържа още, че не е сключвал и подписвал такива договори. Единствено в заключението на приетата ССчЕ се сочат договори № М 3986939, без дата на сключване и договор с № М 4265013, отново без дата на сключване, но такива договори не са представени по делото. Обстоятелството, че издаваните от жалбоподателя фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, не съставляват доказателство, че ответникът дължи суми за предоставени и ползвани услуги именно по двата договора. По ССчЕ вещото лице изрично е посочило, че процесните фактури не са осчетоводени от „Н.“ ЕООД, не са включени в дневниците му за покупки по ЗДДС и не е ползвано право на данъчен кредит по тях. Излага доводи, че не се установява идентичност между посочените в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК договори, представените с исковата молба, и тези посочени в отговора на СТЕ по този въпрос. В мотивите на решението е констатирано, че с чл. 4. 2 от договор № 502441640 страните се съгласяват, че този договор представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги.

Всички предишни договори, които са подписани от страните и не са прекратени, стават неразделна част от посочения договор и се идентифицират с неговия уникален номер клиентски номер М502441640. Счита за невярно твърдението на жалбоподателя, че претендираните за заплащане услуги са били реално предоставяни на ответника и използвани от него, което не се установява от заключението на СТЕ и не се подкрепя от останалите доказателства. Моли да се потвърди в оспорената част. Претендира разноски.

Ответникът „Н.“ ЕООД също е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която е признато за установено, че дължи на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 126. 50 лв. представляваща цена на закупени устройства по договор М 4265013. Счита, че като е приел за установено, че сумата е дължима на основание договор М 4265013, първонистанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което прави решението недопустимо и подлежащо на обезсилване. Поддържа още, че за да уважи, първоинстанционният съд необосновано е приел за неоснователно направеното в ОИМ евентуално възражение за прихващане със сумата в размер на 324. 22 лв., заплатена на ищеца за непредоставена услуга. В мотивите на решението СРС е приел, че „А1 Б.“ ЕАД не е изпълнявал задължението си за доставка на интернет на новия адрес на „Н.“ ЕООД от м. 06.2019 г. насетне. Сочи, че ищецът е направил признание в тази посока в молба от 15.06.2022 г., в която е заявил, че е предоставял интернет и услугата „Бизнес войс“, възможна за ползване само чрез доставян от ищеца интернет на стария адрес на ответника. От договор от 12.06.2019 г., сключен с „БТК" ЕАД, както и от констативен протокол за предоставяне на Vivacom FTTx услуга и констативен протокол на „Евриста“ ЕООД и двата от 13.06.2019 г., се установява, че на тази дата на адрес ул.

„Плана планина" № 13 е активиран интернет, предоставян от „БТК“ ЕАД. Поддържа, че ищецът не е не е изпълнил задълженията си по предоставяне на посочените услуги, поради което „Н.“ ЕООД е заплащал за доставка на интернет на друг доставчик („БТК“ ЕАД), за да осъществява дейността си. Счита, че при правилна преценка на доказателствата, съдът щеше да установи, че сумата от 324. 42 лв. е платена от „Н.“ ЕООД за периода 22.06.2019 г. - 30.06.2019 г. Поддържа, че до м. 09.2019 г. е заплащал всички услуги, в това число и за интернет. Моли да се обезсили решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на „А1 Б." ЕАД сумата от 126. 50 лв., респективно да се отмени в тази част и искът да се отхвърли. Претендира разноски за 3 двете инстанции.

Ищецът „А 1“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Счита за неоснователно възражението на ответника за размиН.е номерацията на договорите. Законосъобразно съдът е отхвърлил възражението за прихващане на ответника, като е приел, че то е неоснователно, след пълен анализ на всички събрани по делото доказателства. От СТЕ се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си за предоставяне на електронно съобщителни услуги в периода, поради което се дължи тяхното заплащане от ответника. Моли да се потвърди решението в оспорената част.

Софийският градски съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страната по въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата законосъобразност.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Решението се оспорва от ищеца „А1 Б.“ ЕАД само в частите, в които са отхвърлени претенциите му призН.е установено на вземания срещу „Н." ЕООД за сумата от сумата 116. 41 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М3986939 за периода 14.09.2019 г. - 13.10.2019 г. и за сумата от 174, 10 лв., представляваща част от сумата 310. 63 лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М 4265013 за периода 16.09.2019 г. - 15.02.2020 г., ведно със законна лихва до окончателното плащане.

Решението се оспорва и от ответника „Н.“ ЕООД в частта, в която е признато за установено, че дължи на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 126, 50 лв. - цена на закупени устройства по договор М 4265013, ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането.