Решение № 831 от 22.07.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220103136 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл. 55,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А.

А. ищецът АНГ. К. З., ЕГН********** от с.Голямо Белово, общ.Белово чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на 09.02.2018г. е сключил с ответника договор за заем CrediHome № 1182-00032417 за сумата от 700 лв. при ГПР в размер на 50.00 %, ГЛП в размер на 30,912 %, за срок от 12 месеца, като сумата, която следвало да върне възлизала на 822,60лв.

Твърди, че на същата дата между страните бил сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417, според който ищецът следвало да заплати на ответника допълнително сумата от 628,30 лв., от която пакет „Комфорт“ в размер на 73,92 лв., разпределена на 12 месечни вноски по 6.16 лв. и застраховка защита пакет „Премиум живот“ в размер на 554,40 лв. По този начин общата дължима на ответника сума била в размер на 1450,90лв.

1

Счита, че договорът за допълнителни услуги е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Позовава се на противоречие на договора за допълнителни услуги с добрите нрави, тъй като с него се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. На следващо място сочи, че договорът е неравноправен по смисъла на чл.

143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока сума, чийто размер е над половината от размера на отпуснатия кредит.

Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до допълнително увеличаване на подлежащата на връщане сума. Договорът заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, като по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Така се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, а поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания в кредитното правоотношение, което от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, което означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО. Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. На следващо място се 2 позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на сумата за допълнителни услуги.

Поради това счита, че договорът за паричен заем е недействителен, което води до недействителност и на договора за допълнителни услуги.

Счита, че договорът за допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и води до заобикаляне на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като дава възможност за събиране на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 118200032417 от 09.02.2018г. и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 628,30лв., недължимо платена от ищеца въз основа на недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.

В с.з., проведено на 19.04.2022г. е допуснато намаление на претенцията от 628, 30лв на 384,14лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД чрез пълномощника си адвокат М. намира иска за недопустим, тъй като е подаден от лице без валидно учредена представителна власт. Оспорва истинността на представеното по делото пълномощно. По същество намира иска за неоснователен. Твърди, че договорът за допълнителни 3 услуги е напълно самостоятелен спрямо договора за заем и няма характер на договор за потребителски кредит, тъй като има за предмет предоставяне на услуги, поради което спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД. Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима. Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.

Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителните услуги от пакета „Комфорт“, а именно: „Разглеждане до минути“ и „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД“, с което е спестила време и парични средства. Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за заплащане на обезщетение или неустойка, нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по своя воля се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва. Ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по пакет „Комфорт“, определена в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.

Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори и ищецът да е бил заблуден по някакъв начин, то това не означава, че друг потребител или потребителите в по-голямата си част биха сторили същото. Сочи, също така, че за да бъде развален договорът, следва 4 подобна търговска практика да бъде установена с акт на КЗП и да бъде забранена със заповед на председателя й. Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му.

Освен това твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към договора за допълнителни услуги към заем и в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава се на по-високия риск за кредитора при отпускане на кредити от финансови институции в сравнение с банките.

Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се основана на отделно облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит.

Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула, 5 съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово задължение същата да бъде посочена в договора за кредит.

По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поддържа, че същият е изцяло неоснователен и недоказан.

Не било вярно, че ищецът заплатил на ответното дружество цялата сума по договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 118200032417 и освен договореното възнаграждение по него в размер на 628,32лв, то ищецът дължал и по договора за заем CrediHome № 118200032417 сумата от 822,60лв Признава, че ищецът е изплатил на ответника обща сума в размер на 726лв., от които 411,30лв. по договора за заем и 314,16лв. по договора за допълнителни услуги. Считано от 10.09.2022г. ищецът преустановил плащанията си и останало да дължи сумата от 411,30лв, представляваща остатъка от задължението по договора за заем CrediHome № 118200032417, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на седмата вноска – 10.10.2018г. – в рамер на 126,03лв.

Ищецът бил платил сумата от 314,16лв по договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00032417, като останала дължима сумата от 314,16лв, представляваща остатъка от задължението по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на седмата вноска – 10.10.2018г. – в рамер на 96,26лв.

Твърди, че договорената вноска за застраховка Защита пакет „Премиум Живот“ не е недействителна, тъй като застрахователната полица е издадена от ЗК „Уника Живот" АД по силата на отделен договор, сключен между застрахователя и заемополучателя чрез ответника като посредник, както и че сключването на договор със застрахователя е в резултат от изрично изразената воля на заемополучателя. Твърди, че сключването на застраховка не е предпоставка за отпускане на кредита и е пряко свързана със самостоятелно правоотношение по застрахователен договор, по който ответникът не е страна. Твърди, че по силата на договора за 6 допълнителни услуги е заплатил на застрахователя целия размер на застрахователната премия по застрахователната полица срещу договорката ищецът да му върне заплатената сума за застрахователната премия на равни месечни вноски без олихвяване. Тъй като застрахователната премия се дължи на трето лице, а не на заемодателя, счита, че стойността й не следва да се включва в размера на ГПР по кредита. По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете като неоснователни.