Решение № 858 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. А.ова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203585 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на А. Г. М., с ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 11252247, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. (306.78 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е неправилен тъй като е постановен в противоречие с материалния закон, като непълно и неточно била възприета и описана фактическата обстановка, като оспорва местонахождението на заснемащото устройство.

Наред с това посочва, че в електронния фиш не е указана посоката на движение на санкционирания лек автомобил, както и неговото точно местонахождение. Оспорва се още и установената във фиша скорост на управление, като се излагат твърдения, че автомобилът е с темпомат и след навлизане в зона на ограничение той лично ограничил скоростта до 69 км/ч. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба, като посочва,че местоположението на камерата и това на управлявания от него автомобил не били доказани по никакъв начин. Наред с това сочи, че не следва да бъде санкциониран за повторност, а единствено за системност при констатирани три нарушения в рамките на едногодишен срок. Пледира за отмяна на фиша, поради неточно посочване на мястото на извършване на нарушението.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11252247 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 17.07.2025 год. в 18:58 часа, в обл. Варна, общ. Аксаково, на път Втори клас, номер 29 на 8.8 км. В посока от гр. Варна към гр. Добрич при налично ограничение на скоростта 60км/час, въведено с пътен знак В 26 и допълнително поставена табела Т2 (1900м.) с МПС "Мини Купър Д" с рег. № *** е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 93км. /час при разрешена скорост 60км. /час или превишение 33км. /час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARН CAM S1.

Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивникът А. М., като нарушението е било извършено на точно местоположение с G P S координати 43.269300 27.800300, които се установяват от приложената по делото снимка. От същата снимка е видно, че камерата е заснемала и в двете посоки била е разположена в посока гр. Варна на 219 метра от описаните по-горе координати.

Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 600 лв. (306.78 евро), тъй като нарушението било извършено при условията на повторност, след санкциониране в едногодишен срок за аналогично нарушение с ел.фиш серия К № 10196257, връчен чрез ССЕВ на 09.01.2025г., вл. в сила на 24.01.2025г. на основание чл. 182, ал. 4от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

2

В случая и въпреки твърденията за обратното от страна на жалбоподателката, съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП като разрешената скорост за движение е била 60км. /час, а водачът се е се е движел с превишение от 33км. /час. В горната насока е приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство, която е от датата на нарушението, с посочени конкретните GPS координати на същото и с отбелязване на първоначално засечената скорост от 96 км/ч, което доказва зачитането на толеранса -3 км/ч от страна на наказващия орган).

Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение АТТС/ARH CAM S1 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1) рег. № 445р11462/17.07.2025 год. придружен със снимка на разположение на АТСС и съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение 96 км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 93км/час, което безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото задължение е и вменено с нормата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено нарушението е собственост на въззивника.

Последният като собственик на МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, 3 респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш.

Доколкото превишението на скоростта е с 33км/ч., но в условията на повторност (при наличието на отразен и предходно издаден и влязъл в сила, връчен на жалбоподателя чрез системата за сигурно електронно връчване електронен фиш серия К № 10196257, вл. в сила на 24.01.2025г. ), то правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.4 от ЗДП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма двоен размер – глоба в размер на 600 лв.

Що се касае до изложеното в жалбата становище за неправилно отразено място на извършване на нарушението, както описа по-горе съдът от материалите по длеото се установяват точните координати както на камерата, така и на засеченото нарушение, а видно от представената схема на АПИ, знаците ограничващи скоростта са били поставени на км.7+700 в посока гр. Добрич, като на к. 8+800 няма данни действието им да е било преустановено.

В случая за съда вън от всяко съмнение е, че именно скоростта на управляваното от въззивника МПС е била отчетена доколкото уреда за измерване има функционалност да засича и определя скорост едновременно за няколко превозни средства.

По отношение на датата на издаване на ел. фиш същата не е сред задължителните реквизити на същия, а доказателства за нея се съдържат по делото в представената справка от АИС АНД.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразно издаден и както такъв следва да бъде потвърден.

За пълнота следва да се посочи, че наказващият орган правилно в фиксирал санкционните норми, като е упоменал и връзката в конкретния случай с разпоредбата на чл.

182, ал.4, вр. ал.2, т.4 ЗДвП, въпреки твърденията на жалбоподателката в обратен на изложения смисъл.

При този изход на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което съдът счете, че на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по 4 предложение на НБПП. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна и от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно от съдебните заседания по делото като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 130 лева или 66.47 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 11252247, с който за нарушение на чл.

21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на А. Г. М., с ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. (306.78 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Г. М., с ЕГН **********да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 130 лева с равностойност в евро 66.47, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.