Акт от 05.12.2019, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 563/2019
- Подписан
- 05.12.2019
- В сила
- 30.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 146 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 145 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- чл. 10, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 10, ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 11, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 13 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 19, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 21 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 22 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 24 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 28, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 63, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 64, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 66 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 67, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 71, т. 3 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е
№ 496 гр. П.***, 05.12.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд-П.***, в открито съдебно заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 563/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.*** против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 19-957-1 от 31.05.2019г., издаден от Г. Й.-гл. експерт в дирекция „МПТ“ към община П.***, потвърден с решение с изх. № 19/ММО-3417-1 от 08.08.2019г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община П.*** С акта са установени размерите на задълженията за данъци и размерите за такси за битови отпадъци за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г..
В жалбата се излагат съображения, че актът е немотивиран. Липсват изложени фактически и правни основания, което е основание за отмяна на акта.
При издаването му са допуснати съществени нарушения на производствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като органът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която таксата се определя за услугите по събиране, извозване и обезвреждане, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Липсата на установявания по отделните компоненти, при положение, че са подавани декларации таксата за сметосъбиране и извозване да се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и въз основа на декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване затруднява правото на защитата. По отношение на ДНИ се излагат доводи, че АУЗД е немотивиран, тъй като не е отчетено извършено плащане на главницата, нито е посочено по какъв начин е определен размера на лихвата. Поради изложеното се иска АУЗД да се отмени изцяло като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. В. Й.***, от АК-С. поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи по изложени в жалбата аргументи. Прави искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В представения срок депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата–Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община П.*** редовно призован за представител изпраща адв.
Р.К.,***. Оспорва жалбата. По същество излага доводи за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-П.***, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
В случая органът по приходите е започнал административното производство служебно по данни от подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за имоти на дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети по делото съобщения.
За установените задължения е изготвен
Акт за установяване на задължение по декларация № 19-957-1 от 31.05.2019г. издаден от Г.Й.***-главен експерт РП, оправомощена със заповед № 245 от 13.02.2017г. на Кмета на община П.*** С АУЗД административният орган е установил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти собственост на дружеството за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., като установените задължения са общо в размер на 12110.39лв., от които 10714.38лв.-главница и лихва в размер на 1369.01лв., изчислена към 31.05.2019г.. Установените задължения за ТБО, съответно са в размер на ***лв., от които ****лв.-главница и лихва в размер на ***лв., изчислена към 31.05.2019г., а установените задължения за ДНИ са в размер на ***лв. от които ***лв.-главница и лихва в размер на ***лв., изчислена към 31.05.2019г..
АУЗД е изпратен за връчване на адреса на управление на дружеството и видно от обратна разписка приложена по делото е връчен на 12.06.2019г.. Срещу констатациите отразени в АУЗД е подадена жалба. С решение изх. № 19/ММО-3417-1 от
08.08.2019г. директорът на „МПТ“ при община П. е приел жалбата за допустима, но неоснователна и е потвърдил изцяло установените с АУЗД №№ 19-957-1 от 31.05.2019г. задължения за ДНИ и ТБО за 2017г. и 2018г..
По делото са представени и приети доказателства свързани с установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 от ЗМДТ декларации за облагане с данък недвижимите имоти. Представени са договори за възлагане на обществени поръчки между Община П.*** и дружествата–изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване в община П.*** и за почистване на уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са и доказателства, за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО. Има и фактури и протоколи за установяване и приемане на извършени дейности.
Пред настоящата съдебна инстанция е допуснато изслушване на съдебно–икономическа експертиза, заключението по която се цени като пълно, обективно и компетентно изготвено. Същото и като неоспорено от страните се цени в цялост. Изводите на експерта, направени след необходимите изчисления и въз основа на декларираните данни, и съпоставени с действащите решения на Общински съвет-П.*** и на Наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община П.*** и на Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община П.***, както и на заповедите на кмета на община П.*** по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ изцяло потвърждават установените от органа размери на задълженията за ДНИ и на ТБО за процесния период. Заключението като обективно и компетентно дадено се цени от състава, като в изложението по същество ще се разгледа подробно.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-П.*** като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Дружеството жалбоподател е декларирало пред дирекция МДТ при община П.***, че е собственик на недвижими имоти подлежащи на облагане с ДНИ и ТБО, по силата на силата на постановление за възлагане на недвижим имот ***/15.01.2009г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ, вписано под № 133, том ІІ/2009г.; постановление за възлагане на недвижим имот № 1062/2003/010640/25.11.2008г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ, вписано под № 24, том ІІІ/2008г., постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ и постановление за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г.. За имотите посочени в постановленията за възлагане са открити две данъчни партиди, съответно с партиден номер № ***за земя в кв. „***“/„***“ и партиден № ***-за земя и сгради с административен адрес гр. П.***, кв. „Ц.***“, ул. „***“ №1.
В партиден номер № ***е декларирана земя, находяща се в кв. „***“/ „***“, УПИ 14444, кв. 158 по плана на гр. П.***, с отчетната стойност на имота
10657.50лв. и данъчна оценка 9817.50лв. Представено е постановление за възлагане на недвижим имот ***/15.01.2009г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ. Земята е декларирана с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3572 от 29.06.2010г.
В партиден номер № *** са декларирани земя с площ от 10 000кв.м. и 10 сгради с административен адрес гр. П.***, кв. „Ц.***“, ул. „***“ №1, за който е отреден УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П.*** Сградите представляват нежилищни обекти, както следва: 1.тенекеджийница, с отчетната стойност-1088.00лв. и данъчна оценка-7891.20лв.; 2.Клуб на младежта-с отчетната стойност-9552.86лв. и данъчна оценка-80713.80лв.; 3. Сграда ***- с отчетната стойност на имота 1370.63лв. и данъчна оценка-87919.50лв.; 4.Склад готова продукция- с отчетната стойност-6461.37лв. и данъчна оценка-151641.90лв.; 5. Библиотека- с отчетната стойност-5285.45лв. и данъчна оценка-47037.10лв.; 6. Склад готова продукция и склад ГО- с отчетната стойност-3357.10лв. и данъчна оценка-76172.00лв.; 7. Парова централа-с отчетната стойност 4308.30лв. и данъчна оценка-86689.90лв.; 8. Сушилен цех- с отчетната стойност-7350.15лв. и данъчна оценка-148336.10лв.; 9. Тоалетни-с отчетната стойност-1495.31лв. и данъчна оценка-8141.30лв.; 10. Жилище за пожарникари-с отчетната стойност-649.69лв. и данъчна оценка-5669.60лв. Земята и сградите са посочени в постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ и постановление за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г.. Земята и сградите са декларирани с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3575 от 29.06.2010г.
По делото липсват индикации, от страна на дружеството жалбоподател да е иницирано административно производство по установяване на задължения по декларация. От представени съобщения е видно, че ТБО и ДНИ не са платени в срок. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите може да иницира такова производство за установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за периода от 2017г. до 2018г..
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти, оформени в Акт за установяване на задължение по декларация № 19-957-1 от 31.05.2019г. издаден от орган по приходите при Община П.*** Актът е в писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59 от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед на Кмета на община П.***, а потвърдителното решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора на „МПТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен и в заповед № 245 от 13.02.2017г. на кмета на община П.*** Поради това АУЗД е издаден от компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да изготви оспорвания акт, административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община П.***, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински съвет П.*** и на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** за определяне на промилите за жилищни и нежилищни имоти на предприятията, както и чл. 14 и чл. 22 от ЗМДТ и на Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община П.*** Позовал се е и на подадените от дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 от ЗМДТ обсъдени по-горе. Размерите на ТБО са установени въз основа на решението на ОбС-П.***, заповеди на Кмета на община П.***, подадена молба-декларация за определяне ТБО според количеството на битовите отпадъци за 2018г. за имот партиден номер № *** и молба-декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. за имот с партиден № № ***и на подадените от жалбоподателя декларации по чл. 14 от ЗМДТ. С оглед на това се приема, че актът е постановен в изискуемата от закона форма и същият е мотивиран. Наблюдава се известна непрецизност, касателно непосочването на ТБО по отделни компоненти, но това не води до отмяна на акта. Като цяло в хода на производството се приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т.
Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24e0c113-4f45-498f-8fd7-9461af73a99d