Протокол № 21331 от 27.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 15914/2023
- Вид
- Протокол № 21331
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.198 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.22, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 21331 гр. ххххххххххххх, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Ю. Ас. У.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110215914 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. Д., редовно призован, се явява, доведен от СБАЛЛС към Затвора – гр. Ловеч и с упълномощения си защитник адв. Т. Р. от САК с пълномощно, приложено по досъдебното производство.
В залата се явяват - хххххххххххх – майка на обвиняемия и Бхххххххххххххх – пастрок на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, не се налице пречки.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ представен документ за самоличност – лична карта: въз основа на
И. М. Д., роден на ххххххххххххх г. в гр. ххххххххххххх, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, безработен, живущ гр. ххххххххххххх, ж.к. „ххххххххххххх“ бл.79В, вх.2, ет.2, ап.19, 1
ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство, включително правото му на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и на основание чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на молба от обвиняемия И. М. Д. чрез упълномощения му защитник адв. Т. Р. от САК за изменение на изпълняваната по отношение на обв. Д. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Знам за какво е делото. Имам нужда от лечение.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Считам, че предвид липсата на експертиза няма нови факти и обстоятелства, за да налагат изменение на предходното становище. Моля да оставите молбата без уважение.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени действия, на основание чл.286 ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
2
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, моля да се измени мярката на обвиняемия И. Д.. Съображенията ми в тази насока са следните: Познавам И. Д. от шест години, защитник съм по делата му. На същия многократно са правени психиатрични експертизи. Има такава направена петорна, сега отново ще бъде направена такава и не е ясно дали лицето може да носи наказателна отговорност за своите действия. Определено същият има нужда от лечение и то специализирано лечение. Не съм сигурен, че в затворническата болница в гр. Ловеч такова може да бъде провеждано. По негови данни там му е даван само диазепам и по-конкретно лечение не му е провеждано.
Моля в тази връзка да се измени мярката в такава, която да даде възможност да продължи своето лечение в специализирано заведение в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски” или гр. Нови Искър. Той по-скоро е с увреден от опиатите мозък, отколкото човек със засилени престъпни наклонности.
ПРОКУРОРЪТ: Съобразявайки изнесеното от защитата в днешното съдебно заседание и предвид обстоятелството, че служебно ми е известно за наличие на други експертизи, макар и по други дела за същия обвиняем, където е посочено, че за обвиняемия е под въпрос неговата вменяемост, както и с оглед отразеното от преглед от психиатър на 18.09.2023 г., а именно че въпреки проведената терапия е налице тежко психично състояние със суициден риск, считам, че мярката за неотклонение „задържане под стража” се явява недотам адекватна към настоящата ситуация и същата може да бъде изменена в по-лека такава с оглед запазване здравето и живота на обвиняемото лице. Това е основна цел на наказателния процес и на всички актове на Европейския съд, свързани с правото на живот като висша ценност на съвременното общество.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съобразявайки се със състоянието, в което съм, бих искал да кажа, че напълно разбирам постановената мярка и наблюдавайки всичко, моят живот е застрашен. Моля за по-лека мярка, за да се лекувам. Бил съм в психиатрични заведения и под наблюдението на психиатър и психолог, мисля, че лечението ми би могло да бъде възможно.
Ако съдът измени мярката ми, ще пребивавам на адреса по лична карта.
Там живеят брат ми, сестра ми, майка ми и пастрока ми.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам просто да се разбере, че адекватно е да се лекувам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Образувано е въз основа на молба от И. М. Д. – обвиняем по досъдебно производство № 1190/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 28149/2023 г. по описа на СРП чрез упълномощения му защитник адв. Т. Р. за изменение на изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава.
В настоящото производство съдът следва да извърши преценка продължават ли да са налице предпоставките по отношение на обвиняемия да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение. При извършване на тази преценка съдът намери следното:
С постановление от 09.08.2023 г., предявено му на същата дата, Д. е привлечен като обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК. За това престъпление се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода”, с оглед на което е изпълнено първото изискване, за да се изпълнява по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Съдът намира, че от събраните на този етап от досъдебното производство доказателства, продължава да съществува и не е разколебано обоснованото предположение, че Д. е съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока са гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В.Д., М.М., показанията на пострадалия свидетел Д.Б., както и писмените доказателствени средства, а именно протоколите от извършените разпознавания. При същите първо свидетелят Д.Б., а след това и свидетелката М.М. разпознават именно обвиняемия Д. като лицето, за което се отнасят техните показания. В показанията си свид. Б.
4 съобщава, че в ранните сутрешни часове на 31.07.2023 г. е спял в стаята си в студентското общежитие в ж.к. „Студентски град”. Бил е събуден от шум в стаята. Когато се събудил, видял, че в стаята му има непознато за него лице от мъжки пол. Видял, че лицето е надвесено над нощното шкафче, където свидетелят държал личните си вещи - мобилен телефон, портфейл, автомобилен ключ, електронна цигара, зарядни устройства. Свидетелят съобщава, че лицето е побягнало от стаята му. Свидетелят Б. го подгонил.
Докато двамата тичали в коридора на студентското общежитие, лицето изхвърлило мобилния телефон и портфейла на свидетеля на земята.
Впоследствие свидетелят Б. дава показания и затова, че е успял да възприеме външния вид и отличителните белези на това лице и при проведеното разпознаване го разпознава именно като обвиняемия Д.. Наличието на обосновано подозрение за авторството на деянието е изводимо и от изготвената по делото техническа експертиза. Съгласно същата, макар записите от охранителните камери да не са годни за лицева идентификация, от същите може да се направи категоричен извод за действията на заснетото лице. Обоснованото предположение се подкрепя и от показанията на свидетелката М.. Същата съобщава, че в процесната нощ е била на работа като портиер в студентското общежитие. Непознато за нея лице я е помолило да му отвори, да го пусне в общежитието, за да събуди свой колега, като впоследствие свидетелката разпознава обвиняемия Д. като лицето, за което се отнасят нейните показания.
По отношение на опасностите от укриване и извършване на престъпление, съдът намери следното: Видно от справката за съдимост на Д. същият е осъждан за престъпление по чл.198 от НК, престъпление по чл.194 от НК, както и за неизпълнение на издадена заповед за защита от домашно насилие. Последното осъждане на Д. е от 2017 г. като същото касае деяние, извършено от него на 09.09.2016 г. В производството при първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, за да приеме, че са налице всички предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, съдебният състав се е позовал на презумпцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, съгласно която когато лицето е привлечено за обвиняем за престъпление, което е извършило повторно, е налице реална опасност от извършване на престъпление, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. Такава презумпция не е предвидена в производството 5 по контрол на вече взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, като на настоящия етап съдът намира, че опасността от извършване на престъпление е с намален интензитет, поради две обстоятелства. На първо място, поради значителния изминал период от постановяване на последните осъдителни актове по отношение на Д. и на следващо място - предвид изтеклия срок от задържането му с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Обвиняемият Д. е задържан с най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” с протоколно определение, постановено по ЧНД № 10982/2023 г., по описа на СРС, НО, 103 състав от 10.08.2023 г., т.е., към настоящия момент той търпи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” вече повече от три месеца.
Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24e0b590-4af6-4dda-a0b2-873a87a0893e