Определение № 13894 от 13.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58683/2022
- Вид
- Определение № 13894
- Подписан
- 13.04.2023
- В сила
- 13.04.2023
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 27, ал. 1, т. 7 · Закон за вътрешния одит в публичния сектор
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 10, пр. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 49 · Кодекс на труда
- чл. 74 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 96 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13894 гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110158683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № РД-08-1203/31.08.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт – юрист“ в звено „Вътрешен одит“ при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 17 571,96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г.; с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за прогласяване за недействителни на клаузите на т. 1 и т. 2 от Допълнително споразумение № 1775/17.11.2021 г. към трудов договор № РД-08-1390/12.12.2016 г., сключен между И. И. К. и Прокуратура на Република България, както и с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, както и дискомфорт, вследствие на действията на ответния работодател, а именно: преназначаване на длъжността „главен експерт - юрист“ в звено „Вътрешен одит“, без да притежава необходимата квалификация за служителите в него, както и възлагането на дейности, които не съответстват на притежаваната от нея такава.
Ищцата И. И. К. твърди, че въз основа на Допълнително споразумение № 1775/17.11.2021 г. към трудов договор № РД-08-1390/12.12.2016 г. е била преназначена от отдел „Правен“, дирекция „Административно-правна“, Администрация на главния прокурор, Прокуратура на Република България в звено „Вътрешен одит“, „Администрация на главния прокурор“, от длъжност „главен експерт - юрисконсулт“ на длъжност „главен експерт - юрист“, като с писмо с изх. № 1888/2022 от 01.08.2022 г. са й поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, на които е отговорила с молба с вх. № PRB 2022155499981/02.08.2022 г., адресирана до главния прокурор, след което със заповед № РД08-1203/31.08.2022 г. на директора на Националната следствена служба и заместник на Главния прокурор по разследването й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а с последваща заповед № РД-08-1204/31.08.2022 г. трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Оспорва да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ, изразяващо се в преждевременно напускане на работа на 21-ви, 23-ти и 27-ми юли 2022 г. повече от 1 час преди края на работното време, както и на 06.07.2022 г. повече от 6 часа преди края на работното време, без да уведоми прекия си ръководител за това. Оспорва да е извършила и 1 вмененото й нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10, пр. посл. КТ, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. В тази връзка заявява, че не е отказвала да извърши преглед на одитния доклад, предоставен й на 29.06.2022 г., както и да изготви становище за юридическата му издържаност. Сочи, че при одита на Военно-окръжна прокуратура – гр.
София е изготвила становища в качеството си на юрист, като е изпращала същите както в електронен вид по пощата на и. д. ръководителя на звеното – .., така и на хартия на одитора в екипа – Е. М., с цел прилагането им към одитния доклад. Поддържа, че задължение на одитора е да изготви самия одитен доклад, а изготвените от нея още през м. март становища е следвало само да се приложат към окончателния такъв. Счита, че не следва да се подписва върху самия доклад, тъй като не притежава сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор, поради което не разполага с компетентност да извършва одити, подписвайки се под работата на одитора. Оспорва да е извършила и вмененото й нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативен акт. В тази връзка заявява, че на 30-ти не е влизала в кабинета на и. д. ръководителя на звеното – .., обръщайки се към нея с думите „Подпиши ми молбата за отпуск“, тъй като не използва подобни думи и винаги се отнася вежливо и с уважение към колегите си, както изисква Етичният кодекс на съдебните служители, с който не оспорва да е била запозната. По изложените съображения отправя искане извършеното със заповед № РД-08-1203/31.08.2022 г. прекратяване на трудовото й правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде признато за незаконно и да се отмени, като бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност: „главен експерт – юрист“ в звено „Вътрешен одит“ при ответника. Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа в общ размер на 17 571,96 лв., отнасящо се за периода от 01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. Допълва, че със съобщение с изх. № 3080/2016 г. от 09.12.2016 г. на председателя на конкурсната комисия – директор на дирекция „Административно-правна“ при администрацията на главния прокурор е уведомена за класирането й на първо място на длъжността „старши експерт – юрисконсулт“ в отдел „Правен“, дирекция „Административно-правна“ при администрация на главния прокурор, като с трудов договор № РД-08-1390/12.12.2016 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 96 КТ е била назначена на длъжността „старши експерт-юрисконсулт“ в отдел „Правен“, дирекция „Административно-правна“ при администрация на главния прокурор, вследствие на проведената конкурсна процедура, а с Допълнително споразумение № 1775/17.11.2021 г. към трудовия договор трудовото й правоотношение е било изменено, както следва: по т. 1 – местоработата й е изменена от „Прокуратура на република България“ /администрация на главния прокурор/, отдел „Правен“ в „Прокуратура на Република България“ /администрация на главния прокурор/, звено „Вътрешен одит“ и по т. 2 – считано от 01.12.2021 г. длъжността й е изменена от „главен експерт - юрисконсулт“ в „главен експерт - юрист“, но при запазване на брутното й трудово възнаграждение в размер на 2 884,62 лв. Заявява, че съгласно ЗВОПС изграждането на звено „Вътрешен одит“ в Прокуратурата на Република България е задължително, тъй като тя е сред организациите по чл. 12, ал. 1, т. 5 ЗВОПС, а съгласно чл. 12, ал. 1 от същия звеното по вътрешен одит се състои от вътрешни одитори, които са служители на организацията, единият от които е ръководител. Сочи, че в чл. 27, ал.
1, т. 7 ЗВОПС се предвижда възможност на ръководителя на вътрешния одит да предлага на ръководителя на организацията да възложи определена задача на експерт от организацията или извън нея, когато за изпълнението на одитен ангажимент се изискват специални знания и умения, които служителите на звеното не притежават. Анализирайки цитираните разпоредби, заявява, че звеното по вътрешен одит се състои единствено от вътрешни одитори и стажант – одитори, поради което създаването на специална длъжност „главен експерт – юрист“, изискваща висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, вместо прибягване до законовата възможност по чл. 27, ал. 1, т. 7 ЗВОПС 2 е незаконосъобразно, тъй като по длъжностна характеристика й се възлагат трудови функции с чисто технически характер и са насочени към подпомагане на звено „Вътрешен одит“. Обобщава, че създаването на длъжност „главен експерт – юрист“ в звено „Вътрешен одит“ е в противоречие с императивните разпоредби на ЗВОПС, поради което в този случай компетентността на главния прокурор по чл. 6, ал. 1 от Правилника за администрация на Прокуратурата на Република България по отношение на вътрешния одит е изключена.
Допълва, че вътрешните одитори са служители със специален статут, притежаващи съответен сертификат, като назначаването им става по специален ред, като тя самата не отговаря на тези изисквания, поради което назначването й на длъжност „главен експерт юрист“ при ответника е било незаконосъобразно. Допълва, че вменените й с т. 5 от длъжностната характеристика основни трудови задължения не съответстват на изискванията за заеманата от нея длъжност „главен експерт - юрист“, като само част от тях, а именно: т.
5.2 - „подпомага като експерт вътрешните одитори при изпълнение на одитни ангажименти за увереност и консултиране“, т. 5.5 – „следи за законосъобразност на изготвените в отдела документи“, т. 5.11 – „изготвя становища, докладни записки и справки във връзка с осъществяване на комуникация с външни и вътрешни структури“, „изготвя становища, отговори и справки по административно-правни и трудово-правно въпроси“, приема такива, свързани с професионалната й квалификация „юрист“. Твърди, че преназначението й на длъжността „главен експерт - юрист“ в звено „Вътрешен одит“ без да притежава необходимата квалификация за служителите в него, е в противоречие с императивните разпоредби на глава втора „Същност, обхват и организация на вътрешния одит“ и глава трета „Статут на вътрешните одитори“ от ЗВОПС, уреждащи обхвата и организацията на вътрешния одит и изискванията за назначаване на вътрешни одитори, което прави клаузите на т. 1 и т. 2 от Допълнително споразумение № 1775/17.11.2021 г. към трудов договор № РД08-1390/12.12.2016 г., недействителни, поради което отправя изрично искане за прогласяването им за такива. Сочи, че след преназначаването й на новата длъжност „главен експерт - юрист“ в звено „Вътрешен одит“, без да притежава необходимата квалификация и валиден сертификат за „Вътрешен одитор в публичния сектор“, е създало у нея чувство на несигурност, страх и притеснение за бъдещето си. Възлагането предимно на технически и спомагателни дейности като поддържането и съхраняването на досие на звено „Вътрешен одит“, попълване на данни в регистър на одитните ангажименти, обобщаване на информация, свързана с текущата одитна дейност и др., възприема като подигравателно и унизително спрямо нея, проява на липса на коректност и колегиалност от останалите, вследствие на което изживява чувство на непрекъснат стрес и влошаване на здравословното й състояние, болки, страдания, чувства за ограничение на възможностите си за професионално развитие, вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., чието обезщетяване претендира.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Заявява, че настоящото дело не следва да се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК – „Бързо производство“, тъй като наред с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са предявени и искове по чл. 74 КТ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, които не подлежат на разглеждане по този ред. По същество се твърди, че ищцата е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина, за които са съставени доклад № ГП-№1888/21.07.2022 г. и доклад № ГП-1888/18.08.2022 г., в които същите са удостоверени. Не оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от общо 17 571,96 лв., както и начина на формирането му. Оспорва и претенцията за неимуществени вреди, тъй като със заявление № ГП-295/09.11.2021 г. до главния прокурор ищцата сама е изразила желание да бъде преназначената на длъжността „главен експерт юрист“, вследствие на което твърди да е претърпяла неимуществени вреди. Сочи, че тази длъжност не е одиторска, а има предимно подпомагащи и технически функции. Оспорва всеки един от предявените искове поотделно, излагайки съображения за тяхната 3 неоснователност, поради което моли за отхвърлянето им. Претендира и разноски.
В случая, само за процесуална яснота следва да се отбележи, че настоящото производство не следва да се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК – „Бързо производство“, доколкото наред с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, са предявени и искове по чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, подлежащи на разглеждане по общия ред.