Решение № 2348 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110210816 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****************“ ООД, чрез управител срещу наказателно постановление /НП/ № **********************г., издадено от началник отдел ОД в ГД ФК на ТД на НАП гр.София, с което на жалбоподателят „******************“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.185 ал.4 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В жалбата се иска наказателно постановление да бъде отменено.

Оспорват се фактическите констатации в акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, НЕ се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.Ч., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че издаденото наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2025г. в 21:56 ч. свидетелят А. Я. извършили проверка на обект – бар, находящ се на адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 63 стопанисван от „**************“ ООД. В хода на проверката било установено извършване на две плащания в брой в размер на 35.00 лв. и 31.00 лв. За тях не били издадени фискални касови бележки. На клиента не били представени фискална касова бележка от фискалното устройство.

Въз основа на направените констатации на 12.05.2025г. бил издаден АУАН, като в него св. А. Я. описал констатираното и квалифицирал нарушението, като такова по чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Актът бил връчен на представляващ дружеството.

Въз основа на съставения АУАН е изаддено и обжалваното НП, в което при идентична описателна част на установени факти е констатирано и извършено нарушение, квлифицирано като такова по чл.118 ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на заповед на изпълнителния директор на НАП, т. 1.3 заместник-директорите на ТД на НАП София-град са упълномощени да издават НП за нарушения на чл. 178 ЗДДС, а органите по приходите са упълномощени да съставят АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. А. Я., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК- АУАН, протокол, декларации, опис на пари в каса, дневен отчет.

Събраните в поризводството гласни и писмени доказателствени средства в хронологична последователност и единство на изложението сочат фактите по делото. Нужно е да се отчете, че свидетелят дава информация за факти и обстоятелства, изграждащи предмета на делото, като макар и оскъдни същите въвеждат точно и ясно извършената проверка, извършеното плащане и липсата на издаден документ за нея. Тъй като показанията на свидетеля са с нужните качествени характеристики съдът ги възприе за доставерни и им се довери. Изведеното намира опора и в приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи предвид заповедта, приложена по делото и приета като писмено доказателство.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В издаденото наказателно постановление е отразено точно и ясно времето и мястото на извършване на нарушението, поради което и за субекта на отговорността съществува възможност да установи фактите, изграждащи предмета на твърдяното нарушение. От съдържанието на отразеното в акта е несъмнено ясно кога администартивнонаказващият орган твърди да е извършил проверката, кога е съставил акта и съответно кога е констатирал твърдяното нарушение. Жалбоподателят е имал възможност да установи какво се твърди в акта и да възрази срещу него. Спазени са и сроковете за съставяне на актовете.

Събраните по делото доказателства обосновават извода, че административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон. За да се реализира административнонаказателната отговорност на субекта, сочен като нарушител е нужно да се установи извършването на конкретно деяние, притежаващо признаците на административно нарушение.

Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС съществува задължение за субекта на отговорността да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство. Това задължение към момента на осъществяване на покупката и заплащане на стойността на същата не е изпълнено. Като не е издаден фискален бон или касова бележка от монтираното и въведено в експлоатация устройство в работен режим, субектът на отговорността е осъществил конкретното административно нарушение.

3

Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за вината не следва да се обсъжда. Отговорността е обективна, безвиновна.

Правилно и в рамките на законоустановеното е определен и въда и размера на административното наказание,поради което същото не следва да се редуцира.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изхода на производството „*****************“ ООД следва да заплати в полза на ТД НАП сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /НП/ № ***********************************г., издадено от началник отдел ОД в ГД ФК на ТД на НАП гр.София, с което на жалбоподателят „*****************“ ООД е наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.4 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

ОСЪЖДА „*******************“ ООД да заплати в полза на ТД НАП сумата от 66.47евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5