Решение № 1667 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100511314 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 12220 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 12567/2024 г. по описа на СРС, 125 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. М. К., ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.*******, сумата от 10000.00 лева -обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 07.08.2018г. до 03.05.2023г. обвинение в извършване на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с влязла в сила на 03.05.2023 г. присъда по нохд№ 1126/2019г. по описа на СГС, НО, 27ми състав ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до плащането, както и сторените разноски от 10 лева за държавна такса и 1060 лева платено адвокатско възнаграждение.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.

М. К. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.******* искове правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за горницата над уважения размер от 10000.00 лева до пълния предявен размер от 25000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 07.08.2018г. до 03.05.2023г. обвинение в извършване на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с влязла в сила н а 03.05.2023 г. присъда по нохд№ 1126/2019г. по описа на СГС, НО, 27- ми състав 1 ищецът е признат за невиновен.

Срещу постановеното решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България с изложени доводи, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа, че в разглеждания случай не е установен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, чрез прокуратурата, за обезщетяване понесени от ищеца неимуществени вреди. В производството не било установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинноследствена връзка с неоснователното обвинение.

Освен това при постановяване на решението и определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът не е спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД.

Определено е обезщетение в завишен размер без съобразяване, че наказателното производство е било в досъдебна фаза едва около пет месеца /от привличането му като обвиняем на 07.08.2018 г./. Останалото време до влизане в сила на оправдателната присъда на 03.05.2023 г. делото е било в съдебна фаза, по време на която прокуратурата не е решаващ орган и продължителността на наказателното производство не може да й се вмени като вина. Оттам счита, че претърпените от ищеца неблагоприятни последици / в личен, професионален и здравословен аспект/ в много малка степен се дължат на поведението на прокуратурата. Поддържа, че производството /в досъдебна фаза/ е протекло в разумен срок. Отправя искане за изменение на решението в обжалваната част, като неправилно с присъждане на обезщетение в размер съответен на приноса на прокуратурата и принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. М. К., в който изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно и обосновано. Заявява, че при постановяването му е бил приложен правилно материалния закон и не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:

2

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите, изложени в подадената въззивна жалба, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него неоснователно наказателно производство приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда.

Страните не спорят и се установява от приложеното наказателно производство, че в периода от 26.05.2015г. до 03.05.2023 г. е било водено наказателно производство, първоначално за извършено престъпление по чл.136,ал.1 НК, образувано срещу неизвестен извършител, по което ищецът К. бил разпитан като свидетел /ДП № 1660/2015 г./, а впоследствие за престъпление по чл.123,ал.1 НК, в това че на 26.05.2015 г. в гр.София, ж.к.*******, в асансьорна шахта причинил смъртта на И.Д.Д.-служител на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-К., в качеството си на едноличен собственик на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., която има договор за поддържка на асансьор на вход Д на бл******* /договор за абонаментно обслужване от 01.02.1995 г./ изпратил Димов сам, без друг асансьорен монтьор, да смени осветителното тяло в асансьорната кабина, с което нарушил правилата на чл.9, ал.3 от НБЕТНА, чл.204, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за ЗБУТ, чл.10, ал.1, т.11 от НБЕТНА.

Установява се, че по образуваното досъдебно производство спрямо ищеца са били извършени процесуално-следствени действия, като както бе посочено, на 26.05.2015г. ищецът К. бил разпитан като свидетел, извършен бил оглед на местопроизшествието, с протокол за доброволно предаване от 27.05.2015г. ищецът К., в качеството му на собственик на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., предал на органите по разследване определени писмени документи. На 05.08.2015г. били изискани определени документи от ищеца, като същият отново бил разпитан в качеството на свидетел на 16.06.2015 г.

С постановление от 18.7.2016г. на СРП делото било изпратено по компетентност на СГП, тъй като било прието, че ако е осъществено престъпление, от което е настъпил вредоносния резултат - смъртта на пострадалия, то същото престъпление е по чл.123, ал.1 НК.

3

С определение на СГС от 16.03.2017г. по н.ч.д.№ 4910/2016г., съдът се е произнесъл по подадена жалба от Р.К. - съпруга на пострадалия и законен представител на детето на пострадалия срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.08.2016г. на основание чл.24, ал.1 НПК. В същото са изложени мотиви, че пострадалият бил извършил ремонт без възлагане от страна на работодателя, както и че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал неправомерният ремонт, поради което не е проявил професионална непредпазливост. С постановеното определение съдът приел, че разследването не е пълно и отменил постановлението, Определението на СГС било потвърдено с определение на САС от 12.04.2017 г.

На 11.05.2017г. и на 28.06.2017г. ищецът К. отново бил разпитан като свидетел.

С протокол от 27.06.2017г., К. отново предал доброволно конкретни писмени документи на разследващите органи.

На 28.6.2017г. като свидетел бил разпитан Б.Ц., както и Ц.С., а на 04.10.2017г., Р.И.. На 05.10.2017г., като свидетел била разпитана и Л.Б.. С постановление от 13.09.2017г. по делото била назначена техническа експертиза, която да установи причината за инцидента.

На 24.10.2017г. разследващият полицай изготвил писмено мнение, с което предложил на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на основание чл.24,ал.1 НПК, по съображения, че Р. К. няма как да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 НК или чл.136, ал.1 НК.

С постановление от 25.01.2018г., на прокурор при СГП, наказателното производство било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, като по жалба на наследниците на пострадалия, видно от определение от 21.02.2018 г. по н.ч.д № 797/2018г. на СГС, това постановление било отменено, при съображения на съда, че са налице данни за нарушение на чл.9, ал.3 НБЕТНА, без посочване, че нарушението е било извършено от ищеца К..

След второто връщане на делото на Прокуратурата, било изготвено постановление от 04.07.2018г. за привличане на ищеца Р. К. като обвиняем в престъпление по чл.123,ал.1 НК, като ищецът К. бил привлечен като обвиняем на 07.08.2018г. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 500.00 лева, внесена на 07.08.2018г. На същата дата бил съставен протокол за разпит ищеца като обвиняем. На 25.10.2018г., на обвиняемия К. било предявено разследването. Изготвено било предложение за предаване на обвиняемия на съд.

По образуваното производство, на 28.11.2018г. в СГС бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД 5414/2018г. С разпореждане на СГС било насрочено разпоредително заседание, проведено на 29.01.2019г. На последната посочена дата съдебното производство било прекратено и делото било върнато на 4

Прокуратурата, за отстраняване на констатирано съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, което според посоченото, е отстранимо - изясняване кръга от лица, които имат качеството „пострадал“, както и за отстраняване на пропуски в обвинителния акт- неясноти и противоречия.

На 27.02.2019г., на ищеца К. отново било предявено разследването.

На 18.03.2019г. отново бил внесен в СГС обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 1126/2019 г. С разпореждане на СГС било насрочено разпоредително заседание, проведено на 17.05.2019г., в което били извършвани процесуални действия. На 20.06.2019 г. бил даден ход на съдебното следствие, продължило на 15.07.2019 г., 31.10.2019 г., 03.12.2019г.

На 20.02.2020г., за когато било насрочено поредно о.с.з., било установено, че се налага замяна на съдебен заседател. Било насрочено разпоредително заседание за 27.03.2020г., на което били извършени процесуални действия с нов съдебен заседател.

На 28.05.2020г. Прокуратурата представила обвинителен акт с допусната поправка на техническа грешка. Следващи съдебни заседания са били проведени, с даване ход на съдебното следствие, на 26.07.2020г ., 17.07.2020г., 18.09.2020г., 22.01.2021г., 16.03.2021г., /не бил даден ход на съдебното следствие на 12.05.2021г. 01.06.2021г., 16.07.2021г., 20.09.2021г, 01.12.2021г/, 11.01.2022г.

На 21.03.2022г. била постановена оправдателна присъда срещу ищеца К. и била отменена наложената му мярка за неотклонение.

Постановената присъда била протестирана от СГП и обжалвана от повереника на частните обвинители. Било образувано дело № 653/2022г. на САС, НО, по което с определение от 01.09.2022 г. било насрочено о.с.з., без събиране на доказателства, проведено на 28.09.2022г. На посочената дата била допусната експертиза, изслушана от съда на 14.11.2022г., на което бил даден ход на съдебните прения. Представителят на Прокуратурата поддържал протеста.

На 28.02.2023г. било постановено решение от САС, НО, с което присъдата била потвърдена. Оправдателната присъда, с която К. е бил признат за невиновен в извършване на описаното престъпление е влязла в сила на 03.05.2023 г.

С решение № 12 от 17.02.2022 г. по в. н. о. х. д. № 4581/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдена присъда № 2 от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа на PC Елин Пелин.

Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 17.02.2022 година.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са били събрани гласни 5 доказателства.