Определение № 346 от 23.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000274 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № при ОС ***** 1895/03.04.2026 г. от „МОНИКА-КОМЕРС-2“ ЕООД, гр. София, чрез проц. представител, против Решение № 7/08.02.2026 г., постановено по т.д. № 7/2025 г. по описа на ШОС, в частта с която, по иск на Ф. Х. Х. от с. *****, обл.

*****, е прогласена на основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, нищожност на договор за финансов лизинг № СА4638/05.05.2023 г., сключен между „Моника Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916, гр. София, в качеството на лизингодател и Ф. Х. Х., ЕГН **********, с. *****, общ. **********, обл. *****, и дружеството е осъдено да заплати на Ф. Х. Х., на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД, сумата от 6 277.89 евро, платена от него на отпаднало основание по, сключен между страните, договор за финансов лизинг № СА4638/05.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 24.01.2025 г. до окончателното й плащане.

Жалбоподателят счита решението по иска с правно основание чл. 26, ал.1 предл.3 от ЗЗД за недопустимо, в условията на евентуалност по този иск, както и по иска с правно основание чл. 55, ал.1 предл.3 - за неправилно и моли постановяване на съдебен акт за обезсилване, евентуално за отмяна на решението в обжалваните части като постановено при неправилна оценка на събраните доказателства и като последица – неправилно приложен материален закон. Недопустимостта аргументира с произнасяне от първостепенния съд свръхпетитум, защото са обсъждани невъведени с исковата молба твърдения. В частност съдът е коментирал стойности на ГПР по договора наместо размер на възнаградителната лихва в контекста на противоречието им с добрите нрави. Освен това, ищецът е поискал от съда да се произнесе по неравноправност на други клаузи от договора без конкретизиране на съответния нормативен акт като съдът, при отсъствие на предвидена в закона процесуална възможност, е възприел, че се касае за разпоредби на ЗПК. На тези основания счита, че съдът е излязъл извън рамките на търсената защита и е прогласил договорът за нищожен при 1 условие, че искането е за установяване недействителност само на отделни негови клаузи.

Постановяването на решението в противоречие с материалния закон обосновава с отсъствието на доказателства, годни да установят размер на възнаградителната лихва четирикратно надхвърлящ този на законната, смесване от страна на съда на разпоредбите, касаещи договорната лихва с тези за ГПР, включително относно размера, отсъствието на нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК при конкретно посочване на параметрите по този законов текст. В тази връзка твърди, че посочените параметри на ГПР не са в противоречие на законовите изисквания и формиращите го елементи са ясни (чл. 7.2 – чл. 7.5., чл. 7.18, чл. 8.3, чл. 9.2, чл. 9.6, чл. 10 от договора).

Поддържа, че след като възнаградителната лихва представлява дължимото се на лизингодателя възнаграждение, то очевидно е, че отсъства логика т.нар. лизингова цена да е цена на придобиване на актива. Поради това и цената на договора (т.е. размерът на възнаградителната лихва) не е прекомерна и не подлежи на контрол от страна на съда. Настоява, че при съобразяване характера на договора за лизинг като такъв за периодично или продължително изпълнение, при прогласяването му за нищожен отсъства нормативно основание лизингодателят да връща на лизингополучателя платените от последния дължими и падежирали до момента на развалянето на договора парични задължения, предвид и реалното ползване на лизинговия актив.

Последното би било и в нарушение запретата за неоснователно обогатяване.

На тези и други основания моли за отмяна на решението в атакуваната част.

Насрещната по жалбата страна, Ф. Х. е процесуално пасивна в срока за отговор.

Жалбата е подадена в законоустановените срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид така очертания предмет на спора, въззивният съд намира, че не се налага даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, вх. № при ОС ***** 1895/03.04.2026 г. от „МОНИКА-КОМЕРС-2“ ЕООД, гр. София, чрез проц. представител, против Решение № 7/08.02.2026 г., постановено по т.д. № 7/2025 г. по описа на ШОС, в частта с която, по иск на Ф. Х. Х. от с. *****, обл.

*****, е прогласена на основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, нищожност на договор за финансов лизинг № СА4638/05.05.2023 г., сключен между „Моника Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916, гр. София, в качеството на лизингодател и Ф. Х. Х., ЕГН **********, с. *****, общ. **********, обл. *****, и дружеството е осъдено да заплати на Ф. Х. Х., на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД, сумата от 6 277.89 евро, платена от него на отпаднало основание по сключен между страните, договор за финансов лизинг № СА4638/05.05.2023 2 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 24.01.2025 г. до окончателното й плащане.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 274/2026г. по описа на ВАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 13.30 ч, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, чрез проц. представители.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3