Решение № 5406 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5406 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110140414 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 10.11.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Л.И.С., заместен в процеса от Е. В. Ц., за сумата 2070,71 евро (4049,95 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ***********************, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 324,13 евро (633,94 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 15.02.2021г.; сумата 10,88 евро (21,27 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., сумата 2,30 евро (4,49 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 28.10.2021г.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в в *********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. В. Ц., заместен в процеса от Л.И.С., за сумата 2070,71 евро (4049,95 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ***********************, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., сумата 324,13 евро (633,94 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 15.02.2021г.; сумата 10,88 евро (21,27 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., сумата 2,30 евро (4,49 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 28.10.2021г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от отв. Е. В. Ц..

Във възражението, подадено по реда на чл. 414 ГПК ответницата навежда доводи, че няма качество на наследник на Л.И.С., тъй като В.С.В. се е отказал от наследството на Ц.М. В..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.05.1994г. се установява, че Ц.М. В. и Л.И.С. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 1, с адрес: *************** Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район Надежда, Л.И.С. е починал на 22.12.2021г. и е оставил за наследник по закон брат си В.С.В.. В.С.В. е починал на 26.09.2022г. и е оставил наследник по закон съпругата си Е. В.

Ц..

Установява се, че В.С.В. се е отказал от наследството на Ц.М. В., починала на 23.12.1994г.

На 05.09.2002г. етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес:

********************** са възложили извършването на услугата дялово разпределение в сградата на "Д." ООД. Договорът е ск;. въз основа на решение на общото събрание на 2 етажните собственици от 01.09.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 0106380894/ 31.07.2019г. за отчетен периода 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 1045,19 евро (2044,21 лева). От представената обща фактура № 1006705539/ 31.08.2020г. за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1050,10 евро (2053,81 лева).

От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че абонатната станция в сградата е индиректна, автоматизирана с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането е посредством електронно устройство. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Вещото лице дава заключение, че стойността на топлинната енергия, доставена в периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. е 2017,86 евро (3946,59 лева).

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

3

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че Ц.М. В. и Л.И.С. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

Установява се, че Л.И.С. е починал на 22.12.2021г. и е оставил за наследник по закон брат си В.С.В.. В.С.В. е починал на 26.09.2022г. и е оставил наследник по закон съпругата си Е.

В. Ц.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.

Относно възражението на ответницата следва да се посочи следното: С откриване на наследството на Ц.М. В. правото на собственост върху процесния имот е преминало в патримолниума на низходящите от първа степен Любомиор Иванов Средногоров и В.С.В..

В.С.В. е направил отказ от наследството на Ц.М. В., при което, с оглед разпоредбата на чл.

53 ЗН, неговият дял уголемява делът на останалите наследници- в случая Л.И.С.. По делото не са събрани доказателства В.С.В. да се е отказал от наследството на своя брат Л.И.С..

Съобразявайки разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на отв. Е. В. Ц..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват 4 най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответницата да еупражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018г.- м. 04.2020г.