Разпореждане № 41170 от 19.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 41170 гр. София, 19.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110136151 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена на 23.06.2021 г. от ПЛ.

К. Д. срещу Г. Б. Ш., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата 250 лева – незаплатена наемна цена за месец май 2021 г. по договор за наем на магазин с адрес: гр. СВ Ц С, сумата 95,23 лева – незаплатена стойност на ползвана електроенергия и вода за месеците април и май 2021 г., сумата 200 лева – обезщетение за причинени вреди на наетата вещ по време на ползването и сумата 1500 лева – обезщетение за пропуснати ползи периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2021 г. поради невъзможност да се ползва помещението.

При проверка на редовността на исковата молба по реда на 129, ал. 1 от ГПК съдът констатира следното:

Намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е частично недопустим за периода от датата на завеждане на делото – 23.06.2021 г до 30.11.2021 г., доколкото се претендира обезщетение въз основа на бъдещи, ненастъпили обстоятелства.

Към датата на предявяване на исковата молба – /23.06.2021 г./ са настъпили фактите, които ищецът твърди да формират основанието за предявяване на иска за обезщетение за периода от 01.06.2021 г. до 23.06.2021 г., а именно изтеклият период от време, в който ищецът твърди, че не е могла да ползва имота и е пропуснала ползата от отдаването му под наем.

Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК изключение за предявяване на бъдещи вземания е налице единствено за повтарящи се задължения, каквото претендираното обезщетение не е. В случай че невъзможността да се ползва имота и след датата на предявяване на исковата молба продължи е основание за предявяване на нов иск. В случая не би могло да се приложи и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като същата касае новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, но такова каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Това не може да бъдат факти, които са основание на нов иск - Решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., ГК. Следователно за да е допустим искът за обезщетение, ищецът следва да твърди 1 настъпването на фактите, включени в основанието на претенцията му – да твърди, че фактическият състав на вземането му е завършен към датата на предявяване на исковата молба. В случая това е налице само за периода от 01.06.2021 г. до 23.06.2021 г. За остатъка от периода от 26.04.2021 г. до 30.11.2021 г. претенцията е недопустима, тъй като се претендира обезщетение въз основа на ненастъпило основание – неизтекъл период на неоснователно препятстване ползването на вещта. По тези съображения, исковете в тази част следва да бъдат оставени без разглеждане на основание чл.130 ГПК.

Доколкото ищцата претендира месечно обезщетение в размер на 250 лева, то съобразно броя дни в месец юни 2021 г. съдът приема, че претенцията в периода от 01.06.2021 г. до 23.06.2021 г. е в размер на 191,67 лева /23*(250/30)/, до който размер и за който период е допустима, а за остатъка от периода и за разликата до пълния размер -1500 лева недопустима.

Предвид на изложеното съдът на основание чл. 130 ГПК:

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА като недопустима искова молба подадена от ПЛ. К. Д. срещу Г. Б. Ш., в частта с която се претендира обезщетение за пропуснати ползи за периода от 24.06.2021 г. до 30.11.2021 г. и за разликата над 191,67 лева до пълния размер - 1500 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила делото да се докладва за продължаване на процесуалните действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2