Решение № 19896 от 03.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19896 гр. София, 03.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110155248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от [*****], чрез адв. Г. М., с която срещу Д. О. Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск по чл. 535, вр. чл. 485 ТЗ за сумата от 17 500 лева - част от задължение по запис на заповед от 25.09.2018 г., издаден от [*****] за сумата от 30 000 лева, авалиран от ответника, за която сума по ч.гр.д. № 40641/2019 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ищецът поддържа, че ответникът е поел задължение като авалист по запис на заповед от 25.09.2018 г., предявен за плащане на същата дата. Твърди, че падежът на задължението е настъпил, но същото не е било погасено. Счита, че доколкото записът на заповед, по който ответникът се е задължил, е редовен от външна страна, съдържа всички реквизити, то и предявеният иск е доказан по основание и размер. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът, чрез адв. С.Т. оспорва предявения иск с доводи за неоснователност.

Поддържа, че задължението по записа на заповед е било изплатено на ищеца още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в която връзка представя 13 броя платежни нареждания за сума в размер на общо 35 400 лева за извършени от [*****] към ищеца плащания в периода 25.09.2018 г. - 05.11.2018 г.

Обръща внимание, че макар със заявлението да не е било поискано солидарно осъждане на длъжниците, съдът е издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист при условията на солидарна отговорност. Въз основа на същите е било образувано изпълнително дело № 1707/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.. Срещу заповедта ответникът е подал възражение, разгледано и прието от въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК. По изпълнителното дело обаче са били събрани суми в размер на 26 641,60 лева, като към момента на приемане на възражението по заповедното дело изпълнителното производство вече е било приключило поради пълно погасяване на вземанията.

1

Твърди, че тази сума е недължимо платена на ищеца като взискател по изпълнението, във връзка с което заявява искане за издаване на обратен изпълнителен лист. Позовава се на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на изтичане на срока към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Твърди нищожност на записа на заповед - записът бил предявен в същия ден, в който бил издаден, т.е. липсвал срок, което водело до съществен порок. Получавало се така, че издаването на записа се приравнявало на покана сумата по него да бъде заплатена. Поддържа, че запис на заповед може да бъде издаден само за вече възникнали и съществуващи към момента на издаването му задължения, не и за бъдещи такива. Моли за отхвърляне на исковете и за обезсилване на заповедта за изпълнение. Претендира разноски за настоящото производство и за производството по ч.гр.д. № 8969/2020 г. по описа на СГС, развило се по реда на чл. 423 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.07.2019 г., [*****] е отправило искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [*****] и срещу Д. О. Л., в качеството на авалист за сумата 17 500 лв., представляваща част от вземане по запис на заповед от 25.09.2018 г., при условията на солидарна отговорност.

С разпореждане от 25.07.2019 г., съдът е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за посочената сума, както и изпълнителен лист.

Образувано е производство по чл. 423 ГПК, инициирано от Д. О. Л., като в същото е заявено искане за приемане на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение. С Определение № 262315/06.04.2021 г. по възз. гр. д. № 8968/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, е потвърдено разпореждането на заповедния съд от 25.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. №40641/2019 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение по така издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като по силата на закона /чл. 420, ал. 1 ГПК/, изпълнението по образуваното изпълнително дело № 2019[*****]0401707 по описа на ЧСИ М. П., рег.

№ [*****] с район на действие СГС, в частта по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение на 25.07.2019 г. по чл. 417 ГПК, е спряно.

Възражение срещу заповедта за изпълнение е подадено само от авалиста, но с оглед солидарната отговорност между него и издателя на записа, ищецът претендира цялото задължение в настоящото производство, съгласно изявлението на страната в този смисъл, заявено в настоящото производство, с което съдът приема, че е уточнено и заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е било нередовно към издаването на заповедта в производството по чл. 417 ГПК.

Със запис на заповед от 25.09.2018 г. издателят [*****], представляван от управителя Д. О. Л., безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на [*****] сумата от 30 000 лева при предявяването на записа на заповед. Авалист по записа е Д.

О. Л., която се е задължила да отговаря наред с длъжника при условията, при които записът на заповед е издаден. Видно е от съдържанието на записа на заповед, че същият е бил предявен за плащане на издателя и на авалиста на 25.09.2018 г. срещу подписи, за които не се спори, че са изпълнени от Л..

С отговора на исковата молба ответникът е представил, съответно по делото са приети документи за извършени плащания, от които се установява следното:

На 25.09.2018 г. сума в размер на 6000 лева е била заплатена от [*****] на 2 ищеца с основание за плащане „окончателно 9002823063 + авансово п“.

На 01.10.2018 г. сума в размер на 7000 лева е била заплатена от [*****] на ищеца с основание за плащане „ф-ра“,

На 03.10.2018 г. са били извършени две плащания - сума в размер на 2000 лева и сума в размер на 1500 лева, от [*****] на ищеца с основания „плащане по фактура“.

На 08.10.2018 г. е извършено плащане на сума в размер на 900 лева с основание „авансово плащане“.

На 11.10.2018 г. е извършено плащане от страна на [*****] към [*****], с което е заплатена сума в размер на 2000 лева с посочено основание „ф-ра [*****]“.

На 15.10.2018 г. [*****] е заплатило на ищеца сума в размер на 5000 лева с основание „ф-ра [*****]“.

Извършени са на 22.10.2018 г. две плащания на суми в размер на 3000 лева и на 2000 лева от [*****] към ищеца с основание „авансово плащане“.

На 24.10.2018 г. е извършено плащане на сума в размер на 1000 лева от [*****] към ищеца с посочено основание „авансово плащане“.

На 29.10.2018 г. [*****] е заплатило на ищеца сума в размер на 1500 лева с основане „авансово плащане“.

На 02.11.2018 г. по банкова сметка на ищеца [*****] е наредило сума в размер на 2000 лева с основание „авансово плащане“.

На 05.11.2018 г. е извършено плащане на сумата 1500 лева от [*****] към ищеца с основание „авансово плащане“.

Не се оспорва от страна на ищеца обстоятелството, че е получил посочените плащания на обща стойност 35 400 лева

Прието е удостоверение по изп.дело № 1707/2019 г. по описа на ЧСИ М. П., издадено на 06.04.2021 г., съгласно което производството е било образувано по молба на [*****] въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 40641/2019 г., СРС, 41 с-в. Поради пълно погасяване на дълга по същото от страна на Д. Л., с разпореждане от 06.04.2021 г. изпълнителното дело е било приключено поради погасяване на вземанията по листа. Същото е влязло в сила на 21.04.2021 г. съгласно направеното отбелязване от страна на съдебния изпълнител.

Представена по делото и приета като доказателство е фактура № 9003114129/30.04.2019 г., издадена от ищеца с получател [*****], за сумата от 4 510,04 лева с ДДС, в която като вид на стока/услуга, е посочено [*****]. Към тази фактура е издадено кредитно известие № 9900452635 от 30.04.2019 г. за сумата от 292,96 лева с ДДС. Приета също е и фактура № 9003068976/31.03.2019 г., издадена от ищеца с получател [*****], за сумата от 27 438,52 лева с ДДС като вид на стока/услуга, е посочено [*****], както и кредитно известие № [*****] г. към посочената фактура, за сумата в размер на 1 823,81 лева с ДДС.

В първото открито съдебно заседание, проведено по делото, ищецът поддържа, че представените от ответника към отговора на исковата молба платежни нареждания, не касаят вземания по процесния запис на заповед. Съгласно изявлението на процесуалния представител на ищеца записът на заповед е бил издаден като обезпечение във връзка с трайни търговски отношения между ищеца и [*****] за доставка на гориво и използване на карти за зареждане на гориво, като към подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 417 ГПК това дружество не е било 3 заплатило изцяло задълженята си по издадени от ищеца две фактури, приети като доказателства в производството.

По отношение на приложените фактури с № [*****] г. и фактура № [*****] г., ответникът е поддържал в производството, че същите са неотносими, тъй като били издадени шест месеца след предявяването на записа на заповед, като се обосновава, че посочените фактури се отнасяли до други отношения между страните.

Като доказателство по делото е приет договор за продажба на нефтопродукти чрез кредитни карти, сключен на 11.01.2016 г. между [*****] и [*****], видно от който предметът на същия е бил продажба на нефтопродукти - горива, закупувани с кредитни карти, издадени от продавача, който определял дневен, седмичен или месечен лимит. За обезпечаване на задълженията си по договора купувачът се задължавал да внесе еднократно депозит или да предостави банкова гаранция /чл. 5.2.1 и чл. 5.2.2 от договора/. Купувачът се е задължил да заплаща сумите по издадените фактури до 30 дни след издаване на фактура от страна на продавача.

Приет като доказателство по делото е и Анекс № 2 към договора от 26.02.2019 г., съгласно чл. 2 от който е предвидено като възможно обезпечение на задълженията на купувача по договора издаването на запис на заповед за сумата 30 000 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите [*****] /служител на ищеца/ и на [*****] /приятелка на ответника/.

От показанията на св. [*****] се установява, че през 2016 г. между [*****] и [*****] е бил сключен писмен договор за издаване на карти за гориво, като лицата, приносители на картите, зареждали гориво „на кредит“ ежемесечно на бензиностанциите, собственост на ищеца. В началото на месеца, следващ месеца, през който картите са ползвани за зареждане на гориво, се издавала фактура за предходния месец с отложено плащане в зависимост от постигнатата уговорка, между 15 и 30 дни, считано от издаването на фактурата. Свидетелката не твърди със сигурност, че отложеното плащане е отразено като падеж във фактурата, но съгласно договорките между страните, организацията на отношенията им е била по този начин. Посочва, че в началото задълженията са били заплащани в срок, като до 2019 г. не са били налице сериозни забавяния с плащанията. Съгласно вътрешни правила на дружеството ищец при прекомерно забавяне на плащанията, картите се блокирали, а при постъпило плащане, същите се отблокирали. Твърди, че най-голямото закъснение при плащанията е било през 2019 г. по две фактури, като плащане така и не е постъпило, поради което отношенията между [*****] и [*****] били преустановени. Тъй като се касаело за кредитен лимит, който клиентът ползва всеки месец, ищецът изисквал депозит или банкова гаранция, които да служат като обезпечение на кредитния лимит, а в случай че не се предостави някое от тези обезпечения, се издавал запис на заповед, който да обезпечава задълженията на дружеството, и да бъде авалиран от авалист – физическо лице. Свидетелката си спомня, че в конкретния случай не са били налице възражения по записа на заповед, същият е бил разписан, като е бил предварително предявен.