Определение № 291 от 09.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Благоевград, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20251200600441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК вр. чл. 345, ал. 1 НПК, като е образувано по жалба на адвокат Т. К., АК - Благоевград, в качеството му на защитник на подсъдимата И. Й., с която се атакува протоколно определение № 437 от 21.03.2025 г., с което Районен съд - Разлог е оставил без уважение молбата на подсъдимата И. Д. Й. за изменение на определената й мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава. С жалбата, която е представена в законоустановения за това срок, се възразява, че не са налице кумулативно дадените предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на подсъдимата, като това било така, защото по делото не били събрани доказателства да съществува реална опасност Й. да се укрие или да извърши престъпление, а деянието, за което тя била обвинена не било извършено в условията на повторност или опасен рецидив. Подсъдимата не била осъждана за друго тежко престъпление, като действително съдебното й минало било обременено, но тя към този момент вече се била поправила, поради което този факт не представлявал основание за продължаване на задържането й. Акцентира се, че И. Й. следва да полага грижи за тригодишното си дете, което към този момент било оставено на грижите на неговата баба, която обаче била с влошено здравословно състояние.

Окръжният съд, след като съобрази възраженията на страната, приложените доказателства и извършените до този момент процесуални действия, намира 1 да не са налице основания за ревизиране на така атакувания съдебен акт, като аргументите за това са следните:

И. Д. Й. е предадена на съд по обвинения за общо три деяния с правни квалификации съответно по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 28, ал. 1 НК; чл. 216, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 2 вр. чл. 130, ал. 2 НК. В процедура като настоящата за законосъобразното разрешаване на въпроса за определената мярка за неотклонение съдът е длъжен да прецени дали съществува обосновано предположение подсъдимата да е евентуален автор на престъпленията, за които е обвинена с внесения в съда обвинителен акт, като такова в процесния казус продължава да е налице, като тази констатация се гради на цялостния преглед на гласните доказателствени средства, изслушани в хода на разследването и към този процесуален момент не са налице приобщени други доказателства, които да са в състояние да разколебаят този извод на съда. Въззивният съд обаче напомня, че обоснованото предположение не означава установяване виновността на дееца, като в настоящото производство съдебният състав не се ръководи от стандарта на доказване, заложен в чл. 303, ал. 2 НПК, а само съблюдава дали са налице годни доказателствени източници, които да са в състояние да убедят един страничен наблюдател, че подсъдимата е ангажирана с реализацията на съответните изпълнителни деяния. Тук е и моментът да се посочи, че некоректно защитата твърди в жалбата, че обвинението не касае института на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като е видно от представения обвинителен акт, че се твърди от страна на прокурора престъплението срещу реда и общественото спокойствие да е извършено в условията на повторност. Правилен е изводът на първата инстанция, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление от страна на подсъдимата е в такава степен висок, че да е необходимо продължаване задържането на същата, като този факт се извлича от съдебното минало на Й., разкрИ.що висока лична обществена опасност, което обстоятелство личи и от броя на предявените й в този процес обвинения. В жалбата единствено се твърди, но не се доказва майката на подсъдимата да е препятствана да полага грижи за своето внуче, като твърдението, че подсъдимата води граждански дела по реда на Семейния кодекс, освен че отново е документално необосновано, не съставлява самостоятелно основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като в конкретния случай с определената процесуална принуда по отношение на И.

2

Д. Й. приоритет съдът дава на обществения, а не на частния интерес. С оглед датата на първоначалното задържане на подсъдимата и етапа на който се намира наказателното производство, въззивният съд не счита, че срокът на задържане е неразумен и като такъв налагащ промяна на определената мярка за неотклонение.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 345, ал. 1 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 437 от 21.03.2025 г. по НОХД № 140 по описа за 2025 г. на Районен съд - Разлог.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3