Решение № 3751 от 19.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3751 гр. София, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря В. Й. Т. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110209734 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-468 гр.София, 12.12.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Т. Н., с ЕГН: ********** са наложени две административни наказания „парични глоби“, а именно - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. Т. Н. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба лично и пред съдебния състав в хода на съдебните прения инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени административни нарушения. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред 1 съда подробни, пълни и професионални доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 23.06.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 10.06.2025г. - съгласно разписка на лицензиран пощенски оператор на лист 5 от делото, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-468 гр.София, 12.12.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Т. Н., с ЕГН:

********** са наложени две административни наказания „парични глоби“, а именно - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните е само по правото.

Н а 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията (ЗПК).

Жалбоподателят Н. Т. Н. е била освободена на 28.02.2024г. от длъжността - „Член на Управителния съвет“ в Национален фонд „Култура“ - София. Национален фонд „Култура“ - София към Министерството на културата е административна структура на бюджетна издръжка. В рамките на период от един месец на основание чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК от 28.02.2024г. до 28.03.2024г. жалбоподателят 2

Н. не е подала декларация за имущественото си положение относно придобитото имущество. До 15 май на 2024г. жалбоподателят Н. не е подала и годишната декларация по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК за имущественото си положение относно придобитото имущество. Дължимите декларации по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК били подадени от жалбоподателя Н. със закуснение от над 2 (два) месеца. Тези факти били установени от свидетеля Р.Д. Д. на длъжност - главен инспектор в Комисията за противодействието на корупцията (КПК).

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Р. Д. Д. и В.Х.Б. - главни инспектори в Комисията за противодействието на корупцията.

Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите Д. и Б. само, защото например са редови служители към висш публичен контролен орган - КПК. Показанията на свидетелите Д. и Б., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.

Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия.

Фактическите констатации от показанията на свидетелите Д. и Б. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател Н. Т. Н.. Липсва допуснато от актосъставителя Ралица Димитрова Димитрова процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател Н. Т. Н.

3 не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други.

Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл.

57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираните нарушения по съставите на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК, са изчерпателно, ясно и подробно описани в АУАН, като по идентичен начин са отразени и в НП. Нарушенията са подведени правилно под съответните норми на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в отговорност на санкционирания правен субект административни нарушения по съставите на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК са индивидуализирани в степен, позволяваща формираното на обосновано мнение върху какви факти се основават административно-наказатени обвинения, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно и прецизно. Описанието на нарушенията позволява тяхната индивидуализация и отграничаване едно от друго, доколкото се състоят в извършване на бездействия, съставомерни по две отделни хипотези по смисъла на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК. Нарушенията са установени при осъществен текущ административен контрол. Правилно са установени датите на нарушенията - същите се считат за извършени на първия ден след законовите срокове по визираните две материално-правни разпоредби. Посочването на друг период на извършването им би представлявало недопустимо и недоказуемо в санкционния процес хипотетично предположение. По изложените съображения уличеното лице е разбрало повдигнатото му административно-наказателно обвинение в неговата цялост, респективно обвинената Н. Т. Н. може да организира защитата си срещу него, а на съда – да осъществи съдебен контрол за законосъобразност. Нарушените материалноправни норми са посочени обосновано. Установените административни нарушения по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК са формални - на просто извършване са. Осъществени са били с продължено довършено бездействие от деня, следващ законовия срок за подаване на имуществената декларация - а именно на 29.03.2024г. и 16.05.2024г. (това са датите на нарушенията с местоизвършване в гр.София където е седалището на Комисията). Тези юридически факти са посочени 4 правилно и точно в съставения АУАН и издаденото НП. В срок до 15-ти май на 2024г. и в срока от 28.02.2024г. до 28.03.2024г. жалбоподателят Н. Т.

Неделчва не е подала в КПК със седалище в гр.София задължителните по Закона за противодействието на корупцията декларации за имуществото й и за нейните финансови интереси в качеството й на - „Член на Управителния съвет“ в Национален фонд „Култура“ - София и след напускането на длъжността на 28.02.2024г. (Подадените такива декларации са със значително забавяне от над два месеца). Тази посочена длъжност тя е започнала да изпълнява от 2023г. в предприятието на административно формирование към административния орган - Министерството на културата, което е на държавна (бюджетна) издръжка от 100%. Дейността на Национален фонд „Култура“ С о ф и я се упражнява в публичен (обществен) интерес. Държавата е финансирала изцяло дейността на Национален фонд „Култура“ - София.

Жалбоподателя Н. по силата на заеманата от нея длъжност - Член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ - София, до 28.02.2024г., е притежавала, обаче, специфични функции спрямо извършваното от нея и други лица управление на дейността на Национален фонд „Култура“ - София, като нейно право и задължение е било да контролира финансовата дейност на административното формирование; да съблюдава финансовия му интерес; да пази имуществото на същото; да извършва проверки и контрол как се разходват средствата в създаденото формирование; включително да дава отчет пред Държавата как се осъществява финансовата дейност на Национален фонд „Култура“ - София, както и да осъществява всички свои обязаности, произтичащи от заеманата длъжност. Жалбоподателят Н. като член на управителния съвет на Национален фонд „Култура“ - София носи отговорност не само пред управителните органи на Фонда, ако причини вреди на формированието, но и пред Държавата, действаща чрез своя принципал Министъра на културата.