Решение № 134 от 06.02.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204418 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД с ЕИК: 204830885 чрез адв. Л. Ц. против НП № 110/18.09.2023 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ.

В жалбата се излага становище, че НП е неправилно съотв. издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид констатацията, че в АУАН и НП е посочено единствено мястото и времето, при които е установено нарушението, които в случая според въззивника не могат да се отъждествят с мястото на извършване на административното нарушение и времето на осъществяването му. Оспорва се обосноваността на обжалваното НП с твърдението, че по отношение на превозваното лице са били налични налична, както валидна виза, а именно Шенгенска виза, валидна до 03.08.2023 г., така и валиден документ за пътуване. Излага се становище, че по отношение на този вид визи, следва да се прилага Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното 1 признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни и за отмяна на Решения № 896/2006/ЕО и № 582/2008/ЕО. Сочи се, че съгласно §9 от посоченото решение, условията за влизане на граждани на трети страни за престой на територията на държавите-членки, който не надвишава 90 дни за период от 180 дни, както е посочено в Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета, трябва да бъдат изпълнени, с изключение на условието да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001, доколкото с решението се създава режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от държави -членки, които прилагат изцяло достиженията на правото на Шенген, както и на подобни документи, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на 180 дни. Твърди се, че до датата на пълното си присъединяване към Шенгенското пространство България едностранно следва да прилага безвизов режим спрямо притежателите на валидни шенгенски визи. Навежда се довод, че съгласно съществуващото споразумение между България и Израел, подписано между държавите на 23.01.2023 г., туристическите пътувания до двете страни се осъществяват при условията на безвизов режим, като разрешеният престой е 90 дни. С оглед на изложените съображения и предвид твърдението, че паспортът на израелския гражданин е съответствал на изискванията за посочения документ за граждани извън ЕС, а именно да е валиден най-малко три месеца след датата, на която възнамерява да напусне ЕС и да е издаден през последните 10 години, се иска НП да бъде отменено като необосновано. При условията на евентуалност се иска отмяната на НП с оглед маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Е.К. по същество на делото, като в същото се излагат твърдения, че издадените АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съотв. посочени са изрично датата и мястото на извършване на нарушението – ГКПП – Аерогара Варна и са подробно описани обективните признаци на вмененото на въззивника нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, включително правната квалификация на нарушението и санкционната норма. Излагат се доводи за обоснованост на издаденото НП с оглед предписанието на разпоредбите на чл. 20 ал.1 и чл. 8 от ЗЧРБ, както и предвид нормите на Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. Сочи се, че към процесната дата, България не е част от Шенгенското пространство, поради което държавата ни не прилага изцяло 2

Регламент /ЕО/ № 562 на ЕП и на Съвета, поради което е неоснователно позоваването на жалбоподателя на този регламент. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на Гранично полицейско управление – Летище Варна при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари към Главна дирекция "Гранична полиция"МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че бъде уважена жалбата на въззивника се иска направените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – И. Й. и свидетеля по съставянето на АУАН –Н. О. – служител на ГКПП Аерогара – Варна, присъствала при установяване на нарушението. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На лицето M.G.A. , роден на 13.11.2013 г. , гражданин на Йордания на 15.06.2023 г. от Република Италия била издадена единна шенгенска многократна виза, тип „С“ с №. ***, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г., с разрешен срок на пребиваване от 30 дни.

На 17.07.2023 г., около 21.40 часа горепосоченото лице пристигнало на Аерогара – Варна с полет BUC968 от Тел Авив , изпълняван от дружеството-жалбоподател. При проверката на ГКПП – Аерогара - Варна се установило, че лицето M.G.A. притежава документ за пътуване на лице с друго гражданство, издаден на 03.07.2022 г. от Израел, с № 39861668 и валиден до 02.07.2027 г., както и единна виза, тип „С“ , с № 043340165, издадена от Република Италия на 15.06.2023г, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г., като същата не била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. На лицето е съставен отказ за влизане в Република България № 73/17.07.2023 г.

При така установените факти, свид. И. Й. съставила на дружествотожалбоподател АУАН № 110/17.08.2023 г. за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 във вр. с чл.

19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. В акта е вписано възражение на представляващ дружеството, както следва: „Детето пътува с родителите, всички притежават валидни визи Шенген, цялото семейство с три деца върнати същия ден за Германия“. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Юръпиън Еър Чартър“ЕАД, като на същото е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен 3 начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, служители при ГПУ-Варна към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, констатирали нарушението, които съдът кредитира изцяло, като логични, не противоречащи помежду си и на писмените доказателства, приобщени по делото и в пълнота изясняващи релевантните факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 110/18.09.2023 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари е издадено от компетентен орган съгласно чл. 53, ал.1 от ЗЧБР и видно от приобщеното по делото от заверено копие на Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Посочени са, както датата, така и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на осъществяване на проверката. Това е така, доколкото нарушението е довършено когато е завършен превоза, поради което е несъстоятелно твърдението, че то било извършено по друго време и на друго място, а не в гр. Варна. Административното нарушение е довършено на територията на Република България /в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което съгласно чл. 4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, съотв. в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. В посочения смисъл са Решение № 463 от 4.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 308/2023 г. , Решение № 7692 от 14.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 6449/2022 г., Решение № 928 от 11.07.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 768/2022 г.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна 4 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания,добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.

Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато е необходима.

Съгласно чл. 9 ЗЧРБ визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит.

Нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.

Съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗЧРБ „паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.

Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ уреждат случаите, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно - не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет (какъвто в случая е Решение на Министерски съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. в ДВ 36/2023г.).