Решение № 105 от 12.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Карлово, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101330 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищецът М. С. М. твърди, че имал сключени договори за парични заеми с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД. На 13.03.2023 г. заплатил сумата от 1795.06 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямал вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършеното плащане било извършено без да има правно основание за това.

Сочи, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.

Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е го, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи 1 правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: BG20UNCR70001523417011, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С. Я. да заплати на М. С. М. с ЕГН ********** от село *** ищцата сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен иск от сумата от 1795.06 лева, представляваща дадена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 07.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Сочи, че противно на твърденията на ищеца, който твърди, че към периода, в който са правени плащанията, не нямало сключен и непогасен договор за кредит, твърди, че такъв договор бил наличен и плащанията са направени във връзка с него.

Между М. С. М. в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит №2694915/22.12.2022г. С процесния договор ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 1300 лева. Договорът бил отпуснат за срок от 15 месеца, с краен срок за погасяване на кредита, съгласно погасител план, обективиран в приложение №1 към процесния договор, на дата 20.03.2024г.

Като обезпечение към горепосочения договор, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца, като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, като на последния се дължало възнаграждение за предоставената от него услуга. Между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията по процесния договор за кредит. В невъзможност били да предоставят договор за предоставяне за поръчителство, доколкото ответникът не бил страна по него и не разполагал с този документ.

Към настоящият момент ответникът не претендирал заплащане на никакви суми по договор за потребителски кредит №2694915/22.12.2022г., доколкото последният бил изцяло предсрочно доброволно погасен.

Не оспорва, че по кредита е извършено плащане от страна на ищеца.

Оспорва размера на извършеното плащане по сметка на ответника.

По кредита било извършено едно плащане в размер на 1760.27лева на 13.03.2023г. като сумата послужила за погасяване на задължението както следва:

2 лихва;

- със сумата от 1300 лева била погасена дължима главница;

- със сумата от 113.87 лева била погасена дължима възнаградителна - със сумата от 2.14 лева била погасена наказателна лихва;

- със сумата от 40 лева били такси по Тарифа;

- сумата от 304.26 лева била разпределена към Ай Тръст ЕООД, за погасяване на вземането му за предоставено поръчителство, през сметка на Кредисимо ЕАД не минали други плащания в полза на поръчителя.

По отношение на сумата от 304.26 лева, представляваща възнаграждение за поръчител, счита, че ответникът, макар и процесуално легитимиран на базата на изложените твърдения в исковата молба по предявения осъдителен иск за връщане на сумата от 50 лева частично от сумата от 1795.06 лева, не бил материално легитимирано лице да отговаря за връщане на сумата от 304.26 лева, тъй като Кредисимо ЕАД не бил страна по договора за предоставяне на поръчителство. В случая кредитополучателят се съгласил заедно с месечната си вноска да погасява и задължението към поръчителя, а Кредисимо ЕАД било овластено да приема плащане от потребителя вместо поръчителя, като след получаване на сумата същата се разпределя директно на поръчителя Ай Тръст ЕООД за погасяване на възнаграждението за предоставеното поръчителство.

Дори и да се приемело, че процесния договор е нищожен на основание чл.22, ЗПК, което изрично оспорва, кредитополучателят следвало да дължи връщане на чистата стойност на усвоената главница от 1300 лева, следователно недължимо платената сума щяла бъде сумата 156.01 лева.

Така предявения срещу доверителя ми иск за напълно неоснователен и недоказан, като следва да бъде оставен без уважение, а доводите ми за това са следните:

В така депозираната искова молба са наведени доводи за недействителност на процесния Договор поради противоречие със законовите разпоредби на чл.22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че не са посочени конкретни основания въз основа, на които счита, че процесният Договор страда от пороци, водещи до неговата недействителност, като доводите изведени от ищцата са бланкетни.

Считам, че Договор за потребителски кредит №2694915/22.12.2022г. отговаря напълно на законовите изисквания на ЗПК по отношение на форма и съдържание, с оглед което считам същите за неоснователни.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на иска,е като същият се счита предявени за сумата от 1795.06 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба в съда - 07.08.2024 г. до окончателното й изплащане

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с 3 извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

Установява се, от представената по делото разписка № *** от 13.03.2023 г., че ищецът е платил чрез Изипей в полза на кредитора -ответник сумата от 1795.06 лева, без посочено основание за плащане.

Ответникът противопоставя като основание за плащане представените (и оспорени от ищеца) договор за потребителски кредит № 2694915/22.12.2022г. между страните, и сключения в тази връзка между ищеца и трето, неучастващо лице „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство по силата на който ищецът дължал възнаграждение на последния, а ответникът приел плащането и го предал на поръчителя.

Ответникът е посочил точна сума, платена на същата дата по двата договора в размер на 1760.27 лева, и как точно същата е била разпределена между отделните компоненти, които формират общото задължение по този договор.

Твърденията на ответника представляват неизгоден за него факт и съдът ги приема за установени, въпреки липсата на доказателства, удостоверяващи плащането на сочената от него сума и дали при плащането й е било посочено като основание договор за кредит или договор за поръчителство.

Претендираната от ищеца и заявената от ответника сума са различни, ответникът изрично е оспорил получаване на сума в посочения от ищеца размер, не е оспорил предоставения документ – разписка. При това положение съдът приема, че ищецът, при условията на пълно и главно доказване установява твърденията си за платена от него сума, а основание за плащането й, което е в тежест на ответника, не е доказано в процеса.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.

В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото. В настоящия случай ответникът оспорва получаването на процесната сума, въвежда основание, но сочи различна сума платена по него.

Поради изложеното искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 80.10 лева за заплатена държавна такса.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът 4 съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в три съдебни заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 300 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца М. С. М. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя и с оглед продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание.