Решение № 5772 от 02.09.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.09.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во

Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г. при секретаря Йоана

Петрова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 5 916 по описа за 2014 г. и Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на П.И.С. срещу С.Л.С., Л.Г.С. и Б.В.К.:

1. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от П.С. за С.С., което е с рег. № 935 и 936/29.04.2009 г. на нотариус Е.Е.;

2. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от12.06.2009 г., удостоверен в нотариален акт № 111, том I, рег. № 1415, дело № 112/2009 г. на нотариус Е.Е.. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх.

№ 23915 като акт № 103, том LXVII, дело № 14790/2009 г.

[2] ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на П.И.С. срещу Б.В.К., С.Л.С. и Л.Г.С. за признаване на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че Б.В.К. не е собственик на апартамент № 11, на бул. „*******, гр.

София. Този апартамент е със застроена площ от 73,82 кв. м. и се състои от две стаи, вестибюл, кухня, баня и други сервизни помещения.

[3] ОСЪЖДА С.Л.С. да заплати:

1. на П.И.С.:

- 39 116,60 лева неплатена част от продажната цена за апартамент № 11, на бул. „*******, гр. София, съгласно предварителен договор от 20.05.2009 г. на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 вр. с чл. 183 от ЗЗД;

- 12 049,72 лева обезщетение за забавено плащане на 39 116,60 лева за периода от 28.04.2011 г. до 28.04.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

- 85,94 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Д. – 1 225,61 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [4] ОТХВЪРЛЯ следните искове на П.И.С.:

1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 183 от ЗЗД – срещу Л.Г.С. изцяло, а срещу С.Л.С. за разликата над 39 116,60 лева до пълния предявен размер от 156 466,40 лева;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - срещу Л.Г.С. изцяло, а срещу С.Л.С. за разликата над 12 049,72 лева до пълния предявен размер от 79 611,93 лева

[5] ОСЪЖДА П.И.С. на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК да заплати следните суми:

1. на Л.С.

- 450,00 лева за депозити за вещи лица;

2. на адвокат Г.М. - 5 259,32 лева за възнаграждение за процесуално представителство;

3. на адвокат Д.Д. – 5 259,32 лева за възнаграждение за процесуално представителство;

4. на С.С.

– 8,63 лева разноски по делото.

[6] ОСЪЖДА С.С., Б.К. и Л.С. на основание чл. 77 от ГПК да заплатят по сметка на СГС 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел. П.С. е със съдебен адрес – адвокат Б.Д.,***. С.С. е със съдебен адрес – адвокат Д.Д.,***, вътрешна сграда, ет. 3. Л.С. е със съдебен адрес – адвокат Г.М.,***, вътрешна сграда, ет. 3. Б.К. е със съдебен адрес - адвокат В.С.,***.

[7] ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на адвокат Б.Х. 400,00 лева от депозита за особен представител. ДА СЕ ВЪРНАТ на П.И.С. внесените 392,94 лева депозит за особен представител на Л.С..

[8] Решението в частта по

§ 2 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. В останалата му част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[9] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

[10] ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ срещу Х.М.с ЕГН ********** *** Серафимово за наложената му глоба с определение на съда от 04.01.2015 г. (л.

69)[1].

[11] НАЛАГА 1 200,00 лева глоба на С.Л.С. за затрудняване хода на делото на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[12] П.С. заявява в искова молба от 28.04.2014 г., че той и покойната му съпруга са притежавали недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). След смъртта на съпругата му, СИО е била прекратена, като съсобственици на имота са били той – с 4/6 идеални части – и двамата му сина с по 1/6 идеална част.

[13] През 2008 г. единият от синовете му Г. Г. е предявил иск за делба на имота, по който е било образувано дело пред СРС. П.С. е упълномощил ответника адвокат С.С. да го представлява по делото. През 2009 г. делото е било прекратено.

[14] През 2011 г. П.С. е разбрал, че е продал на С.С. своите 4/6 идеални части от имота срещу 80 000,00 евро. Това е станало чрез пълномощно от П.С. за С.С., което е упълномощавало последния да продаде имота, като договаря и сам със себе си.

След тази продажба, С.С., съпругата му Л.С. и двамата сина на ищеца са продали имота на ответника Б.К..

[15] П.С. твърди, че той никога не е упълномощавал С.С. да продаде имота на себе си и не е подписвал пълномощно за това. Ето защо договорът за продажба от П.С. на С.С. е нищожен, а Б.К. не е станал собственик на 4/6 идеални части от имота. С.С. не е предавал на П.С. и 80 000,00 евро от продажбата. Затова П.С. моли съда: 1. да прогласи нищожността на пълномощното; 2. да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба със С.С.; 3. да признае за установено, че Б.К. не е придобил собствеността на 4/6 идеални части от процесния имот (исковата молба, л. 3-11).

[16] П.С. моли съда, ако не уважи първите три иска, да осъди солидарно С.С. и Л.С. да му заплатят 156 466,40 лева - левовата равностойност на 80 000,00 евро. Тази сума е цената на имота, която ищецът твърди, че не е получил от ответниците. П.С. претендира и 79 611,93 лева лихва за забава върху дължимите 156 466,40 лева за периода от 13.06.2009 г. до 28.04.2014 г. (исковата молба, л. 3-11; за искането за солидарно осъждане - протокол от с.з. от 26.01.2018 г., л. 447-450; за основанието и размера на евентуалните искове - становище, л. 190-196).

2. На ответниците

2.1. на Б.К.

[17] Ответникът Б.К. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той заявява, че П.С. е подписал процесното пълномощно и то е валидно. Затова е валиден и договорът за продажба от П.С. на С.С., а Б.К. е придобил собствеността на процесния имот (писмения отговор, л. 128-133).

2.2. на Л.С.

[18] Л.С. е подала писмен отговор. С него тя е оспорила предявените искове. Тя твърди, че не е участвала в сделките, за които ищецът твърди, че са нищожни. Тя също посочва, че не дължи пари на ищеца, защото той не е упълномощавал нея за извършването на продажбата.

Освен това ищецът е получил цената по договора за продажба.

[19] Л.С. заявява, че през 2010 г. е прекратила брака си със С.С.. Поради това тя не следва да отговаря по предявените искове.

[20] Л.С. възразява, че искът за заплащане на левовата равностойност на 80 000,00 евро е погасен по давност, която е започнала да тече или от 29.04.2009 г. или от 12.06.2009 г., като във втория случай давностният срок е три години. Тя заявява, че е погасен по давност и искът за обезщетение за забава. Затова Л.С. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 143-146) 2.3. на С.С.

[21] С.С. е подал писмен отговор. С него той е оспорил предявените искове, като е заявил, че е бил валидно упълномощен от ищеца да продаде имота му, включително и на себе си. След като пълномощното е валидно, то и договора за продажба е валиден. Затова последващата продажба също е валидна.

[22] С.С. твърди, че е сключил предварителен договор за продажба с П.С.. Този договор е удостоверявал плащането на 60 000,00 евро като част от продажната цена. Остатъкът е бил платен по начина, посочен в предварителния договор. Освен това ответникът твърди, че искът за заплащане на продажната цена е погасен по давност. Той заявява, че претенцията за плащане лихва също е погасена по давност. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 409-419).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ

УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И