Решение № 18831 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18831 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110104506 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу А. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1257,58 евро /2459,62 лева/, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 24.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 267,35 евро /522,90 лева/ - лихва за периода 15.09.2023г. до 12.04.2025г., както и суми за дялово разпределение: 15,50 евро /30,32 лева/ - главница за периода 01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 24.04.2025г.до окончателното изплащане на вземането, както и 4,67 евро 19,14 лева — лихва за периода 16.07.2022г. до 12.04.2025г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23631/2025 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: *** Инсталация ***/аб. № *** ID номер: ***.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик за процесния период е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. С, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са 1 длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погА.о.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ЮЛ, в изпълнение на разпоредбата на чл.1396 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ЮЛ по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най- старото.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител адв. Л. И. Н., с който исковете се оспорват по основание и размер.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди се, че реалния отчет е извършен с общи и индивидуални уреди, които не са преминали необходимия метереологичен контрол, предвиден в закона, а относно индивидуалните измервателни уреди за отчет-такИ. никога не са били поставяни в имота, тъй като липсват отоплителни уреди. Оспорва се общите топломери на сградата да са преминали необходимия периодичен метереологичен контрол, както и че абонатната станция е въведена в експлоатация.

Излагат се доводи, че ищецът не е материално легитимиран да претендира суми за дялово разпределение.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На 24.04.2025 г. ЮЛ е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Р. М. за сумите 2459,62 лева (двe хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 62 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 522,90 лева (петстотин двадесет и два лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., 30,32лева (тридесет лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно 2 със законна лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 9,14 лева (девет лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г. - Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***.

С разпореждане от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 23631 /2025 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски - държавна такса в размер на: 60.44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I , рег. №***, дело №79/2023 г. на Нотариус В.Я., А. Р. М. на 03.05.2023 г. е продал на трето, неучастващо по делото лице процесния топлоснабден имот- апартамент № ***, находящ се в ***.

Видно от представения протокол от проведено на 14.05.2002 г Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в ***, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор между ЮЛ и етажната собственост с адрес: *** по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител и ЮЛ, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесният имот се топлозахранва от две абонатни станции за долен и горен кръг за един вход ***/ с общ топломер. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец.Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

По данни на ЮЛ в процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела - два радиатора в помещения хол и стая и лира в банята с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ За 22/23г. са представени протоколи за неосигурен достъп от 19.05.2023г. и 21.05.2023г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за отопление на имот на база инсталирана мощност на 3-те отоплителни тела, умножена по МСРС, умножена по 1-ца ТЕ за деление. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната 3 инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №E-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 117 куб.м. съгл. списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен на в.л. Изчисленият процент от ФДР за период 10.2022-04.2023г.

29.54%.За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот по данни на ЮЛ няма монтиран водомер за топла вода. За период 22/23г. не е осигурен достъп до имота, за което са представени протоколи от 19.05.2023г. и 21.05.2023г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител. Изчисленото количество е коригирано /увеличено/ с +31.742 куб.м., спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено само на нередовни абонати, съгл. Наредба №EРД-04-1 от 12.03.2020г. През процесния период във фактурите изготвени от ЮЛ няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №E-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Общо дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация, имот и БГВ за периода 01.05.2022 г.- 30.04.2023 г. е 2459.655 лева с еврова равностойност 1257.60.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., няма отразени плащания по партидата на аб. № ***/инст. ***, за топлоснабден имот с адрес: ***.