Определение № 3665 от 04.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1955/2022
- Вид
- Определение № 3665
- Подписан
- 04.10.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл. с. Ивелина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3665 гр. Варна, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501955 по описа за 2022 година и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ........ подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2182/04.07.2022 год., постановено по гр. дело № 8141/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от дружеството – въззивник против Й. М. Й. и Д. М.а Й., двамата съпрузи от гр. Варна отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Апартамент № 4, с площ от 63, 96 кв. м., находящ се на първи етаж на секция „А“ от Жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, ........, за построяването на който апартамент е учредено право на строеж с нотариален акт от 30.03.2011г. с №104, том 18, дело 3752/2011г., вх.рег. № 6122/30.11.2011г. на СВ – Варна, поради погасяването на правото на строеж по давност.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Първоинстанционният съд не е установил правилно предмета на спорното право; не е съобразено, че правото на строеж е възникнало (респ. било е учредено) за цялата сграда, която се състои от пет входа, а не за част от нея (в случая за вход „А“), както неправилно е приел районният съд. Правото на строеж не е упражнено за цялата сграда, състояща се от пет входа, при което и изводът на съда, че за част от сградата (за вход „А“) правото на строеж било упражнено, е неправилен защото в случая не е налице етапно строително разрешение. Твърди се също, че неправилно е определен момента на възникването на правото на строеж в полза на двамата ответници, като според въззивника това е датата на влизането в сила на разрешението за строеж № 331/20.06.2008 год., а именно – на 10.07.2008 год., а не датата, на която ответниците са придобили правото на строеж за процесния апартамент с договора по нот. акт от 30.03.2011 год. Неправилен е и извода на районния съд, че не са опровергани в процеса по реда на чл. 193 ГПК официалните удостоверителни документи, изд. от община Варна от 2016 год. и 2018 год., според които строителството на тяло (вход) „А“ на процесната сграда е било изградено до етап „груб строеж“, тъй като този 1 извод е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на СТЕ по ч. гр. дело № 11283/2020 по описа на РС-Варна, изслушана в производството по чл. 207 и сл. от ГПК, което заключение съдът е игнорирал. Въззивникът навежда, че дори и този извод да е правилен, то това не обуславя и неоснователност на иска, тъй като към 2016 год. и към 2018 год. входовете „В“, „Г“ и „Д“ от процесната сграда са били на нулев цикъл, при което е очевидно, че цялата сграда не е била довършена до степен „груб строеж“, съответно и правото на строеж на въззиваемите – ответници по отрицателния установителен иск за собственост е погасено по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Й. и Д. Й.и, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат първоинстнционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ........ чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2182/04.07.2022 год., постановено по гр. дело № 8141/2021 год. по описа на РСВарна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2022 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2