Решение № 14834 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14834 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110120322 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. И. И., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес .... и З., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от управителя П.Б.Д..

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 19.02.2020 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 3772875, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 700 лв. Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора, договорът за заем е обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция.

На 19.02.2020 г. между Н. И. и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция № 3772875, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължението да обезпечи задължението на ищеца, а същият се е задължил да заплати възнаграждение, което ищецът твърди, че е заплатил изцяло.

В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за поръчителство, както и клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, са нищожни като противоречаващи на императивни правни норми и съдържащ неравноправни клаузи.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Н. И. обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за поръчителство № 3772875 от 19.02.2021 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на дадената парично сума по нищожния договор в размер на 10 лв., предявен частично от обща сума от 70 лв.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

Не ангажира допълнително доказателства. Моли за допускане на изменение на размера (увеличение) на предявения осъдителен иск.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага съображения за липса на правен интерес у ищеца да предявява самостоятелен иск за нищожност на договора, тъй като претедентира и връщане на даденото въз основа на този недействителен договор. По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ЗПК се прилага единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/ гаранция. Поддържа, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за поръчителство. Оспорва свързаността между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД да има отношение към предмета на спора. Поддържа, че процесният договор за обезпечение е напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и принципа за справедливост. Оспорва престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания.

За датата на откритото съдебно заседание ответното дружество представя писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения. Представя писмени доказателства.

С протоколно определение 12.11.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Люлин" ж.к. „Люлин - 7", бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните директори Г.Т.Т. и А.В.М.. Подпомагащата страна изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не прави доказателствени искания.

С протоколно определение от 04.02.2025 г. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 57,62 лв. в пълен размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 19.02.2020 г. между Н. И. Илев и „Файненшъл България“ ЕООД е бил сключен Договор за поръчителство № 3772875; обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

От представения Договор за паричен заем № 3772875 от 19.02.2020 г. е видно, че между ищеца Н. И. И., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 700 лева, която ищецът се е задължил да върне на дванадесет равни вноски в размер 61,29 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 % 2 и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 45,41 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата от 735,48 лв. със срок на валидност30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На 19.02.2020 г. между ответното дружество и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3772875, с който ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за паричен заем срещу задължението на Н. И. да заплати възнаграждение в размер на 212,52 лв. Възнаграждението е платимо разсрочено – с погасителните вноски по договора за паричен заем, като всяка вноска по него е в размер на 17,71 лв. Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да бъде заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.

Съгласно представените справки за извършени плащания по договора за кредит и договора за гаранция, както и приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че размерът на заплатените от ищеца вноски по договора за поръчителство възлизат общо на сумата от 57,62 лв., които ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, овластено от ответника да събира за негова сметка вземанията, възникнали от договора за поръчителство. „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е превело сумата за възнаграждението за поръчителство на ответника, но е извършена счетоводна операция по прихващане, при която сумата е отчетена в полза на „Файненшъл България“ ЕООД. Установява се, че действителният размер на ГПР е 1 176,28 %, като за изчисляването му са взети предвид размера на отпуснатия кредит, възнаградителната лихва и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител. Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкияпротиворечие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.

/Така решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др./ Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание- нищожност поради заобикаляне със същия на императивното 3 изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.