Решение № 5777 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5777

/адрес/, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110147456 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците С.

М. Д., ЕГН ********** и И. Т. Д., ЕГН **********, двамата с адрес /адрес/, че дължат разделно по 1/2 на ищеца, следните суми: сумата от 950,24 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.05.2025 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 153,66 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2023г. до 17.05.2025 г., сумата от 41,71 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 10,47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.07.2025 г., като сумите се разпределят както следва:

1. Ответника С. М. Д., ЕГН **********, дължи сумата от 242,92 евро (475,12 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.05.2025 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 39,28 евро (76,83 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2023г. до 17.05.2025 г., сумата от 10,67 евро (20,86 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,68 евро (5,24 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.07.2025 г.;

2. Ответника И. Т. Д., ЕГН **********, дължи сумата от 242,92 евро (475,12 лева) главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за 1 периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.05.2025 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 39,28 евро (76,83 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2023г. до 17.05.2025 г., сумата от 10,67 евро (20,86 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,68 евро (5,24 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.07.2025 г..

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

С определение от 12.01.2026 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища, с които молят съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 31794/2025 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 950,24 лева (деветстотин и петдесет лева и 24 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода о т 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № *****, ведно със законна лихва от 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 153,66 лева (сто петдесет и три лева и 66 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2023г. до 17.05.2025 г., сумата от 41,71 лева (четиридесет и един лева и 71 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва о т 28.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,47 лева (десет лева и 47 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 17.07.2025 г., дължима при квоти от по 1/ 2 за всеки от длъжниците. С възражения от 12.07.2025 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.

Съгласно Договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при М.Н.О. от 2

10.11.1983г., ответниците са закупили процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ /адрес/.

По делото е приета данъчна декларация от 15.03.1998г., подадена от ответника С. Д., видно от която имота е деклариран, като съсобствен между двамата ответници при квоти от по 1/ 2 ид.ч.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 10.09.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.22г. до 30.04.23г. и 01.05.23г. до 30.04.24г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил фактура № ***********/31.07.2024г., фактура № ***********/31.07.2023г. и справка за задължения на абонатен номер, под който се води партидата на процесния имот.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представените по делото Договор за продажба на жилищен имот от 10.11.1983г.,, се установява по категоричен начин, че за процесния период ответниците са били собственици на по 1/ 2 ид. ч. от процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. По делото няма ангажирани доказателства ответниците да са съпрузи и да са придобили имота в режим на СИО, като такова възражение не е направено и в срока по чл. 131 ГПК, поради което съдът приема, че същите са собственици на по 1/ 2 ид.ч. от жилището, в какъвто смисъл е и подадената от ответника С. Д. данъчна декларация от 15.03.1998г. В този смисъл по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска по чл.153 ЗЕ, като собственици на по 1/ 2 ид.ч. на процесния имот. Неотносимо е направеното възражение, че същите не са приели наследство на своите наследодатели, доколкото имота е придобит лично от ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 3

01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за абонатен № *****, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените искове.

По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 950,24 лв.

/съобразно отразеното във фактура №

***********/31.07.2023г. на стойност 492,18 лв. със срок за плащане 14.09.2023г. и фактура № ***********/31.07.2024г. на стойност 458,06 лв. със срок за плащане 14.09.2024г., приложени на л.38-42 от делото/, като отговорността на ответниците е по 1/ 2 от това задължение или сумата от по 475,12 лв. Предявените искове за главници са основателни и като такива следвада се уважат изцяло.

Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 15.09.2023г. /след датата на срока за плащане по фактура