Решение № 1356 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501344 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1337 от 06.03.2024 год., постановено по гр.д.№ 4905/2023 год. по описа на СГС, I-2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на К. С. К. сумата от 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.3, т.2 от НК по ДП № 13/13 год. по описа на БОПБулгас, пр.пр.№ 498/12 год. на СпП, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.09.2021 год. до окончателното плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лева.

Решението е обжалвано от ищеца К. С. К. в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 8 000 лева до 100 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените вреди, тъй като определеният размер за неимуществените вреди е завишен и отново не е 1 съобразен с практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което иска да бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът К. С. К. излага в исковата си молба, че на 27.06.2012 г. бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.354а, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК и чл. 321, ал. 3, връзка с ал.1 от НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която по-късно е била изменена в парична гаранция. Твърди се, че на 17.09.2020 г. е влязла в сила оправдателна присъда по обвиненията, повдигнати срещу него. Поддържа, че вследствие на незаконното обвинение се разделил с жена си, отдалечили се приятелите от него, бил възпрепятстван да започне работа, както и че му били причинени здравословни проблеми, изразяващи се във високо кръвно, депресивни състояния и отслабване. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, заедно със законната лихва от 27.06.2012 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.

Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че през 2010 г. Специализираната прокуратура е привлякла К. К. като обвиняем по досъдебно производство № 218/2010 г., пр. пр. СП-6756/2010 г. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК, като на 16.10.2010 г. спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е била изменена на 28.10.2010 г. в парична гаранция. На 27.06.2012 г. Специализираната прокуратура е привлякла ищеца като обвиняем по ДП № 13/2013 г. на БОП Бургас, пр. пр.

498/2012 г. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК, като на 29.06.2012 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която на 25.01.2013 г. е била изменена в парична гаранция.

С влязло в сила споразумение от 19.02.2019 г., сключено с ищеца, същия се е признал за виновен по обвинението, повдигнато му по ДП № 218/2010 год. На 17.09.2021 г. е влязла в сила присъда на Специализирания наказателен съд, с която съдът е признал К. за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по ДП № 13/2012 г.

2

Пред първоинстанционният е разпитан свидетеля К. К., син на ищеца, от чийто показания се установява, че преди задържането на баща му излизали заедно и прекавали доста време заедно. След образяване на делото срещу него, по изрично искане на майката, преустановили всякакви контакти. След навършване на пълнолетие, свидетеля възобновил контактите с баща си, но вече били отчуждени. Бащата бил драстично отслабнал, като прекарвали нощите заедно виждал, че не спи, пие хапчета и не бил психически добре.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.

Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение и т.н..

В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. Безспорно е също така, че това се е отразило на личните му контакти, на самочувствието му като млад човек. Затворил се в себе си, променил поведението си. В тази насока са показанията на разпитаният по делото свидетел, които следва да се ценят тъй като 3 са придобити въз основа на лични впечатления, но при условията на чл.172 от ГПК. При определяне на обезщетението също така следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в закона за срок от близо 7 месеца, както и че производството е приключило в сравнително разумен срок, с оглед многото подсъдими лица и тежеста на обвинението – около 7 години. На следващо място следва да бъде взето впредвид, че още през 2010 г., когато настоящия ищец е бил привлечен като обвиняем за друго престъпление, за което той се е признал за виновен през 2019 г., той е ограничил контакта със сина си, поради настояването на майката. Също така, наказателното производство не е било отразявано в медиите. В този смисъл съдът приема, че ищеца не е търпял болки и страдания с по-голям интензитет от нормалните в такива ситуации.

Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство, както и времето което ищеца е прекарал с мярка за неотклонение „задържане под стража“, социално-икономическата обстановка в страната към 2019 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 8 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3884 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 6976/2021 год. по описа на Софийски градски съд, I-25 състав.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5