Решение № 11424 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11424 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110133861 по описа за 2022 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.432, ал.1, вр.чл.498, ал.3 КЗ.

Производството е образувано по предявен от В. Я. В. срещу [фирма] установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II55, с.П. – гр.Н.З. км 72+800, управлявайки собствения си л.а. „Деу Ланос“ с рег. № [номер], станал участник в настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер], който неправилно навлязъл в насрещното платно за движение. Сочи, че във връзка с настъпилия инцидент било образувано досъдебно производство, което приключило с присъда № 1 от 20.07.2021 г. на Военен съд – гр.С., влязла в сила на 05.08.2021 г., с която било установено виновното и противоправно поведение на водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер] за причинени средни телесни повреди на повече от едно лице. Ищецът поддържа още, че вследствие процесното ПТП, по собствения му л.а. „Деу Ланос“ с рег. № [номер] били нанесени значителни материални щети, възстановяването на които е икономически нецелесъобразно, тъй като средствата за това ще надхвърлят в пъти пазарната му стойност. С оглед предходното поддържа, че е налице тотална щета, поради което обуславя правния си интерес от предявения иск в размер на 2000,00 лева, 1 представляващ пазарната стойност на автомобила. Твърди, че между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащият автомобил – ответното дружество, следва да покрие отговорността на застрахования за причинените вреди. Ищецът твърди още, че на 30.11.2021 г. подал молба до ответника да му заплати претърпените вследствие процесното ПТП вреди, но тъй като не постъпило плащане подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед. Тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2000,00 лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на тотално увредения лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“, с рег. № [номер] в резултат на ПТП, причинено на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II-55, с.П. – гр.Н.З. км 72+800 от водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.10.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените в хода на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер] е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството, твърдените от ищеца дата и място на пътния инцидент, механизма на ПТП-то, влязлата в сила присъда по отношение на водача на гореописания автомобил и предявената претенция към дружеството от ищеца. Оспорва се размер на вредите по лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“, с рег. № [номер], изпадането на ответника в забава, както и твърденията на ищеца, че е собственик на посочения автомобил. Сочи се, че при завеждане на доброволната претенция на 30.11.2021 г. ищецът не е представил свидетелство за регистрация на автомобила, СУМПС на водача, талон за ГТП, както и копие на влязлата в сила присъда. С оглед предходното, с писмо от 07.12.2021 г. от дружеството изискали гореописаните документи, като поискали и извършване на оглед на увреденото МПС. Тъй като ищецът не представил исканите документи, нито автомобила за оглед, от ответното застрахователно дружество, с оглед спазване на предвидените в КЗ срокове за произнасяне, било отказано изплащане на обезщетение. Поддържа се още, че няма твърдения, а и представени доказателства къде се намира процесния автомобил след настъпване на ПТП-то – дали е върнат на собственика, продаден или възстановен, не са представени доказателства за техническото му състояние преди настъпване на ПТП-то. Излагат се съображения, че при наличие на тотална щета, застрахователят следва да определи обезщетение, като от 2 действителната стойност се приспадне стойността на запазените части и регистрацията на превозното средство се прекрати. Сочи се, че в конкретния случай собственика на автомобила не е прекратил регистрацията на автомобила „поради тотална щета“ и не е представил удостоверение за това от застрахователя. По изложените в отговора доводи и съображения се оспорва основателността на главния иск, така и основателността на обусловения от него акцесорен иск за лихва за забава. Поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, се иска отхвърля на предявените против него искове и присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на В. Я. В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на заявителя сумата от 2 000,00 лева, представляваща главница за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на път II-55, с.П. гр.Н.З., км 72+800, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 23.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 1027/14.09.2020 г. по описа на г. Г., нотариус с район на действие РС-Н.З., от който се установява, че ищецът се легитимира като собственик на процесния лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № [номер]. Видно още от договора е, че при неговото сключване е представено свидетелства за регистрация Част I и Част II, като владението върху автомобила е предадено на купувача – настоящ ищец, в деня на сключване на договора.

По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица № 106 от 17.10.2020 г., от чието съдържание се установява, че на посочената дата около 12:00 часа служители на РУП – Н.З. при ОД на МВР – гр.С., са посетили местопроизшествие на път II-55, км 72+800, на което са установили двама участници в ПТП. Участник 1 – П П С марка „Нисан“, модел „Терано 2“ с рег.№ [номер], управлявано от Стоимен Кунчев Косев и Участник 2 - ППС „Деу Ланос“ с рег. № [номер], управлявано от В. Я.

В. /настоящ ищец/. В протокола е отразено, че водача на МПС 1 при избиране 3 скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя (мокър асфалт) и релефа на местността, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно движещият се срещу него МПС-2, при което реализира ПТП. В протокола са отразени видимите щети по двете МПС и е изготвена схема на ПТП-то.

По делото е приложен препис от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата (съдът приема, че при изготвяне на преписа е допусната техническа грешка при изписване на година, като вместо 2020 г. е изписано 2018 г. ), от който се установява, че поради обстоятелството, че един от участниците в ПТП-то е военнослужещ, оглед е извършен и от военен следовател при Военноокръжна прокуратура – гр.С.. Към протокола е приложен и албум.

Видно от приложения по делото препис от присъда № 1 от 20.07.2021 г., постановена по НОХД № 20216500200015 по описа на 2021 г. на Военен съд – гр.С., влязла в сила на 05.08.2021 г. е, че виновен за настъпилото ПТП е посочения в протокола участник № 1 – водачът на ППС марка „Нисан“, модел „Терано 2“ с рег.№ [номер], застрахован в ответното дружество.

По делото е приложена справка от Централна база за собственост на ПС, извършена от ОД на МВР – гр.Стара Загора, в която е посочено, че ищецът е собственик на два автомобила, сред които е процесния.

Съдът не обсъжда приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 457/2020 г., като неотносимо към предмета на спора.

По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по образуваната щета № 0410-600-0045-2021 при ответното дружество във връзка с депозирана претенция от ищеца за заплащане на нанесени вреди по МПС, съдържаща молба от ищеца с вх.№ 99-15824/30.11.2021 г., описания и по-горе протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, справка от информационната система на Гаранционен фонд относно застраховка „ГО“ на МПС с рег.№ [номер], пълномощно. Видно от писма с изх.№№ от 07.12.2021 г. от 18.03.2022 г. от ответното дружество до ищеца и неговия пълномощник е, че за установяване основателността на депозираната претенция и определяне размер на вредите, следва да бъдат представени и документи, описани подробно в писмото.

Видно от приложеното по делото писмо от ОД на МВР – гр.Стара Загора е, че от 25.09.2020 г. лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № [номер] е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП – без „ГО“. В писмото е посочено, че свидетелство за регистрация на описания автомобил не може да бъде предоставено, тъй като същото се съхранява от собственика на автомобила.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице е посочило пазарната стойност на увредения автомобил преди и след процесното ПТП, като е приело, че щетата е „тотална“.

4

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл.432, ал.2

КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и деликвента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с предходното, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното.