Определение № 973 от 21.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. София , 21.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000601376 по описа за 2020 година Производството е образувано по реда на чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба , депозирана от адв. Любомир Таковпълномощник на осъдения Н. К. Д., срещу определение на Софийски градски съд от 07.12.2020 год. постановено по н.ч.д. № 4273/2020 год. , с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване.

Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С присъда на Пловдивския окръжен съд постановена по НОХД № 2421/2019 год., Н. К. Д. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления по чл.354а,ал.2 и чл.354в,ал.1 от НК и при условията на чл.23,ал.1и ал.3 от НК му е наложено общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 9 800 лева, с начало на изтърпяване на наказанието считано от 14.10.2019 год.

Видно от приложените писмени доказателства към дата 16.11.2020 год. осъденият е изтърпял фактически една година,един месец и три дни; от работа два месеца и десет дни;всичко една година, три месеца и тринадесет 1 дни, с остатък осем месеца и седемнадесет дни.

От писмените доказателства, включително и приложеното по делото лично досие на осъдения безспорно е установено , че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието си и да е спазвал трудовата дисциплина, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.

От направената нова оценка на анализа на риска от рецидив е констатирано, че няма снижаване на стойностите и оценките на риска от вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални стойност,като изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е завършило. Корекционната работа при осъдения е била затруднена, като основните проблемни зони са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието, омаловажаване на извършеното, липса на разбиране, самокритичност и приемане на наложеното наказание за несправедливо.

По делото има данни и не се спори, че Д. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като видно от приложената по делото справка към 16.11.2020г. положеният труд е бил за период от 2 месеца и 10 дни. Следва да бъде отбелязано, че изискването на чл.41, ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е. съществува задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори следва да се приема като някаква привилегия във връзка с преценката на обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече: неизпълнението на задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или частична отмяна на зачитането на работните дни.

На следващо място, по делото има и данни, че за доброто си поведение,проявена дисциплинираност и участие в образователен процес и в културно-масови мероприятия,провеждани на територията на ЗО“Казичене“ осъденият е бил поощрен еднократно, като със заповед № 95 от 12.08.2020 год. на Началник ВПД ЗО ОТ“Казичене“ е награден с удължено свиждане(на 15.08.2020 г. от 09.00 до 13.00 ч.) с допълнителна хранителна пратка. По делото е приложена и трудова характеристика от работодателя на осъденото лице с предложение за награда (домашен отпуск). Тези данни сочат, че лишеният от свобода полага усилия да следва една положителна линия на поведение в местата за лишаване от свобода.

Обстоятелството , че осъденият има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил.

Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието 2

„лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредителновъзпиращата функции на наказанието.

Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.2,НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение на Софийски градски съд от 07.12.2020 г. по ч.н.д.

№ 4273/2020 год.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3