Определение № 433 от 18.09.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. В., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 1141/30.01.2025г. подадена от Т. А., чрез адвокат Е.Г. против Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., в частта, с която съдът е върнал подадената от страната молба по чл. 248 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че към електронните изявления преписи за страните не се представят, съгласно нормата на чл. 102з ал.3 от ГПК. Посочва се, че районният съд неправилно е приложил закона, доколкото молбата по чл. 248 от ГПК е подадена чрез ЕПЕП. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице задължение да възпроизведе на хартиен носител изявлението и представените с него доказателства. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.

Въззивната частна жалба е изпратена на ответната страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като в законоустановения срок е постъпил отговор от нея, чрез юрк, М.Н.. Моли да се остави жалбата без уважение. Цитират се законови норми, относими към настоящия спор. Излагат се доводи по същество за спора по чл. 248 от ГПК.

Окръжен съд- В., като взе предвид доводите в частна жалба и данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ответник в първоинстанционното производство срещу Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., в частта, с която съдът е върнал подадената от страната молба по чл. 248 от ГПК. В случая тази част на решението има характер на преграждащо определение. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Съгласно чл. 50 ал. 5 от ГПК „Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.“ Съгласно чл. 102з ал. 3 от ГПК „Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.“ Ответникът в настоящото производство е „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и като кредитна институция, следва да получава съощения по електронен начин.

Жалбоподателят е депозирал своите искания чрез ЕПЕП, поради което не е нужно да се издават преписи на страните, а директно да се връчат на финансовата институция, съгласно разпоредбите на закона.

Настоящият съдебен състав, счита че Районен съд – В. неправилно е приложил разпоредбите на закона, като е дал указания за предствавяне на препис от депозираните искания по електронен път и след това с Решението, като е върнал подадената молба по чл. 248 от ГПК.

Окръжен съд – В. счита,че с тези свои действия, контролираният съд е нарушил чл. 6, §1 и §3 от Конвенцията за защита правата на човека(право на 2 справедлив процес и право да участваш в собственото си дело) .

Предвид гореизложеното, Решението ( в частта му на определение) следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., с която съдът е върнал подадената от Т. А. молба по чл. 248 от ГПК

В Р Ъ Щ А делото на Районен съдопроизводствени действия. съд

–

В. за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. В., 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500225 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 1141/30.01.2025г. подадена от Т. А., чрез адвокат Е.Г. против Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., в частта, с която съдът е върнал подадената от страната молба по чл. 248 от ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че към електронните изявления преписи за страните не се представят, съгласно нормата на чл. 102з ал.3 от ГПК. Посочва се, че районният съд неправилно е приложил закона, доколкото молбата по чл. 248 от ГПК е подадена чрез ЕПЕП. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице задължение да възпроизведе на хартиен носител изявлението и представените с него доказателства. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.

Въззивната частна жалба е изпратена на ответната страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като в законоустановения срок е постъпил отговор от нея, чрез юрк, М.Н.. Моли да се остави жалбата без уважение. Цитират се законови норми, относими към настоящия спор. Излагат се доводи по същество за спора по чл. 248 от ГПК.

Окръжен съд- В., като взе предвид доводите в частна жалба и данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ответник в първоинстанционното производство срещу Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., в частта, с която съдът е върнал подадената от страната молба по чл. 248 от ГПК. В случая тази част на решението има характер на преграждащо определение. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Съгласно чл. 50 ал. 5 от ГПК „Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.“ Съгласно чл. 102з ал. 3 от ГПК „Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.“ Ответникът в настоящото производство е „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и като кредитна институция, следва да получава съощения по електронен начин.

Жалбоподателят е депозирал своите искания чрез ЕПЕП, поради което не е нужно да се издават преписи на страните, а директно да се връчат на финансовата институция, съгласно разпоредбите на закона.

Настоящият съдебен състав, счита че Районен съд – В. неправилно е приложил разпоредбите на закона, като е дал указания за предствавяне на препис от депозираните искания по електронен път и след това с Решението, като е върнал подадената молба по чл. 248 от ГПК.

Окръжен съд – В. счита,че с тези свои действия, контролираният съд е нарушил чл. 6, §1 и §3 от Конвенцията за защита правата на човека(право на 2 справедлив процес и право да участваш в собственото си дело) .

Предвид гореизложеното, Решението ( в частта му на определение) следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 711/26.11.2024 г. по гр. дело № 1340/2023 по описа на Районен съд – В., с която съдът е върнал подадената от Т. А. молба по чл. 248 от ГПК

В Р Ъ Щ А делото на Районен съдопроизводствени действия. съд

–

В. за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.