Решение № 33 от 21.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600011 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 84/18.11.2024 г. по НОХД № 2096/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият К. А. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 16.05.2024 г. до 20.05.2024 г. в гр. *, в условията на продължавано престъпление на тридесет и три пъти е използвал чужд платежен инструмент – дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на В. И. А., без съгласието на титуляра В. И. А., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, като е извършил поотделно успешни транзакции – плащане на суми на обща стойност от 6995,56 лева, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 7000 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия К. А. А. да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

1

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К. А. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.05.2024 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият К. А. А. да изтърпи изцяло и отделно наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, определено му с Присъда № 8/13.01.2022г. по НОХД № 6557/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив при първоначален ОБЩ режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил, след влизане на присъдата в сила - СД дискове с видеозаписи да останат приложени по делото, оставените на съхранение при домакина на * , съответно: 2 бр.парфюм - 1бр. „Geysha Akbari“ и 1бр. „PoKER FACE Akbari“, да се унищожат като вещи без стойност, а 4 бр. джойстик „Sony“, 2 бр. модули за плейстейшън PS4 с надпис „Sony“ и спортен екип - горнище и долнище „Адидас“, на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК да се отнемат в полза на Държавата.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият К. А., който чрез своя защитник – адв. К. Д. от АК –* в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност, за допуснати процесуални нарушения и за несправедливост на присъдата по отношение размера на наложените за престъплението наказания. Твърди се, че в резултат на проведеното съкратено съдебно следствие е останал неясен механизма, по който съдът му е наложил първоначалното по размер наказание, което впоследствие следвало да се редуцира по чл.58а, ал.1 НК. Не са съобразени в нужната цялост отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и обществената опасност на дееца. Затова се предлага да се измени присъдата и да се намалят размерите на наложените му наказания като при условията на чл.55 от НК да му се определи наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода или алтернативно, ако остане приложението на чл.54 от НК, да се ориентира лишаването от свобода към неговия минимум от 2 години и да се редуцира по чл.58а, ал.1 от НК.

В подаденото допълнение към въззивната жалба се поддържат 2 първоначалните твърдения за необоснованост на постановената присъда и произнесените мотиви относно определянето на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Според защитата не става ясно, поради какви съображения наказанието е определено именно в размер на 3 години лишаване от свобода, чийто размер надвишава с 50% минималния размер на предвиденото в закона наказание. На следващо място се изтъкват нови съображения, даващи основания за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за разглеждане пред друг състав на окръжния съд, тъй като при първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение в произнесеното протоколно определение от 18.11.2024г. Счита се, че при изразеното съгласие от страните за сключване на споразумение, съдът незаконосъобразно е отказал тази възможност, защото при извършване на престъплението по чл.249, ал.1 от НК не се изисква набавяне на имуществена облага или усвояване на средства от платежния инструмент. По този начин вредите не са част от състава на престъплението, за да се поставя като условие за тяхното възстановяване и пострадалият може да потърси правата си по граждански ред. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба 3 от 18.04.2018г. на БНБ, платежният инструмент не е собственост на физическото лице, а на доставчика на платежните услуги. Намира, че с произнесеното протоколно определение е допуснато съществено процесуално нарушение, което е рефлектирало върху правата на подсъдимия, което налага отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане, за да се даде възможност на страните да сключат споразумение. Алтернативно се предлага изменението на присъдата, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода или при условията на чл.54 от НК да се ориентира неговия размер към предвидения в закона минимум от 2 години и да се редуцира при условията на чл.58а от НК.

Представителят на АП – Пловдив счита, че постановената присъда е обоснована, правилна и законосъобразна. По отношение на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да се даде възможност на страните да сключат споразумение, счита че подобно не е налице. Не отрича, че има противоречива съдебна практика по този въпрос, но в конкретния случай при използването на дебитната карта е придобита парична сума от влога на пострадалия, която е останала невъзстановена. Това 3 обстоятелство е отразено в повдигнатото обвинение, като съществува пречка за сключването на споразумение, предвид нанесените вреди. Намира, че е наложено справедливо наказание, тъй като са съобразени обществената опасност на деянието и дееца, който е злоупотребил с доверието на работодателя си като е използвал неправомерно дебитната му карта и получил средства от нея. В тази връзка от съда е направен обстоен анализ на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и не се налага намаляване размера на наложеното наказание.

Подсъдимият К. А. се явява лично и с адвокат Д., като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира и приема за установено следното:

Подадената въззивна жалба на подсъдимия е неоснователна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу подс. К. А. А. за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При провеждането на разпоредително съдебно заседание подсъдимият А. с неговия защитник – адв. Д. са отправили при условията на алтернативност искане за провеждане на производството по особените правила като им им се даде възможност да сключат споразумение с прокуратурата по Глава 29 от НПК или ако се прецени, че не са налице предпоставките затова, делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК. Представителят на прокуратурата е заявил, че съдебната практика е противоречива относно условията да се сключи споразумение при подобно обвинение, като не е възразил да им се даде възможност да обсъдят неговите параметри, а ако съдът не е съгласен, че не се противопоставя производството да се проведе по реда на Глава 27 от НПК /с.31-32 от НОХД № 2096/24г./.

Настоящият въззивен състав намира, че действително е налице противоречива съдебна практика относно възможността при извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК да се сключи споразумение. И аргумент в тази насока е обстоятелството, че от обективна страна за извършването на това престъпление е достатъчно използването на чуждия платежен инструмент без съгласието на титуляра, дори и като резултат да не се е стигнало до успешната транзакция на определена парична сума. Но в настоящия случай, повдигнатото обвинение в обстоятелствената и в диспозитивната му част, касае използването на чуждия платежен инструмент при условията на продължавано престъпление, при което са изтеглени и 4 извършени транзакции на парични суми от сметката на титуляра в отразените за всяко отделно деяние размери от общо 6995,56 лева, с изричното посочване, че тези щети не са възстановени. А едно от императивните условия /предпоставки/ за сключване на споразумението, свързано с гарантиране правата на пострадалия, изисква причинените имуществени вреди да са възстановени или обезпечени – чл.381, ал.3 от НПК. Според доктрината, тук става дума за съставомерните и несъставомерните вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието[1]. Вярно е, че в тълкувателната си практика ВКС[2] ограничи това изискване за транспортните престъпления по отношение на възстановяването или обезпечаването само на съставомерните имуществени вреди от престъплението. В случая обаче не е необходимо някакво допълнително доказване на размера на имуществените вреди, който е установен по делото и би се забавило разглеждането на делото. Освен това, установяването и посочването на техния размер в обвинението е от значение и за определяне на кумулативно предвиденото с лишаване от свобода наказание – глоба до двойния размер на полученото.

Въпреки гореизложеното, дори и да се приеме като допустимо сключването на споразумение, това не означава автоматично, че страните биха се съгласили да стане в най-благоприятните за подсъдимия параметри на наложеното наказание при условията на чл.55 от НК под фиксирания от законодателя минимум, както и впоследствие, че съдът ще го одобри точно в този му вид. Такава възможност има пред подсъдимия и при протичането на производството по реда на Глава 27, вр. чл.371, т.2 от НПК, което е било допуснато от съда, като няма пречка впоследствие да се прецени, дали наказанието ще се наложи при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК или на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК, което очевидно се цели от защитата като краен резултат в подадената жалба и допълнението към нея. В тази смисъл, въпреки отказа на съда да им даде възможност да се сключи споразумение, предложеното и възприето от страните, алтернативно протичане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, не ограничава по някакъв начин правото на защита на подсъдимия и на неговия защитник за реализиране на най-благоприятната законова възможност за индивидуализация на наказателната отговорност на дееца. По съвсем друг начин би стоял въпросът, ако в разпоредителното заседание беше отказано от съда изобщо протичането на производството по реда на особените правила, въпреки наличието на основанията за разглеждане на делото по този ред, даващи законова възможност за по-благоприятното третиране на дееца, което в случая не е налице.

С оглед на така изложените съображения, според настоящата инстанция първоинстанционният съд при изразеното съгласие на страните, законосъобразно е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. А. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

5

При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното: