Решение № 236 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. П., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500290 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №244 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.№639/2022г. по описа на РС- П. е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11, че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. за сумата от 8508,08лв. главница по договор за потребителски кредит с №PLUS-13009200 от 01.04.2016г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 29.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2311/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4161/2021г по описа на РСП. като е отхвърлен иска за главница за разликата над 8508,08лв. до претендираната главница в размер на 16035,02лв.

Отхвърлени са предявените по реда на чл.422 от ГПК от Агенция за 1 събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. срещу Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11 искове, за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по договор за потребителски кредит с №PLUS-13009200 от 01.04.2016г. за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва за периода от 20.03.2018г. до 11.08.2020г., за сумата от 4980,56лв.- обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до 29.11.2021г. /датата на подаване на заявлението/, за които суми е издадена Заповед №2311/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д№4161/2021г по описа на РС-П..

Осъдена е Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., сумата от 195,95лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 273,05лв.разноски за исковото производство.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл.38 от ЗАдв, да заплати на адвокат И.ка Д. от САК с адрес: гр.С., район С. ул.“И. Д.“ №12-14, ет.5, офис 508, сумата от 196,83лв.- разноски по делото.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл.77 от ГПК, да заплати на РС-П. държавна такса за исковото производство в размер на 494,78лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юриск. И. Н. в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 8508,08лв. до пълния претендиран размер от 16035,02главница; за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва и за сумата от 4980,56лв.обезщетение за забава.

2

Счита се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно.

Посочено е, че за да отхвърли претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, първоинстанционния съд е счел, че процесния договор за кредит не отговоря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В тази насока в жалбата са изложени мотиви от въззивни решения, с които са разгледани именно договори за кредит на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, какъвто е и процесния случай и в които решения се обсъжда чл.3 от договора за кредит, в който са посочени взетите предвид допускания при формиране на ГПР.

Искането е, районния съд да отмени изцяло обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 8508,08лв. до пълния претендиран размер от 16035,02- главница; за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва и за сумата от 4980,56лв.- обезщетение за забава, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по същество на спора.

Моли се за присъждане в полза на разноски направени в хода на производството за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Ц. И. Г. на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Ц.

И. Г. в частта, с която е уважена исковата претенция на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата 8508,08лв.- главница, ведно със законната лихва.

Счита се, че искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. В този аспект се визира, че логични и съобразени с доказателствения материал по делото са изводите на съда, че в процесния договор фигурира формално в размер на ГПР 9,90%, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона.

3

Изразява се съгласие с изводите на съда, досежно недействителността на договора по силата на чл.22 от ЗПК, както и с последиците от обявяването на тази недействителност залегнала в нормата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща връщане само на чистата стойност на кредита, но се счита, че размера на дълга след приспадане на вече погасените вноски е различен от действителния.

Приема се, че лихвите са начислявани върху недължим размер главница. Ако тя действително е била 19500лв. и е била олихвявана без останалите незаконосъобразно начислени към нея суми, задължението е щяло да бъде по- различно и погасен значително по- бързо и окончателно.

Счита се, че анализът на доказателствата и логиката на законодателя, дават правно основание за отхвърляне на исковата претенция.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която уважен иска за сумата 8508,08в. и се отхвърли предявения иск на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Моли се за присъждане на сторените по делото съдебни разноски и минимално адвокатско възнаграждение.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК на тази жалба е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Твърди се, че доколкото в първоинстанционното производство е било изслушано заключение на съдебно- счетоводна експертиза за актуалния размер на задължението и срещу което заключение ответната страна не е възразила се счита, че неоснователно с подадената жалба се оспорва размера на присъдената сума.

Приема се, че присъденото с първоинстанционното решение е съобразено с даденото от вещото лице заключение.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се постанови съдебен акт, с който се измени първоинстанционното решение съобразно доводите изложени в подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въззивна жалба.

Моли се за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200лв.

4

В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- юриск.С. е постъпило писмено становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, включително и в частта за разноските.

Жалбоподателят- ответник- Ц. И. Г., редовно призована не се явява.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. срещу Ц. И. Г., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по:

1/ чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 16035лв.- главница, 2/ чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.9 и сл. ЗПК, за сумата от 3725,22лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018г. до 11.08.2020г., 3/ чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4980,56лв.- обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до 29.11.2021г. /датата на подаване на заявлението в съда/.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за следните суми: главница в размер на 16035,02лв., договорна лихва в размер на 3725,22лв. за периода от 20.03.2018г. до 11.08.2020г. и сумата от 5261,70лв.обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

Твърди се в същата, че на 13.05.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-13009200 от 01.04.2016г. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

5

Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.98 от ЗЗД за извършената продажба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-13009200 от дата 11.08.2020г., изпратено с известие за доставка от страна на ищцовото дружество в качеството на пълномощник на цедента.

Твърди се, че на 01.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и ответника Ц. И. Г., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит PLUS-13009200, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер от 20000лв.

Застрахователната премия е в размер на

7200лв.

Кредитополучателят се е задължил в срок до 20.04.2024г. да върне общо сумата от 35 228,16лв. на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка вноска в размер на 366,96лв., като падежът на първата погасителна вноска е 20.05.2016г., а на последната погасителна вноска е 20.04.2024г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.

Уговорената договорна лихва по кредита е 15228,16лв.

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си за заплащане на погасителните вноски и кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочната изискуемост. Съгласно чл.5 от общите условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и определените от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост.

Визира се, че до длъжника е изпратено уведомително писмо, с което последният е уведомен, че по отношение на вземанията по процесния договор за кредит е обявена предсрочната изискуемост, считано от 11.08.2020г.датата на получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост.

Съгласно условията към договора за потребителски кредит при забава на плащането на две или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На 6 длъжникът е начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 4980,56лв., като за периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава, на основание чл.6 от ЗМДВИПОРНС.