Разпореждане № 671 от 08.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 671 гр. Благоевград, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500739 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 131/06.03.2026 г. по гр. д. № 507/2024 г. по описа на РС – Разлог е прието за установено, че А. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Р., дължи на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разлог, ЕИК 1210150561027, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Арх. Александър Баров” № 2, представлявана от В.К.К. – Директор, сумата от 153,39 евро (левова равностойност 300,00 лв.), получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас на основание чл. 10б, ал. 6 от ЗСПД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1078/2023 г. по описа на РС – Разлог.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. С. М., чрез адв. Й. Д. Д., в качеството му на особен представител. Въззивната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено.

Според изложеното в жалбата първоинстанционният съд неправилно е приел, че е доказано отпускането и реалното предоставяне на сумата от 153,39 евро на ответницата. Посочва се, че представената заповед за отпускане на помощта сама по себе си не доказва извършено плащане, а по делото липсват надлежни доказателства за реално превеждане или получаване на средствата, като например банкови документи. Поради това се твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване възникването на 1 претендираното вземане.

Оспорва се и изводът на съда за недобросъвестност на ответницата, основан на наличието на неизвинени отсъствия на детето. В жалбата се поддържа, че допускането на 5–6 неизвинени отсъствия не следва автоматично да води до възстановяване на получената помощ, тъй като подобен брой отсъствия може да бъде натрупан в рамките на един учебен ден.

Изтъква се още, че ответницата не е била уведомявана за отсъствията и че административният орган не е предприел необходимите действия за изясняване на причините за тях.

Освен това се твърди, че по делото липсват достатъчно доказателства ответницата да е била надлежно уведомена за издадената заповед за възстановяване на помощта и за поканата за доброволно изпълнение. Според жалбоподателя неполучаването или липсата на редовно връчване на тези документи поставя под съмнение изискуемостта на вземането и прави претенцията за връщане на сумите неоснователна.

Въззивната жалба съдържа и възражения за допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът не е обсъдил направените в отговора на исковата молба възражения относно законосъобразността и връчването на заповедта за възстановяване, както и възражението дали същата е била влязла в сила към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Според жалбоподателя решението е немотивирано и е постановено без цялостна преценка на всички събрани доказателства, в нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК.

Поради изложеното се иска въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран такъв от РДСП Благоевград, чрез страши юрк. Мила Горова. В отговора на въззивната жалба се твърди, че жалбата е допустима от процесуална гледна точка, но е изцяло неоснователна.

Поддържа се становището, че изложените в нея доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са общи, необосновани и представляват повторение на вече направените възражения в отговора на исковата молба.

Посочва се, че първоинстанционният съд е провел правилно производството, събрал е всички относими доказателства и е извършил законосъобразна преценка на фактите, без да допуска процесуални нарушения.

В отговора се твърди, че по делото е безспорно установено, че ответницата е подала заявление за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в осми клас и въз основа на това заявление е била издадена заповед за отпускане на помощта. Поддържа се, че помощта е била реално изплатена по посочената от ответницата банкова сметка на два етапа и така тя е получила пълния размер от 300 лева.

Излага се още, че впоследствие е постъпила официална информация от 2

Министерството на образованието, според която детето, за което е отпусната помощта, е допуснало повече от пет неизвинени отсъствия през съответния месец, което по силата на закона поражда задължение за възстановяване на получената помощ.

Твърди се, че въз основа на тази информация директорът на ДСП – Разлог е издал заповед за възстановяване на недобросъвестно получената помощ, като тази заповед е била лично връчена на ответницата срещу подпис, не е била обжалвана и е влязла в сила.

Отговорът оспорва и твърденията за липса на уведомяване. Посочва се, че след влизане в сила на заповедта е била издадена покана за доброволно изпълнение и са предприети многократни действия за връчването й – посещения на адреса, изпращане чрез пощенски оператор и поставяне на съобщение на таблото на ДСП след неуспешните опити за връчване.

Поддържа се още, че след изчерпване на законовите процедури е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие е предявен установителният иск.

В отговора се отхвърля и доводът, че социалната служба е следвало да изследва причините за отсъствията на ученика. Твърди се, че това не е в правомощията на Агенцията за социално подпомагане, а задължението за осигуряване посещението на училище принадлежи на родителите. Според изложеното преценката дали отсъствията са уважителни се извършва по друг ред и не зависи от социалната администрация.

В заключение се поддържа, че от доказателствата по делото се установява както основанието, така и размерът на задължението за връщане на помощта, поради което се иска въззивният съд да потвърди изцяло решението на Районен съд – Разлог и да присъди разноските за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

3

РАЗПОРЕДИ: за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 131/06.03.2026 г. по гр. д. № 507/2024 г. по описа на РС – Разлог е прието за установено, че А. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Р., дължи на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разлог, ЕИК 1210150561027, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Арх. Александър Баров” № 2, представлявана от В.К.К. – Директор, сумата от 153,39 евро (левова равностойност 300,00 лв.), получена еднократна помощ за ученици, записани в осми клас на основание чл. 10б, ал. 6 от ЗСПД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1078/2023 г. по описа на РС – Разлог.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. С. М., чрез адв. Й. Д. Д., в качеството му на особен представител. Въззивната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено.

Според изложеното в жалбата първоинстанционният съд неправилно е приел, че е доказано отпускането и реалното предоставяне на сумата от 153,39 евро на ответницата. Посочва се, че представената заповед за отпускане на помощта сама по себе си не доказва извършено плащане, а по делото липсват надлежни доказателства за реално превеждане или получаване на средствата, като например банкови документи. Поради това се твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване възникването на претендираното вземане.

Оспорва се и изводът на съда за недобросъвестност на ответницата, основан на наличието на неизвинени отсъствия на детето. В жалбата се поддържа, че допускането на 5–6 неизвинени отсъствия не следва автоматично да води до възстановяване на получената помощ, тъй като подобен брой отсъствия може да бъде натрупан в рамките на един учебен ден.

Изтъква се още, че ответницата не е била уведомявана за отсъствията и че административният орган не е предприел необходимите действия за изясняване на причините за тях.

Освен това се твърди, че по делото липсват достатъчно доказателства ответницата да е била надлежно уведомена за издадената заповед за възстановяване на помощта и за поканата за доброволно изпълнение. Според жалбоподателя неполучаването или липсата на редовно връчване на тези документи поставя под съмнение изискуемостта на вземането и прави 4 претенцията за връщане на сумите неоснователна.

Въззивната жалба съдържа и възражения за допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът не е обсъдил направените в отговора на исковата молба възражения относно законосъобразността и връчването на заповедта за възстановяване, както и възражението дали същата е била влязла в сила към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Според жалбоподателя решението е немотивирано и е постановено без цялостна преценка на всички събрани доказателства, в нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК.

Поради изложеното се иска въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран такъв от РДСП Благоевград, чрез страши юрк. Мила Горова. В отговора на въззивната жалба се твърди, че жалбата е допустима от процесуална гледна точка, но е изцяло неоснователна.

Поддържа се становището, че изложените в нея доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са общи, необосновани и представляват повторение на вече направените възражения в отговора на исковата молба.

Посочва се, че първоинстанционният съд е провел правилно производството, събрал е всички относими доказателства и е извършил законосъобразна преценка на фактите, без да допуска процесуални нарушения.

В отговора се твърди, че по делото е безспорно установено, че ответницата е подала заявление за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в осми клас и въз основа на това заявление е била издадена заповед за отпускане на помощта. Поддържа се, че помощта е била реално изплатена по посочената от ответницата банкова сметка на два етапа и така тя е получила пълния размер от 300 лева.

Излага се още, че впоследствие е постъпила официална информация от Министерството на образованието, според която детето, за което е отпусната помощта, е допуснало повече от пет неизвинени отсъствия през съответния месец, което по силата на закона поражда задължение за възстановяване на получената помощ.

Твърди се, че въз основа на тази информация директорът на ДСП – Разлог е издал заповед за възстановяване на недобросъвестно получената помощ, като тази заповед е била лично връчена на ответницата срещу подпис, не е била обжалвана и е влязла в сила.

Разпечатката съдържа 50 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24d65a23-d94b-4f33-829a-f8a8f776cd73