Решение № 521 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100504017 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ срещу решение №2409/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 57341/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.

411 КЗ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, за нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че при постановяване на първоинстанционното решение не е отчетен приносът на застрахования при ищеца водач на МПС. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 1 насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС” АД срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в размер на 100 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 3499,48 лв., представляваща незаплатен остатък от вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на МПС за вредите, причинени на л. а. „Мерцедес“ с рег.

№ ******** от настъпило на 09.09.2019 г. в област Ямбол, по път I-7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. а. „Форд Транзит“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (18.10.2023 г.) до окончателното й погасяване.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л. а. „Мерцедес“ с рег. № ********, заплатил сумата в размер на 6912,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за тотална щета на посочения автомобил от настъпило на 09.09.2019 г. в област Ямбол, по път I-7, в посока от гр. Ямбол към гр. Елхово пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т. а.

„Форд Транзит“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отделно от горното, ищецът заплатил и сумата в размер на 86,45 лв., представляваща разходи за репатриране на увредения автомобил от мястото на произшествието. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати сума в общ размер на 7013,95 лв., представляваща сбор от изплатеното по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение, с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество заплатило сумата в размер на 3514,47 лв., поради което останала дължима сума в размер на 3499,48 лв. При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на 2 ищеца сумата в размер на 100 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 3499,48 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер на 3514,47 лв. ответникът погасил изцяло задължението си към ищеца. Релевира възражение за съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т. а. „Форд Транзит“ с рег. № ********.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и механизма на ПТП.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С решение №2409/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 57341/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, исковата претенция е уважена изцяло.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се 3 потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред въззивния съд се поддържа доводът за съпричиняване от страна на водача на МПС, застраховано при ищцовото дружество.

Както правилно е посочил районният съд принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). Такъв принос не се установява нито от показанията на разпитания по делото свидетел, нито от останалия събран доказателствен материал. Нещо повече- от заключението на изслушаната и приета САТЕ, категорично защитена в открито съдебно заседание от вещото лице, несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л. а.

„Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. № ********, е единствено водачът на т. а.

„Форд Транзит“, с рег. № ********. Други доказателства от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. № ********, към възникването на вредите и техния обем, не бяха ангажирани, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, с оглед което възражението се явява недоказано, респ. неоснователно, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба право на разноски за настоящото производство има само въззиваемата страна в размер на 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга 4 действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл.

12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“.

С оглед така изложеното при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро това означава, че в диспозитива като дължима сума за юрисконсутско възнаграждение следва да се отрази следната сума: 12.78 евро /25 лв./.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2409/12.02.2024 г., постановено по гр. д.

№ 57341/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г.М. Димитров” № 1, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Шар планина” № 35, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 12.78 евро /25 лв./, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5