Решение № 260108 от 21.01.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260108 / 21.01.2021 год., град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав

Районен съдия: Асен Радев при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7178 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.В.П. срещу Министерството на отбраната, за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответното министерство да й заплати обезщетение в размер на 4800 лв., дължимо за оставането й без работа за шестмесечен период, следващ уволнението, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на исковете до окончателното плащане.

Предявените искове са с правно основание в чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства, моли за уважаването им и присъждане на деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответното министерство оспорва исковете с нарочна молба, също ангажира доказателства.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че по силата на трудов договор, сключен помежду им на 29.05.2020 год., ищцата е назначена при ответния работодател на длъжност „изпълнител“ в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, отдел „РИО“, за срок до завръщане на титуляра И* М* и с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя.

Основното месечно трудово възнаграждение за заеманата длъжност е уговорено на 610 лв., ведно с добавка в размер на 32 % от заплатата за длъжността, получавана всеки месец на два пъти, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит - 14 %.

Считано от 16.09.2020 год., със заповед на Министъра на отбраната от 14.09.2020 год., трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ - завръщане на замествания на работа, като не е спорно, че заповедта е връчена на работника.

Страните не спорят и че считано от същата дата - 16.09.2020 год., трудовото правоотношение със замествания работник е прекратено по взаимно съгласие - на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Представено е и извлечение от трудовата книжка на П., придружена от справка от НАП за актуални трудови правоотношения, от които е видно, че същата не е трудово ангажиран понастоящем.

Изложените факти, установяващи се от обсъдените по – горе доказателства, са достатъчни за да се създаде у настоящия състав убеждение за неоснователност на исковете.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, тъй като при общите основания по чл. 325 от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение не се извършва само по волята на една от страните, а е резултат от съгласуваната им воля още при неговото сключване. Правоотношението с ищцата е сключено при определени обстоятелства - отсъствие на заместван работник и с оглед неговото заместване, но под прекратително условие - завръщане на замествания работник. За да съществува такова правоотношение обаче, необходимо е обстоятелствата, мотивирали възникването му, да са налице през целия период до настъпване на прекратителното условие, т.к. самото заместване е функция на отсъствието на съответния работник. Следователно, ако трудовото правоотношение със замествания работник се прекрати, то обосновано е прекратяването на това и със заместващия, понеже основанието, послужило за сключване на трудов договор с последния вече не е налице. Настъпването на това обстоятелство прави прекратяването неминуемо и за двете страни - овакантяването на тази длъжност не е равнозначно на отсъствието на титуляра й, налагащо неговото заместване, поради което прекратяването на трудовото правоотношение със замествания обуславя законосъобразното прекратяване на правоотношението със заместващия. С него би могло занапред да се сключи ново трудово правоотношение, но с друго основание - било направо (в случай, че не е необходимо провеждане на конкурс), било до провеждане на конкурс (ако длъжността е предвидена като конкурсна) и пр., би могло също, при липса на противопоставяне от страна на работодателя (каквото е изразено недвусмислено с издаване на заповедта), трудовото правоотношение да се трансформира в безсрочно по реда на чл.69, ал.2 от КТ.

Но прекратяването на трудовото правоотношение със замествания работник, считано от 16.09.2020 год. е безспорен факт, затова съдът не споделя застъпената от ищцата теза, че нейното уволнение е извършено незаконосъобразно. Меродавна при преценката за законосъобразност на уволнението е не датата на издаване на заповедта, а датата, на която самото прекратяване на трудовото правоотношение се приема да е настъпило. Издаването на заповедта, респ. връчването й на работника, може да бъде в по-ранен момент, в т.ч. номерът й да е предхождащ номера на заповедта за уволнението на замествания работник, но фактите от състава, даващ основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, трябва да са се сложили не към датата на издаване и връчването, а към датата на фактическото (и юридическо) прекратяване на правоотношението. Допустимо в случая, работодателят е взел решение да уволни ищцата от момента/датата/ на настъпване на прекратителното условие - по изричната му воля заповедта за уволнение е произвела правните си последици от 16.09.2020 год., а не от датата на издаването й, поради което обстоятелството, че тази заповед е издадена/връчена на ищцата в предходен момент, не обуславя незаконосъобразност на уволнението.

И още нещо - оплакванията, касаещи евентуална липса на молба за прекратяване на трудовото правоотношение между ответния работодател и замествания работник, доколкото самото прекратяване е факт, не могат да бъдат обсъждани тук. Те биха могли да се релевират от замествания работник, по повод контрол за законосъобразност на собственото му уволнение.

Казаното обуславя и неоснователността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за възстановяването на В.П. на заеманата отпреди уволнението длъжност и за присъждането на обезщетение за оставане без работа.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното министерство се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В.В.П. от гр.Б*,

**********, ЕГН - **********, против Министерство на отбраната, БУЛСТАТ ********, адрес: *********, за отмяна като незаконосъобразно на уволнението й, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ със заповед № РД-27-77/14.09.2020 год., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител“ в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, отдел „РИО“, както и за осъждане на ответния работодател да й заплати обезщетение за оставане без работа, в размер на 4800 лв., дължимо за шестмесечен период, следващ уволнението.

ОСЪЖДА В.В.П. да заплати на Министерство на отбраната деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 01.02.2021 год.

Съдия: /п/

Вярно с оригинала: М Е