Разпореждане № 807 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 807 гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100366 по описа за 2025 година

Подадена е уточнителна молба вх. № 6532 от 16.06.2025 г. от ищцата по делото С. А., с която отговаря на указанията на съда, дадени с разпореждане № 714 от 03.06.2025 г.

По категоричен начин се сочи и съдът приема, че исковата молба, която сезира съда е тази с вх. № 13402 от 31.07.2024 г. по описа на ВКС. Относно другата молба вх. № 13436 от 01.08.2024 г. ищцата излага, че със същата се представят допълнителни приложения към вече подадената искова молба. В тази връзка с Определение № 258 от 17.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 230/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 187 от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 230/2025 г. на ПАС, с която е определен настоящият окръжен съд да разгледа делото по подадена от А. искова молба вх. № 13402/31.07.2024 г.

С оглед на това съдът подлага на преценка за редовност единствено искова молба вх. № 13402/31.07.2024 г.

Същата е насочена „против лишаване от права за участие във в. гр. д. № 3310/2023 г., противозаконно отнемане на 10 кв. м. от наследствен имот……“.

Излага се, че ищцата е обжалвала Постановление за възлагане от 31.10.2023 г. по изпълнително дело № 1076/2019 г. на ЧСИ Б. А., рег. № *** от КЧСИ, с жалба вх. № 34812 от 15.11.2023 г. Твърди се, че е образувано в. гр. д. № 3310/2023 г. на ОС – Пловдив, но не по тази жалба, а по друга с вх. № 37888 от 08.12.2023 г., която била подменена от съда. Излагат се подробни твърдения, част от които сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 41, ал. 2 от ГПК 1 от състава на ОС – Пловдив по образуваното въззивно дело. Допълнително се излагат неясни изречения като „ПЪРВО – дялове в сграда в П., в които се нахождат мои делбени 10 кв. м. в СОС търговски обекти, ВТОРО – една леля, Е. У., явяваща се СЪСОБСТВЕНИК и ТРЕТО – ред наследствени болести.“…“Тя е само параван, с ролята на „жертва за нас“, зад който стоят двигателите на личната схема – малката и дъщери – служител в ДДС на НАП..“ Допълнително се излагат разсъждения как е следвало да процедира окръжният съд. Следват твърдения за депозиране на отговор от М. К. А.… В петитума на исковата молба се иска осъждане ОС – Пловдив да заплати на ищцата обезщетение от 816 000 лева, представляваща двойният размер на цената на отнетата вещ за всички лични и имотни вреди, причинени от съда, както и ЧСИ Б. А. да заплати на ищцата обезщетение от 408 000 лева, представляваща пълният размер на цената на отнетия имот за всички лични и имотни вреди, причинени от съдебния изпълнител при отнемането на нейния дял.

Или, ищцата претендира разделна, а не солидарна отговорност спрямо всеки от ответниците.

Исковата молба е нередовна поради следното:

Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на всеки ответник. Имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (претърпяна загуба) или твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (пропусната полза). В обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да изложи и обстоятелствата, които според него са причинили всяка от вредите, както и връзката им с ответника.

Ищцата е направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски пред ВКС с молба от 31.07.2024 г., като в молбата е цитирано в. гр. д.

2

№ 3310/2023 г. (л. 57 от ч. в. гр. д. № 546/24 г. на ПАС), което настоящият състав на съда не може да определи, че касае настоящото дело.

Ето защо, след уточняване на исковата молба, съдът ще даде правна квалификация по всеки субективно съединен иск и ще определи дължимата държавна такса.

Отново следва да се даде възможност на страната да заяви желае ли ползването на правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението :

= да уточни по ясен и разбираем начин твърденията си относно вредите, които е претърпяла, и как те са й причинени от страна на всеки ответник; имуществените вреди следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищцата намаляване на имуществото й (претърпяна загуба) или твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото й (пропусната полза), като изложи и обстоятелствата, които според не я са причинили всяка от вредите, както и връзката им с всеки ответник;

= да заяви има ли необходимост от правна помощ, като при положителен отговор да представи декларация за актуалното си имуществено състояние по чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПП, като при евентуално предоставяне на правна помощ съответният адвокат ще отстрани нередовностите.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение изцяло и в срок производството ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3