Присъда № 10 от 29.01.2026, Районен съд - Казанлък

МОТИВИ к ъ м Присъда с рег.№10 от 29.01.2026г. по НОХД №1145/2025г. по описа на РС – Казанлък, Втори наказателен състав .

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура-Стара Загора, ТОКазанлък с внесен обвинителен акт против Й.К.Й. -роден на **.**.****г. в гр.

********, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: с. ********, общ. *******, ул.

„******“ №*, с ЕГН **********, за това, че в периода от м. януари 2020г. до м. юли 2025г. включително, в с. ********, общ. *******, обл. Стара Загора, след като е бил осъден със съдебен акт - Решение № 143 от 26.03.2018г. по гр. дело № 2689/17г. по описа на Казанлъшки Районен съд, влязло в законна сила на 04.05.2018г., да издържа свой низходящ - детето си - А.Й.К., роден на **.**.****г., чрез неговата майка и законен представител К.А.Й., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 67 /шестдесет и седем/ месечни вноски, всяка една в размер на 130,00 лв. месечно, общо в размер на 8710,00 лв. /осем хиляди седемстотин и десет лева и 00 стотинки/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържа обвинението, като сочи, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде "Пробация" в размери около минимума на отделните мерки.

Защитата- адв.М., пледира съдът да наложи наказание „Пробация“, като алтернативно ако съдът наложи наказание Лишаване от свобода, същото да се редуцира с една трета, на основание чл.58а от НК и изпълнението му да се отложи на осн. чл.66, ал.1 от НК. Излага доводи, че съдът следва да вземе предвид смекчаващите вината му обстоятелства – чисто съдебно минало , добри характеристични данни, направено самопризнание, заявено критично отношение към извършеното, както и обстоятелството, че има и други две деца, за които полага грижи, като едното от тях е с онкологично заболяване.

В последната си дума подсъдимият Й. иска да му бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в разпоредителното заседание. Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Й.К.Й.е роден на **.**.****г. в гр. ********, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, 1 с постоянен адрес: с. ********, общ. *******, ул.„******“ №*, с ЕГН **********.

Подс. Й.К.Й. и свидетелката К.А.Й., сключили граждански брак през 2015г., като бракът им продължил около една година. По време на брака живеели в къщата на подс. Й. Й., находяща се в с. ********, общ. *******, ул.

„******“ №*.

По време на брака им се родило дете - А.Й.К., роден на **.**.****г., като двамата - свидетелката К.А.Й. и подс. Й. Й., се разделили фактически и заживели поотделно още преди да се роди детето им. Двамата не се разбирали, зачестили и конфликтите помежду им и свидетелката К. Й.а напуснала домът на подсъдимия. Детето - А. Й. К. след раждането живеело с майка си - свид. К.

Й.а. Впоследствие през 2019г. за известен период от време свид. К. Й.а заминала за чужбина, за да работи в Англия, като в този период оставила детето си на грижите на своята майка. Свидетелката К. Й.а нямала възможност по обективни причини да вземе детето си с нея в чужбина, тъй като от една страна нямала пълномощно от бащата на детето - подс. Й. Й. за извеждането му от Р.България, от друга страна нямало кой да се грижи за детето, докато майката била на работа, детето било съвсем малко. Свид. К. Й.а изпращала през този период от Англия редовно пари на майка си, за да може тя да посреща, както своите необходими разходи, така и тези за детето й, за което полагала грижи. Св. К Й.а се завърнала от Англия през 2024 година - м. юни, като от тогава живеела с друг мъж и с детето си - А. Й. К..

Свидетелката К. Й.а подала документи за развод с подс. Й. Й. и едва тогава разбрала, че всъщност имало влязло в сила съдебно решение, с което бракът им бил прекратен по искане на Й., родителските права били определени да упражнява майката, а подс. Й. Й. бил осъден да заплаща месечно издръжка за детето си, чрез неговата майка и законен представител.

Едва при подаване документи за завеждане на дело за развод, свид. К. Й.а узнала и й било дадено Решението, с което бракът й бил прекратен. Като получила Решението на съда същата видяла, че подс.Й. Й. дължал издръжка за детето им в размер на 130 лв. месечно. Свидетелката заявила, че е получавала пари по пощата от бащата на детето- подс.Й. Йвчев за издръжка на детето им, без самата тя да е знаела за развода им. Това се случило преди години - през 2018г. и 2019г.

С оглед приложените по делото копия от документи за плащане на издръжка, предявени на свидетелката К. Й.а, последната заявила, че след влизане на съдебното решение в сила през 2018г. до края на 2019г. месец декември, включително, подс. Й. изпълнил задължението си и издръжките за детето за 2018г. и 2019г. били изплатени. Свидетелката изложила, че след този период не е получавала никакви пари за издръжка на детето им, като това включва периода от м. януари 2020г. до м. юли 2025г., включително.

Свидетелката нямала заведени изпълнителни дела.

Подс. Й. Й. не поддържал никакви контакти с детето си, дори по телефон. Не потърсил контакт и с майката - бившата му съпруга, за да вижда детето.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Й. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които го подкрепят, а именно : протокол за разпит на свидетелката К.А.Й., протокол за разпит на обвиняемия Й.К.Й., Решение №143/26.03.2018г. по гр.д. №2689/2017г. по описа на РС- Казанлък, Удостоверение за родствени връзки на А.Й.К., характеристична справка на Й.К.Й., справка съдимост на Й.К.Й., копия от системен бон /л.16-23 от ДП/, ДСМПИС на Й.К.Й., и др. писмени и доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като логични, единни и непротиворечиви, и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал, както и на направеното от подсъдимия самопризнание.

За съда е безспорен факт, че подсъдимият Й. не е заплатил съзнателно своето задължение, тъй като е бил наясно, че по закон дължи издръжка на детето си и изрично е осъден от съд да го прави, имал е финансовата възможност да го осъществява, но не го е сторил.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателстве ния материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият Й.К.Й. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като периода от м. януари 2020г. до м. юли 2025г. включително, в с.********, общ.*******, обл.Стара Загора, след като е бил осъден със съдебен акт - Решение №143 от 26.03.2018г. по гр. дело №2689/17г. по описа на Казанлъшки Районен съд, влязло в законна сила на 04.05.2018г., да издържа свой низходящ - детето си А.Й.К., роден на **.**.****г. чрез неговата майка и законен представител К.А.Й., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 67 /шестдесет и седем/ месечни вноски, всяка една в размер на 130,00 лв. месечно, общо в размер на 8710,00 лв. /осем хиляди седемстотин и десет лева и 00 стотинки/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е баща на детето А.Й.К., а по-насетне е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила Решение №143 от 26.03.2018г. на Районен съдКазанлък да заплаща издръжка, същият е работил, имал е финансовата възможност да плати издръжката, бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил.

3

Субект на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението - лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък. Подсъдимият се явява баща на пострадалото от престъплението лице и по силата на това си качество е длъжен да осигурява издръжката на свой низходящ, съгласно разпоредбата на чл.143 от СК. Съгласно същата родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, дори и да съставлява особено затруднение за родителите.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своето дете – А.Й.К. през инкриминирания период.

В случая се касае за трайно престъпно поведение, осъществяващо се чрез системност при извършването му, като през процесния период не е направен опит от страна на подсъдимия да изпълни вмененото му задължение.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено – подсъдимият е знаел за задължението си за плащане на издръжка, което обстоятелство не се оспорва от него самия и не е направил нищо по повод изпълнение на това негово задължение, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е знание от страна на подсъдимия Й., че с поведението си ще затрудни социалното положение на собственото си дете и е искал настъпването на тези последици.

Причините за извършване на престъплението са безотговорното отношение на подсъдимия Й. към родителските задължения.

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година или "пробация". Иначе казано, законът предвижда алтернативно налагане на наказанията "лишаване от свобода" и "пробация". Съгласно разпоредбата на чл.57 от НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и оценъчен процес по определянето му.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й. съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността м у обстоятелства – чистото съдебно минало на лицето, добрите характеристични данни, критичното отношение към извършеното. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат - големият брой неизплатени вноски, за които подсъдимият бе признат за виновен.

При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, 4 тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.