Решение № 4132 от 29.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9908/2021
- Вид
- Решение № 4132
- Подписан
- 29.12.2022
- В сила
- 20.08.2025
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.85 · Граждански процесуален кодекс
- чл.91, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.405а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.7, ал.2 · Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
РЕШЕНИЕ
№ 4132 гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Л.а при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Л.а Гражданско дело № 20213110109908 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Ю.
Т. Ю., ЕГН **********, с адрес: с.Т. общ.К,ул.О. №** и М. Т. З., ЕГН **********, с адрес: гр.Д.ул.Г. №** с която против „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ №281, са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния баща Т.Ю.М., настъпила на 06.11.2017 г. при трудова злополука, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на злополуката – 06.11.2017 г. до окончателното плащане. В условия на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците, сумата от 150000 лева /общо за 300000 лева/, на основание чл.49 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Ю. Т. Ю. и М. Т. З. са наследници - деца на Т.Ю.М., починал на 06.11.2017 г., в гр. Добрич. Според ищците, смъртта на наследодателя им е 1 настъпила вследствие на трудова злополука, тъй като баща им Т.М. е загинал по време на изпълнение на трудовите си задължения при работодател – ответното дружество, на обект – мелница, с адрес: гр.Д., ул.А.С.№**. В исковата молба се излагат твърдения, че М. работел при ответника от 1999 г. до датата на инцидента, като с него никога не е бил сключван трудов договор.
Същият извършвал различни строително-ремонтни дейности в обекти на работодателя.
На 06.11.2017 г., управителят на ответното дружество възложил на М. и на още двама мъже да извършат вътрешни бояджийски работи на четвърти етаж в мелница на дружеството. Помещението, в което следвало да се работи, представлявало машинно отделение, в което се намирали тръби, идващи от елеватор, като имало и два бункера за овлажняване на зърно. На външна стена на същото помещение имало ревизионен отвор за обслужване на ремонтните дейности, с размери 160 х 110 см. Същият се затварял с две метални врати, които се отваряли навън и се заключвали с резета. Докато мъжете работели, ревизионният отвор бил отворен и необезопасен. В 15.00 ч. двама от работниците решили да направят почивка и да отидат до близкия магазин за кафе, като наследодателят на страните останал на обекта. При опит да премести или да изхвърли чувал със строителни отпадъци през ревизионния отвор, той залитнал и паднал от четвъртия етаж. Т.М. загинал, като същият бил намерен от другите двама мъже, на земята до сградата, като в непосредствена близост до тялото му имало чувал с отпадъци. След подаване на сигнал до тел. 112, на място пристигнали полицейски и медицински екипи. Образувано било ДП №****** г. на ОСлО – Добрич при ОП – Добрич, като наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Излагат се твърдения, че на починалия не са били осигурени безопасни условия на труд; на същия не е бил проведен инструктаж, а на обекта не е бил осъществен дължимият контрол. Възложено му е било да извърши работа на висок етаж, като е бил налице необезопасен отвор. Твърди се, че вследствие на падането, на Т.М. са били причинени следните телесни увреждания: черепно-мозъчна травма с кръвонасядане на меките черепни обвивки вляво слепоочно, лява ушна мида и лява буза, контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в мозъчните 2 стомахчета, гръдна травма със счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на плевралните листи, контузия и разкъсване на ляв бял дроб, разкъсване на дясното предсърдие на сърцето, наличие на кръв в лява гръдна половина и разкъсване на сърдечната торбичка; коремна травма с разкъсване на черния дроб; наличие на кръв в коремната кухина, разкъсно-контузни рани на първи и втори пръсти на дясна ръка и ожулване на лявото рамо.
След инцидента дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Добрич извършила проверка, при която били установени множество нарушения на трудовото законодателство и били съставени АУАН. Сочат, че с постановление на главен инспектор при ДИТ – Добрич, потвърдено с решения на АС – Варна и ВАС, е било обявено съществуването на трудово правоотношение между Т.М. и ответника. Твърдят, че тъй като злополуката не е била призната за трудова с акт по чл.60 КСО, не е било проведено разследване. До НОИ ТП – Варна била подадена декларация по образец, ведно с молба, но като просрочена декларацията е била оставена без разглеждане.
В условия на евентуалност, претендират осъждане на ответника да им заплати сума в общ размер на 300000 лева или по 150000 лева на всеки от тях, на основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка излагат твърдения, че смъртта на баща им е настъпила поради виновното бездействие и неизпълнение на законовите задължения на служител на ответника, на когото е било възложено извършване на определена работа. Сочат, че този служител – И.Т. която е следвало да организира и контролира работния процес, не е провела начален, периодичен, ежедневен и извънреден инструктаж на работниците, както и инструктаж на външните посетители. Същата не е следвало да допуска баща им до работа без сключен трудов договор и без обезопасяване на ревизионния отвор.
Ищците излагат твърдения за търпени силни негативни емоции след смъртта на техния баща. Внезапната му и трагична смърт променила живота им в отрицателен смисъл. Сочат, че те се обичали много силно, той бил тяхна опора, в т.ч. и финансова и те можели да разчитат на него за всичко. Описват своя наследодател като жизерадостен и енергичен човек, който ги отгледал и ги изградил като личности. Загубата му им нанесла непоправими вреди, които щели да търпят цял живот. При горните доводи настояват за уважаване на 3 претенциите им в пълен размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва материалноправната си легитимация. Въвежда възражение за погасяване на исковете поради изтекла кратка погасителна давност. Отделно намира същите за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер. Оспорва смъртта на наследодателя на ищците да е настъпила вследствие на трудова злополука, а дори да се приеме сочения от ищците характер, то смъртта е настъпила само и единствено поради действия на Т.М.. В тази връзка въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в минимален размер. По отношение на предявените евентуални искове намира същите за неоснователни, като твърди, че не е налице соченото от ищците поведение на служителя му. Отделно, същото не е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Твърди, че ревизионният отвор е бил обезопасен, като само и единствено поради действията на М., той е паднал и е загинал.
Оспорва отношенията между починалия и ищците да са били такива, каквито те ги описват в исковата молба. Оспорва М. да им е помагал с финансови средства, тъй като към 06.11.2017 г. той е бил пенсионер, като негова грижа е била собствената му издръжка и тази на съпругата му, а не на пълнолетните му деца.
В открито съдебно заседание страните се представляват от упълномощени процесуални представители, като поддържат заявените писмени становища.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 3426/09.10.2019 г. на Община Добрич, ищците М. Т. З. и Ю. Т. Ю. са наследници на Т.Ю.М., б.ж. на гр. Добрич, починал на 06.11.2017 г., като за смъртта на последния е съставен акт за смърт №******* на Община Добрич.
С постановление от 09.11.2017 г., на основание чл.405а, ал.1 КТ, 4 дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, одобрява съществуването на трудово правоотношение между работника Т.Ю.М., заемащ длъжността „бояджия“ в обект – мелница, с адрес: гр.Д., ул.А.С.№** и „Савимекс“ ООД, ЕИК 124034688. Постановлението на ДИТ – Добрич е обжалвано от ответника, като с решение по адм. д. №3315/2017 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с решение № 15767/17.12.2018 г. по адм.д. №6753/2018 г. на ВАС, жалбата е отхвърлена.
След настъпване на процесния инцидент, в периода от 06.11.2017 г. до 27.11.2017 г., дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич извършва проверка на ответника, в резултат на която е съставен протокол от дата 27.11.2017 г., в който са посочени констатираните нарушения и са дадени предписания за отстраняването им. На основание чл.404, ал.1, т.3 КТ, дейностите по извършване на СМР на ет.4 в мелницата на ответното дружество са спрени в срок до обезопасяване на отвора и обозначаването и/или сигнализирането му.
ДИТ – Добрич съставя на работодателя четири акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ - АУАН № 08-000-554/28.11.2017 г.;
АУА Н № 08-000-555/28.11.2017 г.; АУАН № 08-000-556/28.11.2017 г. и АУАН №08-000-557/28.11.2017 г.
Съгласно мотивите за издаване на АУАН № 08-000-554/28.11.2017 г., работодателят е допуснал нарушение на чл.40, т.1 и т.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни суловия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Намерено е, че същият не е обезопасил отвора на ет.4 от мелницата, чрез парапет, ограждение или здраво покритие, което да понесе съответно натоварване и същият не го е сигнализирал и/или обезопасил по подходящ начин за да се предотврати падане от височина, през него.
АУАН №08-000-557/28.11.2017 г. е издаден за извършено нарушение на чл.13, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Към материалите по делото е приобщено служебно изисканото от съда ДП №****** г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, пр.пр.№1092/2017 г. по описа на ДОП. Материалите от воденото досъдебно производство, следва да се ценят в настоящото производство, ведно с всички доказателства по делото.
5
Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагане на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания – решение № 170/12.10.2016 г. по гр.д. №1952/2016 г. на ВКС, 3 г.о. и посоченото в същия съдебен акт – решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д.
№703/2011 г. на ВКС, 4 г.о.
По делото е проведена съдебно-медицинска и техническа експертиза, заключението, на която е прието по делото. От същото се установява, че в резултат на падането, Т.Ю.М. е получил следите травматични увреждания: кръвонасядане ангажиращо ляво слепоочие, лява ушна мида, лява буза, меките черепни обвивки в областта на ляво слепоочие, левия слепоочен мускул, кръвоизлив под мекитe мозъчни обвивки по мозъчната основа, контузионно огнище в левия слепоочен дял с диаметър около 3 см, кръв в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, ожулване по предната повърхност на лявото рамо с размери 7/3 см ориентирано вертикално с дългия си размер, кръвонасядания по меките тъкани в лява гръдна половина на ниво 1-10-то леви ребра, счупване на 1 -10-то леви ребра по предна мишнична и лопатъчна линии, разкъсване на левия бял дроб по задностраничната повърхност, кръвонасядания в средостението, кръв в лявата плеврална кухина, счупване на 1-6-то десни ребра по средна мишнична линия с кръвонасядания около тях, счупване на гръбначния стълб на ниво 4-5-ти гръдни прешлени, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на дясното предсърдие, разкъсване на ляв диафрагмален купол с навлизане на коремни органи в лявата плеврална кухина, кръв в коремната кухина, разкъсно контузни рани в областта на долните фаланги на първи и втори пръсти на дясната ръка. Намерено е, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като преценени в своята съвкупност, същите добре отговарят да са получени при падане от значителна височина с главата надолу /центърът на тежестта на мъжкото тяло е над пояса/, върху лявата лицева половина, лявото рамо, лявата гръдна половина, последващо силно сгъване на тялото, удар на дясната ръка в подлежащата повърхност. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, като причината за нея е разкъсването на сърцето в областта на дясното предсърдие. Според експерта, между описаните 6 травматични увреждания в гръдната кухина и настъпилия смъртен изход е налице причинно-следствена връзка, т.е. налице е причинно-следствена връзка между травмата или падането от високо и смъртния изход.