Решение № 26 от 06.03.2026, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- Гражданско дело 812/2025
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 124, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Брезник, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100812 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, правно основание с чл. 124 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са два обективно съединени иска от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, Район „Триадица“, бул. „България”, № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М. срещу Д. В. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***********, с правно основание чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 500.03 лв. формирана както следва: 200 лв. – главница; 19.98 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 13.06.2020 г. до 25.09.2020 г.; 81.03 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2020 г. до 11.08.2025 г.; 199.02 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, законна лихва върху възнаграждение за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното и исково производства разноски.
На 13.06.2020 г. Между „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: 175330437, в качеството си на кредитор и Д. В. К., с ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2244766 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата, на който К. получил сумата от 200 лв., срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски по 200 лева в срок до 25.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49.44%.
1
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
На 13.06.2020 г., ответникът Д. В. К. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с Д. В. К., с ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитора.
2
На 13.06.2020 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на Д. В. К., с ЕГН: ********** по Договора за кредит.
Ответникът Д. В. К., с ЕГН: ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
„Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Д. В. К., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“ ЕООД.
На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от Д. В. К., с ЕГН: ********** на „Кредисимо“ ЕАД суми.
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на дружеството – поръчител в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 199.02 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:
203374133.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 14.03.2022г., в видно че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2022 г., неразделна част от договора.
Видно от Приложение № 1 вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133.
Ответникът не е взел становище по иска, като не е депозирал писмен отговор, а също така не се е явил в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно 3 заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответницата е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение.
От представената по делото документи е видно, че е налице сключен договор между ищцовото дружество и ответника, като по този договор е налице неизпълнение от страна на Д. К., поради което може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията.
Ето защо съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде признато за установено, че Д. В. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, сума общ размер на 255.66 евро (500.03 лв.) формирана както следва: 102.25 евро (200 лв.) – главница; 10.21 евро (19.98 лв.) – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 13.06.2020 г. до 25.09.2020 г.; 41.42 евро (81.03 лв.) – законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2020 г. до 11.08.2025 г.; 101.75 евро (199.02 лв.) – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, законна лихва върху възнаграждение за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в производството – 25.56 евро (50 лв.) заплатена държавна такса по сметка на РС Брезник, юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро (80 лв.) определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 36.42 евро (71.25 лв.), от които 10.86 евро (21.25 лв.) държавна такса и 25.56 евро (50 лв.) юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество.
Предвид приемане на нова валута в Република България от 01.01.2026 г. присъдените суми по исковете и за разноски следва да се присъдят във валутата, която е посочена в Закон за въвеждане на еврото в Република България (ДВ бр. 70/20.08.2024 г.) при фиксиран курс на превалутиране посочен в чл. 5 от ЗПЕРБ, вр. с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, вр. с чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година, а именно 1 евро = 1,95583 български лева.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
*********** Д Ъ Л Ж И н а „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, Район „Триадица“, бул. „България”, № 81 В, 4 представлявано от управителите П. В. и Х. М., сума общ размер на 255.66 евро (500.03 лв.) формирана както следва: 102.25 евро (200 лв.) – главница; 10.21 евро (19.98 лв.) – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 13.06.2020 г. до 25.09.2020 г.; 41.42 евро (81.03 лв.) – законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2020 г. до 11.08.2025 г.; 101.75 евро (199.02 лв.) – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, законна лихва върху възнаграждение за предоставяне на поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.