Решение № 176 от 14.06.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр.Несебър, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150101650 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В.и.К.” ЕАД срещу ИН. С. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 92,15 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 21,96 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. – 05.12.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 17.10.2017г. – 12.11.2019г. до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ваканционно селище „М.Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор *****, аб. № 975347. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 92,15 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № 0037673088 от 26.11.2018г. за сумата от 38,26 лв. и фактура № ********** от 25.11.2019г. за сумата от 53,89 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в предвидените срокове, поради което е начислена лихва за забава в размер на 21,96 лв. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорват се общите условия на ищеца. Оспорва се съдържанието на представените фактури. Излагат се доводи в тази насока.

Навежда се, че фактурите не са връчени. Оспорват се отразените във фактурите данни. Твърди се, че през отчетния период не са консумирани количества, които да съответстват на фактурите.

Оспорва се в процесния имот да са монтирани изправни водомери. Обръща се внимание, че отчитането е ставало само веднъж годишно. Отправя се възражение за погасяване по давност на задълженията, или част от тях. От съда се иска да се произнесе по неравноправни клаузи в 1 договорите. Твърди се, че количествата не са фактурирани по одобрената от КЕВР цена. Оспорват се всички справки-извлечения на отчети. Твърди се, че ответникът е правил плащания. Оспорват се и акцесорните претенции. От съда се иска да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.

Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. В негова доказателствена тежест е да докаже, че за процесния период са действали общи условия на ВИК Б., одобрени по надлежния ред от ДКЕВР, като в тази връзка следва да докаже публикуването им най-малко в един централен и в един местен всекидневник и изтичане на 30 дни, след първото публикуване. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Между страните не е спорно, а и от справка чрез отдалечен достъп до Служба по вписванията (на л. 10 от делото) се установява, че ИН. С. придобила на 08.09.2015г. собствеността върху имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ваканционно селище „М.Д.“ бл. *, вх. *, ет.

*, ап. **, с идентификатор *****.

Видно от фактура № 0037673088 от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г.

(на л. 55 – л. 56 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № 975347 към „В.и.К.” ЕАД. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 59 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1651/21) са правени отчитания на 16.10.2017г., 30.10.2018г., 27.03.2019г., 12.11.2019г. и 02.12.2020г. При всички отчитания водомерът е „видян“ (а на 30.10.2018г. и 02.12.2020г. данните били подадени от клиента), като за периода 17.10.2017г. – 30.10.2018г. били начислени 14 куб. м., а за периода 28.03.2019г. – 12.11.2019г. – 18 куб. м. При останалите отчитанията потрбелението било нулево. От 2 бр. справки-извлечения (на л. 57 – л. 58 от делото) се установява, че посочените периоди били правени отчитания и на централните водомери в комплекса. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0037673088 от 26.11.2018г. са начислени 38,26 лв. общо за 14 куб. м. и 0,34 куб. м. – от разпределение, а по фактура № ********** от 25.11.2019г. – 53,89 лв. за 18 куб. м.

Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване (Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР), а за 2019г. - 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване (Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

Налага се извод, че до до имот, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, ваканционно селище „М.Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор *****, аб. № 975347, за процесните периоди (17.10.2017г. – 30.10.2018г. и 28.03.2019г. – 12.11.2019г. ), е доставено фактурираното 2 количество вода. По делото се установи, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите се потвърждава от всички останали доказателства по делото, вкл. представените в оригинал справки, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това общите условия са предоставени от ищеца, ведно с извадка от публикуването им (на л. 60 – л. 71), поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

Тук е моментът да се посочи, че съобразно указанията на съда ищецът е установил действието на общите условия за процесния период, като е доказал както публикуването им, така и съдържанието им. Не може да се приеме тезата, че фактурите, които са представени в оригинал, са различни от преписите, тъй като всички данни са едни същи, поради което разликите се дължат единствено на оформление.

В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 07.11.2017г., 16.10.2017г., 30.10.2018г., 27.03.2019г., 12.11.2019г. и 02.12.2020г. Както се установява в чл. 23, ал.

1, т. 3 от приложените по делото Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно (т.е. относно периода 28.03.2019г. – 12.11.2019г. тези правила са спазени). Относно отчитането в периода 17.10.2017г. – 30.10.2018г. следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия.

Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като данните за показанията на водомера за този период са подадени от клиента и на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия (само за периода 17.10.2017г. – 30.10.2018г.), е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително потребеното количество вода. Следователно сочените от особения представител на ответника отклонения от правилата в общите условия по никакъв начин не са довели до нарушаване правата на ответника и не разколебават изводите за реално потребено от него количество вода, съобразно представителните по делото справки. Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 26.11.2018г. и 25.11.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите фактура № 0037673088 от 26.11.2018г. са станали изискуеми на 26.12.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от този момент (не е било необходимо връчване на фактурите) и към датата на изпращане на исковата молба – 03.12.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари периоди (вкл. и от 2017г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответника са защитени, 3 тъй като са отчетени реално потребени от него количества вода, а не прогнози такива по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда, тъй като отговаря на всички събрани по делото доказателства и не се опровергава от други доказателствени източници. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера, а за единия от периодите данните са от самия клиент. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателното устройство, тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор, свързан с изправността по смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (няма данни ответникът да е подавал заявление, че измервателносто устройство не извършва верни измервания).

Не могат да се приемат и другите доводи на особения представител на ответника, тъй като клаузите в общите условия, свързани с отчитането, са в интерес на потребителите и имат за цел да избегнат начисляване на количества, които не са потребени, поради което не се споделят доводите на особения представител на ответника за неравноправни клаузи.