Решение № 20871 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20871 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110139617 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу А. Г. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че А. Г. Г. дължи на ищеца сумата от 404.56 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г., ведно със законна лихва от 31.12.2024 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 135.79 лв., за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024 г., лихва за забава в размер на 105.55 лв. за периода от 11.12.2022 г. до 05.08.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.

№ 77456/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Предявени са и осъдителни искове от ЮЛ срещу А. Г. Г., с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Г. Г. да заплати на ЮЛ сумата от 145.84 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 147.65лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г. в размер на 500 лв., предоставени на ответника. Бил уговорен ГПР от 48.81 % и ГЛП от 41 %, като кредитополучателят следвало да погасява кредита на месечни вноски за срок от 24 месеца. Поддържа, че ответникът бил направил плащания в общ размер 1 на 373.95 лв. Сочи, че на 05.08.2024 г. била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, след което е започнало начисляването на законна лихва. По отношение на осъдителния иск сочи, че ответникът е поискал и закупил допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което дължи съответното възнаграждение. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че не договорът за кредит бил нищожен, поради нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като не били включени всички суми, които формирали ГПР в т. .ч и за допълнителните услуги. Посочва, че се дължала единствено чистата стойност на кредита, като ответницата вече била заплатила сумата от 373.95 лв., която следвало да се приспадне от дължимата главница. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ЮЛ и А. Г. Г. е сключен договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г. за сумата от 500 лв., предоставена на ответника, както и че ответникът по процесния договор за кредит бил изплатил на ищеца сумата от 373.95 лв. Горното се установява и от представения договор договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г., сключен между ЮЛ и А. Г. Г., по силата на който на А. Г. Г. е предоставен заемна сума в размер на 500 лв. за срок за погасяване на кредита 24 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на двадесет и четири вноски в размер на 30.86 лв., като е посочен размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 41 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 48.65 %. В договора е посочено, че се сключвал при предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“, която представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и допълнителна услуга „Флекси“, представляваща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно договорът размерът на възнаграждението за услугата „Фаст“ възлизало на 200 лв., а възнаграждението на допълнителна услуга „Флекси“ възлизало на сумата от 200 лв., като общия размер на задължението по кредита бил 1140.81 лв., а общия размер на вноската бил 57.52 лв. По делото е 2 представен и погасителен план на месечните погасителни вноски, както и анекс № 1 от 30.05.2023 г.

По делото е представено преводно нареждане от 03.11.2022 г., от което е видно, че ЮЛ е превело по сметна на А. Г. Г. сумата от 500 лв.

Представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и извлечение от система на ищеца, от което е видно частичното погасяване на заемната сума.

По делото са представени Общи условия на ЮЛ към договор за потребителски кредит, който са подписани от ответника. Съгласно чл. 15.1 всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, като след одобрение отпуснатата сума се нареждала към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа. В чл. 15.2 е посочено, че всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получавал правото да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания описани в чл. 15.2.1, чл.

15.2.2 и чл. 15.2.3.

В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г., сключен между ищеца и ответника, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на ищеца предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, в т.ч. че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че волеизявлението е достигнало до кредитополучателя.

По делото се отделено за безспорно, а и от представения договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г., се установява, че между А. Г. Г., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 500 лв., за срок за погасяване на кредита 24 месеца и фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 41 %, като по силата на договора са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ на стойност на 200 лв. и „Флекси“ на стойност 200 лв. От представеното от страна на ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г. е видно, че ответницата е заплатила по кредита 3 сумата възлизаща на 373.95 лв., което обстоятелство също е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. В случая ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, която била обявена на 05.08.2024 г. В същото време от представените доказателства по делото в т. ч. и уведомително писмо не се установява същото да е било връчено на ответника, но доколкото всички вноски са с настъпил падеж, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № *********** от 03.11.2022 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е 4 неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ищеца, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че клаузите от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че е клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.