Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 14.11.2023, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Наказателно дело от общ характер 390/2022
Вид
Присъда № 33
Подписан
14.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 33 от 14.11.2023 г. по НОХД № 390/2022 г. на НПРС Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Ш. срещу Н.

М. М.,обвиняема по ДП №22/2020г.по описа на Окръжен следствен отдел –гр.Ш. при Окръжна прокуратура гр.Ш. за това, че за времето от 30.01.2020 г. - 03.02.2020 г. в гр. В., ***, при условията на продължавано престъпление, чрез интернет и телефонна комуникация използвайки телефонен номер +*** от мобилна телефонна мрежа на “***”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М. С. от гр. В., ***, относно действителната си самоличност като се представила пред М. С. с имената Е. родена на *** г. и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че желае да отпътува за *** за да се омъжи за него, но не разполагала с парични средства за пътни разноски и заплащане на осигурителни вноски, което препятствало напускането й на Р. Б., с което му причинила имотна вреда в общ размер на 4 135,50 евро, представляващи левовата равностойност на 8 088.30 лв. /изчислена по курс на БНБ/, - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по делото премина по реда на Глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие“ по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимата призна изцяло фактите в обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебното разпоредително заседание представителят на ШРП прокурор К. поддържа обвинението. Излага аргументи за възможност за приложение на глава 27 от НПК, както и че по делото са събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието, описано в обвинителния акт.Пледира за наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Излага аргументи и относно веществените доказателства.

Пострадалият М. С. бе изслушан и участва в съдебното заседание чрез видеоконферетна връзка, осъществена с помощта на назначения от съда технически помощник Б.К. и с участието на преводач от немски на български едик и обратно Р. В. П..

Защитникът на подсъдимата адв.И. Т. акцентира върху признанието на подсъдимата.

Счита за налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание чл.55 от НК предлага съдът да наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с отложено изтърпяване на основание чл.66 от НК за срок от три години.

Подсъдимата Н. М. М. признава виновността си и изразява съжаление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. М. М. е родена на *** год. в гр. Н., обл.Ш. и живее в гр. К., обл. Ш., на ул. „**** " № *, *********.

В периода от месец януари 2020 г. до месец февруари 2020 г. подсъдимата живеела в гр.

К. със съпруга си М. и детето им. Не била трудово заета.

В същия период гр. В., *** живеел пострадалият М. С. живеел в гр. В., ***.

В началото на месец януари 2020 г. подсъдимата осъществила контакт с пострадалия, посредством интернет сайт за запознанства с лица от арабския свят – *** Там пострадалият бил регистриран. Комуникирали посредством текстови съобщения и видео разговори чрез мобилните приложения „***“ /****/ и „***“ /***/ посредством компютърни конфигурации и на мобилни телефони. Пострадалият ползвал СИМ карта на *** мобилен оператор с мобилен телефонен номер *****, а подсъдимата ползвала СИМ карта на български мобилен оператор с мобилен телефонен номер +***, но регистриран на името на свидетелката и нейна *** А.М.И..

1

Още от първия разговор подсъдимата имала намерението да въведе пострадалия в заблуждение относно действителната си самоличност, своето семейно положение и материалното си състояние, да го мотивира постепенно да се разпореди с пари, които тя да получи чрез системите за бързи парични преводи. Затова се представила с с името „Е.“ родена през *** г. Комуникацията се водела на *** език, който език пострадалият С. владеел. Подсъдимата разказвала, че родителите й покойници отдавна и че живее при свои роднини, които я малтретирали /стринката/ и не се грижели добре за нея.

Посредством тази житейска история подсъдимата М. заявила желанието си да се омъжи за пострадалия и да заживеят заедно в гр. В.. След уговорката за пътуване подсъдимата заявила, че няма пари за пътни и храна.

Пострадалият повярвал на твърденията на подсъдимата и на 29.01.2020 г. превел чрез системата за бързи парични преводи на Р. А. - „***“, първият от общо парични превода, в размер на 100 евро. После изпратил съобщение на подсъдимата с кода на превода - код ***.

На следващия ден подсъдимата получила сумата, посредством системата за бързи парични преводи в Р. Б. - „***“, в офис на ЕТ „*****“ гр. Н..

Комуникацията продължила, като подсъдимата поддържала заблуждението, че ще отпътува при пострадалия. В началото на месец февруари 2020 г. подсъдимата заявила, че е на летището в Р. Б., откъдето със самолет ще отлети След това съобщила, че служители на гранично – пропускателния пункт не й разрешават да отпътува, поР. неплатени осигуровки в Р.Б. на стойност 3 900 евро. Пострадалият М. С. повярвал на твърденията на подсъдимата и на 03.02.2020 г. чрез системата за бързи парични преводи на Р. А. - „***“ последователно изпратил три парични превода. Отново, чрез текстови съобщения информирал подсъдимата за кодовете, а те били: за сумата от 1000 евро с код ***, за сумата от 1 800 евро код*** и за сумата от 1 100 евро код*** Разходите по изпращането били 135,, 50 евро. Още на същият ден подсъдимата получила сумите от преводите чрез системата за бързи парични преводи „***“ /***” в офис на „***“ ЕООД в гр. К., обл. Ш.. Вечерта на 03.02.2020 г. пострадалият получил съобщение от подсъдимата, че чичо й, при когото живеела, е намерил местонахождението й. Оплакала се, че изпитва страх. Пострадалият опитал да се свърже по телефона, търсейки Е., но не успял. Причинената на пострадалия С. вреда възлизала в общ размер на 4 135.50 евра, с левова равностойност 8 088.30 лв, изчислена по фиксинга на БНБ.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези доказателства- копия от заявления за изпращане на пари чрез системата за бързи парични преводи на Р. А. - „***“ и „***”, с които са изпращани суми от *** до Р. Б., протокол за претърсване и изземване с приобщени веществени доказателства – преносими компютри и телефони, преносима памет; графическа експертиза- Протокол № 207/07.10.2022 г. относно авторството на подписите във всички разписки от 03.02.2020 г. с № *** и № *** и № ***; техническа експертиза- Протокол № 42/25.02.2021 г. /т. 4, л. 2 – 10/ за твърдия диск /***/ на представения за изследване персонален компютър марка *** с черна кутия с прозрачена лява страна, гледана откъм лицевата част и надпис на гърба **** с намерени 30 графични изображения /снимки/ на лице от женски пол наподобяващи по външен вид на подсъдимата Н. М. М. както и файлове /графични изображения/ представляващи снимки на документи за самоличност със снимки на подсъдимата М., но с различни лични данни; съдебно–техническа експертиза.- Протокол № 137/14.07.2021 г. на 1 бр. лаптоп, черен цвят марка “***” сериен номер *** ***15 и 1 черен лаптоп марка „***“ сериен № ***, модел “***” ****, с установени графични изображения /снимки на разписки на получени парични суми; експертиза на два бр. мобилни телефона - мобилен телефон марка “***” цвят - златист, модел SM - J500F/DS с два IMEI, първи: ***, втори IMEI *** сериен № ****, с батерия извън устройството, две СИМ карти на „***“ с номера, *** и *** микро ***карта *** *** и мобилен телефон марка *** ***, цвят - бял с кръгъл държач с цветни орнаменти, сериен № *** и два IMEI - *** и ***, с микро *** и СИМ карта с надпис 2

**** изготвената от НТЛ при ОДМВР гр. Ш., отразена в Протокол № 45/22.02.2022 г. с данни за инсталирано приложение „***”,протоколите за разпит на свидетели, 4 разписки за получени суми от „***“ и „***“, а и останалите приложените по делото писмени доказателства, са непротиворечиви и няма спор относно фактите, които те установяват.

Изложената фактическа обстановка се подсрепя и от признанията на подсъдимата.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че подс.

Н. М. М. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на престъплението на чл. чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК:

За периода от 30.01.2020 г. до 03.02.2020 г. в гр. В., ***, при условията на продължавано престъпление, чрез интернет и телефонна комуникация използвайки телефонен номер +*** от мобилна телефонна мрежа на “***”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у М. С. от гр. В., ***, относно действителната си самоличност като се представила пред М. С. с имената Е. родена на *** г. и при осъществените многобройни контакти с него го убедила, че желае да отпътува за *** за да се омъжи за него, но не разполагала с парични средства за пътни разноски и заплащане на осигурителни вноски, което препятствало напускането й на Р. Б., с което му причинила имотна вреда в общ размер на 4 135,50 евро, представляващи левовата равностойност на 8 088.30 лв. изчислена по курс на БНБ. Безспорно няма никакво съмнение, че подс. М. е въвела св. С. в заблуждение относно всички факти за себе си – като се почне от името, възрастта си, с кого живее, че родителите й отдавна са покойници и живее с чичо си и жена му, като последната я малтретира. Освен данните са пола си няма нищо друго в споделената с пострадалия информация, която да отговаря на истината. Въвела го е в заблуждение, че има вероятност да започнат истинска връзка, която да стигне и до съвместно съжителство в А. и брак.

Такива намерения подсъдимата никога не е имала, което се доказва от факта, че в същия период е живеела на със съпруга си, от когото има дете и никога не е купувала самолетен билет за пътуване до А., никога не е предприемала такова пътуване.

Съдът приема, че тя е сторила горното с цел да набави за себе си имотна облага като го мотивира да изпита съжаление към нея и да започне да й изпраща пари. Освен това подсъдимата е навързала „случки“ така, че между тях да има логическа последователност, за да звучат достоверно- липса на средства за да предприеме пътуването, препятстване от гранична полиция поР. неплатени здравни осигуровки, търсенето от „чичо й“ .

По този начин общо 4 пъти е успяла да накара пострадалия да й изпрати средства, от които се е облагодетелства. Отделните случки обаче представляват естествено продължение на предходната, поР. което обуславят квалификацията на продължаваното престъпление.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в повдигнатото й обвинение.

При определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона – чл. 209, ал. 1 от НК, предвиждаща наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години. Отчетени от съда бяха наличието на чисто съдебно минало на подсъдимата, тежкото финансово положение на подсъдимата като смекчаващи отговорността обстоятелства, това, че се грижи за малко дете, икономическото положение в страната и нивата на безработица в областта.

Като утежняващи отговорността обстоятелства може да се отчетат следните: фактът, че е успяла да заблуди пострадалия да даде немалка сума за толкова кратък период от време, че е провеждала игри с интимните чувства на човешко същество (накарала го е да вярва, че може да започне връзка, която да прерасне в брак).

Съдът счете, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието е достатъчно да бъде наложено наказание в размер под средния размер и съвпадащо с предвидения в закона минимум. Предвид това съдът реши, че наказанието следва да бъде определено на една 3 година лишаване от свобода. При условията на чл. 58а, ал.1 от НК съдът редуцира наказанието с 1/3 до „лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. С оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определено наказание съдът отложи за изпитателен срок от 3 години.