Определение № 13727 от 21.10.2019, Районен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21.10.2019 год. гр. Варна

Варненският районен съд, граждански колегия, на 21.10. две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 13895 по описа на съда за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.В. за установяване неистинността на официален документ – фиш № ОВ **********/24.08.2019г.

С допълнителни молби уточнява, че неистинността се изразява в невярно отразено в него съдържание относно констатациите на съставилия го държавен орган – място на паркиране и модел на автомобила.

Предвид така изложените обстоятелства и формулирано искане от ищеца, съдът намира, че с исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.

124 ал. 4 ГПК за установяване на изрично посочен в цитираната норма факт – неистинност на документ.

Документите се делят на диспозитивни - материализират волеизявление на автора и свидетелстващи - материализират изявление за знание на определени факти. В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински

- неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение.

По настоящото дело се оспорва единствено съдържанието на документа, който обаче досежно верността на съдържателната си част обективира насрещните волеизявления освен на длъжностното лице и на ищеца – т.е като диспозитивен документ в тази му част е недопустимо оспорването й- Определение № 148 от 16.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 512/2015 г.

Дори и да се приеме противното е налице друга процесуална пречка за разглеждането му по същество. Установителен иск за неистинност на документ по реда на чл. 124 ал. 4 ГПК /идентичен с чл.97 ал.3 ГПК - отм./, е допустим единствено при наличие на правен интерес и за да обоснове преценката си за наличие на тази процесуална предпоставка, сезираният съд самостоятелно изследва дали соченият документ съдържа официално удостоверение за факти с правно значение за един граждански спор, дали този спор е висящ или е приключил със съдебно решение, основано на сочения документ, като в тези случай следва да е налице и законова възможност да се иска отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК след успешно установяване на твърдението за неистинност - Решение

№ 138 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г., III г. о., ГК;

Решение № 124 от 18.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 783/2012г., IV г. о., ГК , Определение № 729 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 582/2009г., IV г. о. и др.

В случая не се твърди наличието на граждански спор, за който оспорения документ да е от значение. Нито в исковата молба, нито в уточненията ищецът е посочил процесният документ, за който се иска да бъде установено, че е неистински, за уреждане на какви други правоотношения между страните ще бъде ползван /и кой е другата страна в това правоотношение– длъжностното лице, работодателя му или др/.

Налице е и още една пречка за допустимост на иска.

Правен интерес от предявяване на установителен иск, включително и по чл. 124, ал.

1, изр. първо ГПК винаги е налице, ако за лицето липсва път за защита под друга форма. В случая е налице друг изрично нормативно уреден специален ред за защита правата на ищеца срещу този административен акт /фиш за налага не на глоба по ЗДвП/, при несъгласие с констатациите в него - чл. 189 ал. 14