Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1924 от 08.05.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11989/2018
Вид
Решение № 1924
Подписан
08.05.2019
В сила
17.10.2019
Състав
ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№1924/8.5.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Желазкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11989 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. №

52396/ 03.08.2018 г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу В.Ж.В.,

ЕГН: **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите от: сумата 10 309.39 лв. – дължима главница по Допълнително споразумение за обединяване на кредити от * г., сключено между В.Ж.В., ЕГН:**********, кредитополучател и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:*, кредитор, обезпечен с договор за поръчителсто сключен на *г. между С.А.Г., ЕГН: ********** и „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането, 5.03 лв. - лихвена надбавка за забава, за периода от 04.01.2018 г. до

05.04.2018 г.; 120.00 лв. - дължими такси към 05.04.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 5043 по описа на

ВРС за 2018 год. е издадена Заповед

№ 2456/ 10.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че на * г. между ищеца и В.Ж.В. (кредитополучател) е сключено споразумение за обединяване на кредити, с цел погасяване, при еднакви условия, на задължения по предоставени от банката и усвоени от длъжника кредити по Договори от 29.01.2016 год. и 23.02.2015 год. Общият размер на обединените задължения е 10830.00 лева. Постигнато е съгласие тази сума да се погаси на 120 месечни вноски, платими до 10- то число на съответния месец, последната с падеж – 15.02.2027 год. Уговорен е лихвен процент от 13.45 %, формиран от стойността на 6 – месечен СОФИБОР (който към момента на сключване на договора е 0.326 %) и надбавка от 13.124 %. Прието е още, при забава в плащането на погасителна вноска, частта от същата, съставляваща главница, да се олихви с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта. Вземането на банката е обезпечено с поръчителство на С.А.Г., за което на * год. е сключен договор. Кредитополучателят е извършвал плащания по договора до 04.01.2018 год., когато с постъпилата сума са погасени вноски с падеж 10.11.2017 год. и 10.12.2017 год., а с налична по сметката сума от 30.54 лева, е частично погасена вноската за м. януари 2018 год. Поради неплащане на три вноски, от страна на банката е обявена предсрочната изискуемост на вземането по кредита от * год. Волеизявлението на банката е съобщено на длъжника с уведомление от 14.03.2018 год., получено на 20.03.2018 год.

Ответниците

– В.Ж.В. и С.А.Г., депозират писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за неоснователност на исковете. Не оспорват наличието на облигационна връзка между страните, с посочени от ищеца предмет и параметри, нито размера на задълженията. Възразяват единствено, че волеизявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на вземането, не е надлежно съобщено на кредитополучателя, до колкото изпратеното по пощата уведомление не е получено лично от адресата или от негов пълномощник. Уведомлението не е предадено на длъжника, съдържанието на същото не му е съобщено. Оспорват и представителната власт на лицето, подписало уведомлението от името на банката. Отправят искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление вх. № 23595/ 05.04.2018 год. по ч. гр. д. № 5043/ 2018 год. на ВРС, е издадена Заповед № 2456/ 10.04.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на която е разпоредено длъжниците В.Ж.В. и С.А.Г. да заплатят солидарно на кредитора “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, сумите от: 10356.88 лв., представляваща дължима главница по Допълнително споразумение за обединяване на кредити от * год., сключено между В.Ж.В. (кредитополучател) и „Банка ДСК” ЕАД (кредитор), обезпечен с договор за поръчителсво, сключен на * год., между С.А.Г., и „БАНКА ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането; 410.94 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 10.12.2017 г. до 05.04.2018 г;, 5.03 лв. - лихвена надбавка за забава, за периода от 04.01.2018 г. до 05.04.2018 г.; 120.00 лв. - дължими такси към 05.04.2018 г.; 267.86 лв. - съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 217.86 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД за сметка № * към 05.04.2018 г. по Договор за обединяване на кредити от * год., сключен между «Б.Д. ЕАД, ЕИК:*, кредитор и В.Ж.В., ЕГН:**********, кредитополучател.

Приобщено към доказателствения материал по делото е Споразумение от * год. за обединяване на кредити, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор) и В.Ж.В., ЕГН: **********, с адрес *** (кредитополучател), с предмет – обединяване на задължения по кредити на В. по договор № * год. за 1100.00 лева и договор № * год. за 10000 лева, и двата изцяло усвоени към * год., чрез погасяването им при еднакви условия, като кредит за текущо потребление, като общият размер на обединените кредити възлиза на 10830 лева. Постигнато е съгласие за издължаване на отпуснатата сума на 120 месечни вноски, всяка с падеж 10- то число на месеца. Уговорено е олихвяване на кредита с променлив лихвен процент – 13.45 %, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR и надбавка 13.124 % . ГПР е определен на 14.31 %. Постигнато е съгласие между страните за обезпечаване на кредита с поръчителството на С.А.Г.. В т. 12 е предвидено, че неразделна част от споразумението са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които кредитополучателят е декларирал, че е получил, при подписване на споразумението и приема.

Като част от споразумението е инконпориран договор за поръчителство, сключен между кредитора – „Банка ДСК“ ЕАД и С.А. Г., по силата на който от страна на последния е поето задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя – В.Ж.В. за задълженията му по споразумение за обединяване на кредити от * год.

Приобщени към доказателствения материал по делото са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, съдържащи подпис на кредитополучателя на всяка страница. В т. 13.5 е разписано задължението на кредитополучателя за уведомяване на кредитора при промяна на местоработата му, местоживеене или при пенсиониране. В т. 19.1.1 от същите е предвидено правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко наплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/ или главница. В т. 21 е предвидено, че всички уведомления, покани и други съобщения, се изпращат от кредитора до кредитополучателя на последния посочен адрес.

Договорът, ведно с приложените към същия погасителен план и общи условия, съдържат подпис на кредитополучателя на всяка страница.

От страна на банката е отправено уведомление с изх. № 06 – 20 – 01514/ 14.03.2018 год. до кредитополучателя, съдържащо изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава в плащанията за погасяване на задълженията по същия.

Видно от приложената на л. 19 разписка, на 20.03.2018 год., адресирана до В.Ж.В. пратка, е получена от лицето С.А.Г. (майка на адресата) на адрес ***. В разписката изрично е отразено, че пратка съдържа писмо изх. № 06 – 20 – 01514/ 14.03.2018 год.

В извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество са обективирани по основание, размер и период исковите непогасени вземания.

От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно всестранно и компетентно изготвено, се установява следното: размерът на усвоената главница е 10830.00 лева, начислената възнаградителна лихва е 1611.54 лв., на надбавката за забава – 8.15 лв., а на таксите по кредита – 120.00 лв.; размерът на непогасените задължения по договора са 10356.88 лв. – главница, 410.94 лв. – възнаградителна лихва, 5.03 лв. – надбавка за забава и 120.00 лева – такси и разноски; към 14.03.2019 год. последната платена вноска е тази, чийто падеж е 10.12.2017 год.; неплатени са вноските с падеж през м. януари, февруари и март 2018 год.; след извършени в хода на процеса погашения, вкл. и по изпълнителното дело, размерът на дължимата главница се редуцира до 10309.39 лв., а задължението за възнаградителна лихва е изцяло погасено.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свид. М. Г.

Г..

В показанията си

Г. излага, че познава ответниците от преди 2006 г., съпруг е на сестрата на първия ответник. От 2016 год. В.В. живее в * заедно с приятелката си. Той не живее с майка си, тя живее в *. В. работи във фирма за речни кораби, което налага често отсъствие от страната.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Вземанията, които кредиторът претендира да има спрямо длъжника са основано на разпоредбите на чл. 430, ал. 1 и 3 ТЗ.

Искът е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 17437/ 2017 г. на ВРС.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при определени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с банката (чл. 430, ал. 2 ТЗ).

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение с първия ответник, с предмет - договор за кредит от * г., по който е изправна страна, въз основа на който за ответника е възникнало задължение за заплащане на начислената сума; наличие на валидно облигационно правоотношение с втория ответник, по силата на което от последния е поето задължение да отговаря за задължението на В.Ж.В. по договор за кредит от * г.; настъпването на изискуемостта на задълженията и размера на исковете.

В настоящатата хипотеза, от представените от ищеца договор от * год. и приложените към същия погасителен план и общи условия, се установява възникване и съществуване на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която е постигнато съгласие за обединяване на задължения по два договора за кредит, както и тяхното погасяване при идентични условия. С подписа си положен в коментираните документи кредитополучателят е изразил воля и съгласие за сключване на договора при описаните условия, приел е и общите условия на банката. Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от изготвените в хода на процеса съдебно – счетоводни експертизи.