Определение № 222 от 21.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 8297/2024
- Вид
- Определение № 222
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.248,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343Б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.248,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.4,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222 гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100608297 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с чл.249,ал.3 НПК.
Образувано е въз основа на въззивен частен протест, депозиран от прокурор от Софийска районна прокуратура против Определение, № 22114, постановено в Разпоредително заседание, по реда на чл.249,ал.4,т.1 от НПК на 25.11.2024 година по НОХ дело № 14258/2024 година, по описа на съда, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати процесуални пороци.
Твърди се неправилност на изводите и незаконосъобразност на акта. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По протеста възражение не е постъпвало.
Съдът, съобразявайки оплакванията в протеста, становищата на страните, направени в съдебно заседание по реда на чл.248,ал.1 НПК, материалите в делото и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частният протест е процесуално-допустим, тъй като е подаден срещу подлежащ на атакуване акт, от активно-легитимирана страна и то в законния срок.
Разгледан „по същество“, протестът е неоснователен.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на внесен обвинителен акт, с който по отношение на подсъдим И. И. Я. е повдигнато обвинение за това, че на 07.10.2023 година, в град София управлявал моторно превозно средство, марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с ДК № СА **** РР след употреба на наркотично вещество – амфетамин, 1 установено по надлежния ред с техническо средство, /посочено е техническото средство/ - престъпление по чл.343Б,ал.3 от НК.
След внасяне на обвинителния акт с разпореждане от закрито заседание съдията-докладчикът е насрочил разпоредително съдебно заседание. за изслушване становищата на страните по въпросите, обективирани в чл.248,ал.1 НК.
В разпоредително заседание, по реда на чл.248,ал.1,т.3 НПК прокурорът е взел становище, че няма допуснати процесуални нарушения. Становището му е подкрепено от подсъдимия, който се е представлявал сам в процеса.
Съдът при произнасянето си по посочената точка не се е съгласил със становището на страните. Приел е, че диспозитива на правната норма на чл.343Б,ал.3 от НК е бланкетен и „имплицитно препращащ“ към друг нормативен акт, който да попълни съдържанието на визирания обективен, съставомерен белег на престъплението.
Това е мотивирало състава на СРС да прекрати производството и да върне делото на прокурора при условията на чл.249,ал.4,т.1, във вр. с ал.1 от НПК.
Действително, когато състава на престъплението съдържа бланкетна правна норма, т. е. такава правна норма, която предвижда санкция за нарушаване на задължения, които са установени в друг нормативен акт, в обвинителния акт трябва да бъде посочена и съответната бланкетна правна норма, към която препраща Наказателния кодекс. Факт е и че в конкретният случай не се касае за бланкетна диспозиция на нормата в частта й касателно самата забрана за управление на МПС след употреба на наркотици. В нормата на чл.343Б,ал.3 НК има изрично вменена със самата нея забрана – да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Бланкетна е обаче нормата в частта й досежно способа на установяване на управление след употреба на наркотични вещества. Законодателят, с изменението от 04.08.2023 година е употребил израза „установено по надлежния ред“. Употребата на наркотик от водача не може да е предполагаема, а трябва да е установена по несъмнен начин. И този начин е именно „надлежен“. А този „надлежен ред“ на установяване е уреден не в Наказателния кодекс в специален нормативен акт, извън Наказателния кодекс.
Този специален нормативен акт е Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. С неговите текстове се регламентират спецификите на реда за установяване употребата на наркотични вещества от водачи на МПС. И доколкото, според текста на чл.1,ал.3 от Наредбата установяването на алкохол и/или наркотични вещества се извършва чрез медицинско изследване или чрез техническо средство, то е необходимо в диспозитива на обвинителния акт, респ. в акта на привличане на лицето, в качеството на обвиняем изрично да бъде посочен кой е законовият ред на това установяване.
В случая, употребата на наркотични вещества е установена по реда на чл.6,ал.9, във вр. с чл.3,ал.1, прдл. второ от Наредба № 1 от 19.07.17 г.. Това е следвало да намери отражение, както в Постановлението за привличане, така 2 и в последвалия го обвинителен акт. Изискването не е самоцел, а е нужно именно, за да бъде въведена яснота, какъв е според прокурора в конкретния случай „надлежния ред“ на установяване употребата на наркотик от водача.
Непосочването на тези конкретизиращи и попълващи тази съзнателно оставена от законодателя празнота норми поражда неяснота и то по законността на установяване и от там неяснота по това дали наистина водачът е управлявал МПС след употреба на наркотици. Тази неяснота, независимо от декларативното и общо изявление на подсъдимия, че не открива процесуални нарушения и че не са му нарушени правата, създава именно за него невъзможност за организиране на адекватна процесуална защита.
Въззивният съд намира, че забелязаното от районния съд е процесуален порок и е основание за приложение на разпоредбата на чл.249,ал.1 НПК.
Правилно първоинстанционният съд е прекратил производството и е върнал делото на прокурора за отстраняването му. Единствено още веднъж е нужно да се акцентира, че този порок е забелязан, както в диспозитива на обвинителния акт, така и в Постановлението за привличане в качеството на обвиняем. След връщане на делото, прокурорът следва да предприеме действия по отстраняване на нередовността и в двата акта.
Служебно проверявайки обвинителния акт, съдът не намира други пороци, които да накърняват правата на страните и които съответно биха могли да станат основание за прекратяване на производството и връщане на прокурора.
Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, № 22114, постановено от
Софийски районен съд в Разпоредително заседание, по реда на чл.249,ал.4,т.1 от НПК на 25.11.2024 година по НОХ дело № 14258/2024 година, по описа на съда, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати процесуални пороци като законосъобразно и правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3